Нийл Доналд Уолш е авторът на най-продаваната поредица от книги

Нийл Доналд Уолш е създателят на най-продаваната поредност от книги „ Разговори с Бог ". Книги, докоснали и трансформирали живота на милиони хора по света, трансформирали се във ентусиазъм, истина, философия. Чуваме ли най-съкровените си стремежи, прегръщаме ли своите усеща, желаеме ли да бъдем същински? Можем ли да беседваме с Бога в себе си и да го чуем?

Чувството е езикът на душата.

Ако искаш да схванеш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него.
Понякога възприятията се откриват мъчно - и постоянно още по-трудно се одобряват. Но в най-дълбоките ти усеща се крие твоята най-висша истина.

Изживяването ти и възприятията ти към нещо съставляват това, което ти в действителност и интуитивно знаеш за него. Думите могат само да се пробват да символизират знанието ти и постоянно могат да го объркат.

Думите са най-несигурният притежател на Истината.

Най-висшата Мисъл постоянно е мисълта, която съдържа наслада. Най-ясните Думи са думите, съдържащи истина. Най-великото Чувство е възприятието, което наричаш любов.

Радост, истина, любов. Те са взаимозаменяеми и всяко едно от тях води до другото. Няма значение в какъв ред ги поставяш.

Единственият метод да се придвижите напред е да си зададете въпроса: " какво би станало, в случай че всичко, което смятах за " неправилно ", в действителност беше " вярно "? " Всеки популярен академик знае това. Когато това, над което ученият работи, не се получава, ученият оставя настрани всички допускания и стартира изначало. Всички велики открития са направени с помощта на готовността и способността да не бъдеш прав.

Само, когато хората могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да трансформират част от него. Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой различен, който го „ прави " за вас, се лишавате от силата да променяте каквото и да било. Само, когато кажете: „ Аз го направих ", ще можете да намерите силата да го измененията. Много елементарно е да промениш това, което самичък правиш, в сравнение с това, което прави различен. "

Няма да имаш това, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, тъй като самата ти молба е изказване за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си тъкмо това изживяване-че искаш. Правилната молитва затова в никакъв случай не е молитва на искане, а молитва на признателност. Когато благодарите авансово на Бога за това, което си избирате да изживеете във вашата реалност, вие в действителност приемате, че то е към този момент там и се случва. Благодарността е най-силното изказване към Бога; удостоверение, че дори преди да сте помолили Аз съм отвърнал.

Следователно в никакъв случай недей умолява. Цени и бъди признателен.

Всяка човешка мисъл и всяко човешко деяние се основават или на обич, или на боязън. Не съществува различен човешки претекст и всички други хрумвания са единствено производни на тези две. Те са просто разнообразни вариации, разнообразни тълкования на същата тематика.

И ето по какъв начин човешкото държание поражда повтарящо се прекарване след повтарящо се преживяване; по тази причина хората обичат, по-късно унищожават, по-късно още веднъж обичат. Винаги има люлеене от едното към другото възприятие. Любовта води до боязън, страхът води до обич, любовта води до боязън...
И става по този начин, че в мига, в който заявявате най-възвишената си любов, приветствате и най-големия си боязън.
Защото първото нещо, за което се притеснявате, откакто кажете " обичам те " е дали ще го чуете в отговор. И в случай че го чуете в отговор, стартирате незабавно да се тревожите, че ще загубите любовта, която преди малко сте намерили. И по този начин, всяко ваше деяние се трансформира в ответна реакция - отбранително средство против загуба, дори когато се отбранявате да не загубите Бога.

Страх е силата, която се свива, затваря, дърпа във вътрешността, бяга, крие се, запасява се, наранява.
Обич е силата, която се уголемява, отваря, изпраща на открито, остава, разкрива, споделя, лекува.
Страхът увива телата ни в облекла, любовта ни разрешава да ги открием. Страхът сграбчва и стиска всичко, което имаме, обичта го раздава. Страхът желае нещо или някой да са му наоколо, любовта желае те просто да й бъдат благи. Страхът сграбчва, обичта пуска. Страхът изтезава, обичта успокоява. Страхът нападна, любовта лекува.
Всяка човешка мисъл, дума или действие се основава или на едното, или на другото възприятие. Нямате друга опция, тъй като просто няма нищо друго, от което да избирате. Но имате свободен избор кое от двете усеща да предпочетете.

