Иван Костов: Президентът да уволни Росица Велкова за несдържания й език
" Нивото на моето отчаяние ме кара да следя доста деликатно държанието на политическата групировка, за която ще гласоподавам. Ако те не изпълнят задължението си да вкарат бюджетния недостиг в границите на 3%, аз няма да гласоподавам повече за тях. " Това заяви Иван Костов - министър на финансите (1991, 1992 г.) министър-председател на България в интервала 1997-2001 година и някогашен водач на ДСБ - в интервю за предаването " Светът е бизнес " по Bloomberg TV България.
Той назова " скандал " изтеклия доклад на Министерството на финансите и последвалите мнения на отрасловия длъжностен министър Росица Велкова, изключително изказванието, че България е пред банкрут, което към този момент отекна отрицателно измежду вложителите. Костов посъветва президента Румен Радев да я уволни и назначи на нейно място по-сдържан в говоренето си човек.
Бившият министър председател уточни и имената на виновните за " пробива " в бюджета и трупането на недостиг, който ни отдалечава от ден на ден от еврозоната - някогашните финансови министри Кирил Ананиев (ГЕРБ) и Асен Василев (ПП), очерта вероятните последици от тях и не спести паниката си, в подтекста на войната в Украйна, от риска България да бъде отклонена от европейското си развиване.
Българска народна банка отговори доста изрично на навлизането в нейната територия, а точно прогнозата (в отчета - бел. ред.), че е допустимо курсът на българския лев по отношение на еврото да се промени. Това въобще не е в пространството, което управлява Министерството на финансите и то няма по какъв начин да се изрича по този въпрос.
За да се стигне до стратегия с МВФ (в изтеклия в медии отчет, се твърди, че може да се наложи взимането на заем от МВФ, с цел да се избави фискалната ни непоклатимост - бел. ред.), е належащо страната да изпадне в несъстоятелност, да не е в положение да взема от пазара, да не може да пласира държавни скъпи книги.
Знаете ли, това наподобява на оценка на опасности, само че направена от доста незапознат човек, тъй като това са събития, които има възможност да се случат, само че тя е да речем 0,2% или 0,3%, в най-близка вероятност - съвсем чиста нула, а в няколко години може би малко по-близо до 1%. (...) В напълно близка вероятност, т.е. една, две години това е невероятно.
Този жанр изобщо не е стила на Министерството на финансите. Аз нямам доверие някой от старшите специалисти там, от шефовете на дирекции да е написал тези редове. Това са фрази, които са вкарани с политически подтекст.
Ето какво още сподели някогашният министър председател:
За бюджетния недостиг
Други страхове на Министерството на финансите имат действителна основа. Ако разсъждаваме както разсъждава те, те споделят по този начин:
„ При тези политики, които сега са заложени, примерно обвързването на минималната работна заплата, обещаването за увеличение на пенсиите и така нататък, при тази обстановка се обрисува неспособност да се влезе в недостиг в границите на 3%. Дефицитът евентуално ще остане някъде към 6,5%, или 11 милиарда лв. ".
Тоест те споделят: „ При тези политики - 11 милиарда лв. “.
Да, де, само че идва едно Народно заседание, което ще работи да речем два месеца. Какво прави едно Народно заседание, което има къс небосвод от време? Видяхме какво направи 48-ото нормално Народно заседание: изблик, разблуден популизъм. Видяхме го пред очите си. Едновременно с това направиха тези пробиви във фиска, създавайки спомагателни нееластични, т.е. неможещи да бъдат върнати обратно бюджетни разноски, които ни пращат на недостиг от 6,5%.
Ако 49-ото Народно заседание, което ще пристигна, е с къс интервал от време, Министерство на финансите евентуално разсъждава по този начин:
„ Тези ще създадат същите бели, само че в случай че създадат същите бели като 48-ото Народно събрание, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%, той може да доближи и 12, и 13 милиарда. При подобен недостиг еврозоната става невъзможна ".
Между другото, всевъзможни приказки за еврозоната ми звучат доста кухо, тъй като няма мярка, с която тази инфлация да стигне до равнищата, които са допустими за влизане в еврозоната. Няма по какъв начин да стане това в къс интервал от време. Такъв недостиг, такива разноски, каквито са заложени в бюджета, няма по какъв начин елементарно да влязат в трите % и да няма процедура по свръхдефицит.
В Европейската комисия, и изключително в Европейската централна банка, нарушаването на два критерия - този за недостига и този за инфлацията - прави невероятно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Нека да го кажем напряко: това не може да стане с еднократни ограничения.
Никакви отстъпки не може да се чакат от Европейски Съюз въз основата на геополитически съображения. От тази позиция, на България са ѝ нужни доста съществени систематични политики, структурни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и на консолидиран бюджет. Това не е елементарна работа, това желае време, желае доста способени хора. Не желае такива пушеци, каквито се хвърлят на сцената, желае доста упорита работа, която аз се багра, че няма кой да свърши.
Каквото и да има, в случай че стоим на позицията на отбрана на това страната да не отиде към доста огромен свръхдефицит и на тежка наказателна процедура, би трябвало да разсъждаваме, очаквайки риск от спомагателни пробиви и този риск от спомагателни пробиви и увеличение на бюджетните разноски би трябвало да бъде предотвратен авансово.
Тоест трябва да бъде казано на политиците, че в случай че опитат да създадат това, което направиха в 48-ото Народно събрание и в 49-ото, просто ще нанесат тежки провали на страната.
От друга страна, забележете следното: това изказване на министъра на финансите нанася единствено по себе си тежък удар върху позициите на България на интернационалните финансови пазари. То отекна на всички места. Инвеститорите ще гледат с доста по-голямо съмнение върху излъчвания на български държавни скъпи книги и може би процентът им ще тръгне нагоре единствено поради едни такива извънредно непредпазливи или политически изявления на министъра на финансите. Това надали е отчитала госпожа Велкова.
Сигурен съм, че не го регистрира. Сигурен съм, че това не може да е написано от специалисти от Министерство на финансите – тези точка 4 и точка 6 от отчета (Точка 4 гласи: (има риск от) " Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото " ; а точка 6: Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема), това няма по какъв начин да са го писали експерти.
Тези приказки са включени в отчета от политик. Кой е политикът е ваша (на публицистите – бел. ред.) задача да разберете кой е.
Инфлацията
Най-острият проблем в страната е инфлацията. Кои са факторите, които възбудиха мощно инфлацията в България? Това са цената на природния газ, цената на електрическата енергия, обвързвана с цената на природния газ, тъй като там корелацията е извънредно висока – сред цените на европейските тържища на природния газ и на електрическата енергия тя е над 95%, корелацията и цената на петрола, суровия нефт, и петролните деривати. Съчетани със зърнената рецесия, която подвигна цената на пшеницата, която задава равнището на цените на храните.
Сега, дано да погледнем година след войната: цената на електрическата енергия на европейските тържища и в България във вчерашния ден е по-ниска, в сравнение с през 2001 година с 4%.
Цената на природния газ е на същите равнища от последните пет години. Цената на петрола, на суровия нефт, друг, който внасяме или внасяхме до неотдавна, е на напълно естествени равнища - 80, осемдесет и нещо $ на барел. " Уралс " пада през днешния ден на 48 $ за барел, беше към 50. Това е калкулирала " Лукойл Нефтохим ", т.е. би трябвало да е. Видя се, че и цената на пшеницата отива надолу.
Тоест импулсът е бил еднократен. Импулсът е еднократен. Това е основно да се разбере. Еднократен подтик значи, че това не е огън, който гори под тенджерата с инфлацията. Това значи, че е бил разпален и е прегорял.
Защо тогава инфлацията за февруари е 16%?
Коментарът в много изявленията, които изгледах - че инфлацията е била заложена авансово от политиката на Федералния запас и на Европейската централна банка и през връзката с валутния ръб е влезнала в България - е състоятелен, тъй като дълги месеци и тримесечия ЕЦБ се бореше с дефлационни процеси. Но дали не прекалиха се вижда през днешния ден.
Прекалили са явно с стартирането на пари в обращение. В този смисъл, в действителност доста пари в обращение влязоха в Европейски Съюз и повдигнаха равнищата на европейските цени. Но не повдигнаха толкоз мощно цените в еврозоната. Повдигнаха цените в страните, които не са присъединени към еврозоната и в част от балтийските страни.