Научени сте да живеете в боязън. Разказвано ви е за оцеляването на най-приспособимия, за успеха на най-силния и за триумфа на най-умния. Безкрайно малко е казано за славата на най-обичащия. И вие се борите по един или различен метод да сте най-приспособими, най-силни, най-умни, и в случай че видите(в каквато и да е ситуация), че постигате по-малко от това, се страхувате от загуба, тъй като ви е било казано, че да бъдеш по-малко, значи да загубиш.
Аз пък ви изучавам следното: когато изберете постъпката, провокирана от любов, ще сте създали освен това от това да оцелеете, ще сте създали освен това от това да успехите, ще сте създали освен това от това да съумеете. Тогава ще изпитате цялата популярност на това Кои Сте Вие Наистина и кои бихте могли да бъдете.

Най-дълбоката загадка е, че животът не е развой на разкриване, а е развой на сътворяване. Ти не откриваш себе си, а създаваш се бе си отначало. Търси, затова не да схванеш Кой Си, търси да определиш Кой Искаш да Бъдеш. Дошъл си в този живот не с цел да научиш нещо, а единствено да покажеш, това, което към този момент знаеш. Показвайки го, ще го изпълниш на дело и ще сътвориш себе си отначало посредством личното си преживяване. По този метод ще оправдаеш живота и ще му дадеш смисъл. По този метод ще го превърнеш в свято създание.

Нищо не е мъчително единствено по себе си. Болката е резултат от погрешна мисъл. Тя е неточност в мисленето. Болката е резултат от преценка, която сте създали за нещо. Отстранете преценката и болката ще изчезва.

Но не осъждай и не порицавай, защото не знаеш за какво нещо се случва и до какво ще докара. И запомни следното: това, което порицаеш, на собствен ред ще порицае теб и един ден ти ще се превърнеш в това, което си осъдил.

Ще ти кажа следното: Ти си основателят на личните си правила. Ти поставяш рестриктивните мерки. И ти решаваш какъв брой добре си се справил и какъв брой добре се справяш сега. Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. И ти си единственият, който би могъл да оцени какъв брой добре се справяш.

Първият Закон е, че можеш да бъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си кадърен да си представиш. Вторият Закон е, че привличаш това, от което се страхуваш.
- Защо е по този начин?
- Чувството е силата, която притегля. Ще изживееш това, от което най-силно се страхуваш. Едно животно, което ти считаш за по-нисша форма на живот(въпреки че животните работят по-цялостно и с повече поредност от хората), схваща незабавно дали се страхуваш от него. Растенията, които считаш за още по-нисша форма на живот, реагират надалеч по-добре на хора, които се отнасят към тях с обич, в сравнение с такива, които са безразлични.

Проучи стойностите си една по една. Изложи ги на светлината на обстоен публичен оглед. Ако можеш да кажеш на света кой си и в какво вярваш, без да се спреш и без да се поколебаеш, значи ти си благополучен и удовлетворен от себе си.

Има метод да бъдеш благополучен в една връзка и той е да я използваш за същинското й предопределение, а не за измис­лена от теб цел.

Взаимоотношенията са непрестанно предизвикател­ство; непрестанно те приканват да създаваш, изразяваш и изпитваш все по-висши аспекти от себе си, все по-гранди­озни показа за себе си, все по-великолепни разновидности на себе си. Няма място, където да можеш да постигнеш това по-непосредствено, по-безупречно и с по-голямо въздейст­вие, както в връзките ти с другите. Всъщност без взаимоотношенията с другите въобще не можеш да го постигнеш.