Защо стана това? Специално в България това стана, откакто бяха пробити бюджетните разноски от Кирил Ананиев и по-късно – от Асен Василев и бяха раздавани пари на калпак. Бяха нараснали приходите, пенсиите с изпреварващи темпове, пред инфлацията.
На всички, които настояват, че това е методът да изпреварваме или следваме инфлацията с приходите, това е методът да решим икономическите си проблеми, аз напомням да прегледат деликатно политиката на Жанвиденовото държавно управление в 1994-та и началото на 1995 година. Същата политика. Даваме пари, подтикваме потреблението и по-късно – голямата съсипия, тъй като тя е неизбежна.
Не желая да тревожа никой, че това ще се случи и в този момент, само че тази политика е пробвана на доста места и на никое място не е проработила. В този смисъл, стартирането на в допълнение потребителско търсене в страната докара до увеличение на потреблението на семействата с 4,7% предходната година. Не може да твърдиш, че инфлацията е изяла всички приходи, тъй като няма по какъв начин да е скочило потреблението на семействата с 4,7%, в случай че е изяла всичко. Трябва да са се понижили.
Неравенството
Четох всякакви публикации, включително на господин Станчев, който споделя, че е мираж борбата с рецесията. Да, в действителност е мираж, тъй като има напредък в България. Битката с бедността, споделя той, е мираж, само че тъкмо тук не съм склонен. Защо? Защото в случай че се вгледаме деликатно в структурата на приходите, тези, които взимат ниски приходи и които пазарят на дребната потребителска кошница, те в действителност бяха ощетени в този интервал. Останалите – не. Останалите кои са? Всички, които са в индустриалната сфера и в стопанската система.
Там бяха принудени работодателите да вдигнат доста съществено заплатите, междинната пенсия също се подвигна изпреварващо. По този метод се изяснява това увеличение на потреблението на семействата. Но тези пластове с ниските приходи, пазаруващи от дребната кошница, заради доста високата инфлация в дребната кошница, тя е над 22%, те пострадаха.
В този смисъл, проблемът е неравенството, само че неравноправие не се бори с 24-25 стотинки на всеки, който си зарежда бензин, не се бори с разпределяне на пари на калпак на всички пенсионери по 70 лв., не се бори с разпределяне на пари на компаниите, с напън против питателните вериги – измислени дейности - и по този начин нататък. Неравенството е доста сериозна тематика, в случай че желае някой да го нападна, не може да го нападна с тези средства. Тези средства единствено го усилват.
Питате ме какво виждам в стопанската система. Виждам задълбочило се неравноправие, което изисква да се вършат съществени политики, с цел да не отиде още по-надолу.
В Народно събрание да събере болшинство, което да демонтира в Закона за Българска народна банка тези членове, които устройват валутния ръб, е невероятно. Нека да го чуе и министърът на финансите.
Той назова " скандал " изтеклия доклад на Министерството на финансите и последвалите мнения на отрасловия длъжностен министър Росица Велкова, изключително изказванието, че България е пред банкрут, което към този момент отекна отрицателно измежду вложителите. Костов посъветва президента Румен Радев да я уволни и назначи на нейно място по-сдържан в говоренето си човек.
Бившият министър председател уточни и имената на виновните за " пробива " в бюджета и трупането на недостиг, който ни отдалечава от ден на ден от еврозоната - някогашните финансови министри Кирил Ананиев (ГЕРБ) и Асен Василев (ПП), очерта вероятните последици от тях и не спести паниката си, в подтекста на войната в Украйна, от риска България да бъде отклонена от европейското си развиване.
Българска народна банка отговори доста изрично на навлизането в нейната територия, а точно прогнозата (в отчета - бел. ред.), че е допустимо курсът на българския лев по отношение на еврото да се промени. Това въобще не е в пространството, което управлява Министерството на финансите и то няма по какъв начин да се изрича по този въпрос.
За да се стигне до стратегия с МВФ (в изтеклия в медии отчет, се твърди, че може да се наложи взимането на заем от МВФ, с цел да се избави фискалната ни непоклатимост - бел. ред.), е належащо страната да изпадне в несъстоятелност, да не е в положение да взема от пазара, да не може да пласира държавни скъпи книги.