Само посредством взаимоотношенията си с други хора, места и събития можеш въобще да съществуваш във Вселената (като познаваема единица, като нещо, което може да бъде определено). Запомни, че в отсъствието на всичко друго, ти не съществуваш. Ти си това, което си единствено в съответствие с нещо друго, което не е.
Разбереш ли го ясно един път, схванеш ли го надълбоко в себе си, интуитивно ще благославяш всяко прекарване, всяка среща и изключително персоналните човешки взаимоотношения, тъй като ще ги виждаш в най-висш смисъл като съзидателни. Ще видиш, че те могат да бъдат употребявани, би трябвало да бъдат употребявани и са употребявани (независимо дали искаш или не) за построяването на това Кой Си Ти Наистина.

Когато човешките любовни връзки се провалят (отношенията в никакъв случай не се провалят същински, с изключение на от строго човешка позиция, когато не са довели до това, което си искал), те се провалят, тъй като си се въвлякъл в тях по неправилна причина.
Повечето хора влизат в любовни връзки, гледай­ки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях.

Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би желал да видиш нескрито, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш. Може да съществува единствено една цел във взаимоотно­шенията (и в целия живот): да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина.

Предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те добави, а да имаш някой, с който да можеш да споделиш пълнотата си.
Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш потребност от някой различен, с цел да изпиташ изцяло Кой Си и... без някой различен си едно нищо.
Това е мистерията и чудото, разочарованието и ра­достта на човешкото преживяване. Изисква се надълбоко раз­биране и цялостна подготвеност да живееш в този абсурд по на­чин, в който да има смисъл. Наблюдението ми е, че доста малко хора го вършат.
Повечето от вас навлизат в годините, в които се фор­мират взаимоотношенията, назрели с очакване, цялостни със полова сила, с необятно отворени сърца и с радостна, пламенна душа. Някъде сред 40 и 60 (за множеството хора е по-ранната възраст) към този момент сте се отказали от най-великата си фантазия, оставили сте настрани най-голямата си вяра и сте се примирили с най-малкото си очакване (или въобще с нищо).
Проблемът е толкоз главен, толкоз елементарен и в това време толкоз трагично неразбираем: най-грандиоз­ната ти фантазия, най-висшата ти концепция и най-съкровената ти вяра са се отнасяли до обичания ти различен човек вместо до обичания ти Тебе, Тестът за взаимоотношенията ти е бил какъв брой добре другият е посрещнал твоите упования и какъв брой добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е какъв брой добре ти си посрещнал своите.
Взаимоотношенията са свещени, тъй като обезпечават най-голямата житейска опция (единствената възмож­ност) да сътвориш и създадеш преживяването на най-вис­шата си идея за Себе Си.
Взаимоотношенията се про­валят, когато ги виждаш като най-голямата житейска въз­можност да сътвориш и създадеш преживяването на най-вис­шата си идея за някой различен.

Нека всеки човек в връзките да се тревожи за Себе Си - какво е, какво прави, какво има, какво търси, сът­ворява, изживява и тогава всички взаимоотношения вели­колепно ще извършват предназначението си и ще служат на участниците!
Нека всеки човек в връзките да се тревожи не за другия, а единствено, единствено, единствено за Себе Си.
Това наподобява като необичайно обучение, тъй като си нау­чен, че в най-висшата форма на взаимодействие с някого, човек се тревожи само за другия. Аз пък ти споделям: съсредоточаването ти върху другия, фикс концепцията ти за него е това, което предизвиква неуспеха в връзките.
Какво е другият? Какво прави? Какво има? Какво споделя? Желае? Изисква? Какво мисли? Очаква? Планува?
Майсторът Учител схваща, че няма значение какво е, прави, има, споделя, желае и изисква другият. Няма значение какво мисли, чака и планува другият, един-ственото значимо е какво си ти във връзка с него.
Най-обичащият човек е оня, който е концентриран в Себе Си.
Да, дано всички, които имат уши за слушане, да чуят. Защото ви споделям - в решителния миг на всички човешки взаимоотношения има единствено един въпрос: Какво би направила обичта в този момент?
Няма различен въпрос, който да е подходящ, няма различен въпрос, който да е логичен, няма различен въпрос, който да е значим за душата ти.

Не можеш да имаш, каквото искаш, само че можеш да изживееш, каквото имаш.

Избрано от „ Разговори с Бога ", част 1, Нийл Доналд Уолш, превод Снежана Милева, изд. Хермес
Снимка: nealedonaldwalsch.com