Знаете ли, това наподобява на оценка на опасности, само че направена от доста незапознат човек, тъй като това са събития, които има възможност да се случат, само че тя е да речем 0,2% или 0,3%, в най-близка вероятност - съвсем чиста нула, а в няколко години може би малко по-близо до 1%. (...) В напълно близка вероятност, т.е. една, две години това е невероятно.
Този жанр изобщо не е стила на Министерството на финансите. Аз нямам доверие някой от старшите специалисти там, от шефовете на дирекции да е написал тези редове. Това са фрази, които са вкарани с политически подтекст.
Ето какво още сподели някогашният министър председател:
За бюджетния недостиг
Други страхове на Министерството на финансите имат действителна основа. Ако разсъждаваме както разсъждава те, те споделят по този начин:
„ При тези политики, които сега са заложени, примерно обвързването на минималната работна заплата, обещаването за увеличение на пенсиите и така нататък, при тази обстановка се обрисува неспособност да се влезе в недостиг в границите на 3%. Дефицитът евентуално ще остане някъде към 6,5%, или 11 милиарда лв. ".
Тоест те споделят: „ При тези политики - 11 милиарда лв. “.
Да, де, само че идва едно Народно заседание, което ще работи да речем два месеца. Какво прави едно Народно заседание, което има къс небосвод от време? Видяхме какво направи 48-ото нормално Народно заседание: изблик, разблуден популизъм. Видяхме го пред очите си. Едновременно с това направиха тези пробиви във фиска, създавайки спомагателни нееластични, т.е. неможещи да бъдат върнати обратно бюджетни разноски, които ни пращат на недостиг от 6,5%.
Ако 49-ото Народно заседание, което ще пристигна, е с къс интервал от време, Министерство на финансите евентуално разсъждава по този начин:
„ Тези ще създадат същите бели, само че в случай че създадат същите бели като 48-ото Народно събрание, тогава дефицитът ще отиде над 6,9%, той може да доближи и 12, и 13 милиарда. При подобен недостиг еврозоната става невъзможна ".
Между другото, всевъзможни приказки за еврозоната ми звучат доста кухо, тъй като няма мярка, с която тази инфлация да стигне до равнищата, които са допустими за влизане в еврозоната. Няма по какъв начин да стане това в къс интервал от време. Такъв недостиг, такива разноски, каквито са заложени в бюджета, няма по какъв начин елементарно да влязат в трите % и да няма процедура по свръхдефицит.
В Европейската комисия, и изключително в Европейската централна банка, нарушаването на два критерия - този за недостига и този за инфлацията - прави невероятно влизането на България в еврозоната в годините, в които това ще бъде отчитано. Нека да го кажем напряко: това не може да стане с еднократни ограничения.
Никакви отстъпки не може да се чакат от Европейски Съюз въз основата на геополитически съображения. От тази позиция, на България са ѝ нужни доста съществени систематични политики, структурни политики, които да я изведат на хоризонта на ниска инфлация и на консолидиран бюджет. Това не е елементарна работа, това желае време, желае доста способени хора. Не желае такива пушеци, каквито се хвърлят на сцената, желае доста упорита работа, която аз се багра, че няма кой да свърши.
Каквото и да има, в случай че стоим на позицията на отбрана на това страната да не отиде към доста огромен свръхдефицит и на тежка наказателна процедура, би трябвало да разсъждаваме, очаквайки риск от спомагателни пробиви и този риск от спомагателни пробиви и увеличение на бюджетните разноски би трябвало да бъде предотвратен авансово.
Тоест трябва да бъде казано на политиците, че в случай че опитат да създадат това, което направиха в 48-ото Народно събрание и в 49-ото, просто ще нанесат тежки провали на страната.
От друга страна, забележете следното: това изказване на министъра на финансите нанася единствено по себе си тежък удар върху позициите на България на интернационалните финансови пазари. То отекна на всички места. Инвеститорите ще гледат с доста по-голямо съмнение върху излъчвания на български държавни скъпи книги и може би процентът им ще тръгне нагоре единствено поради едни такива извънредно непредпазливи или политически изявления на министъра на финансите. Това надали е отчитала госпожа Велкова.
Сигурен съм, че не го регистрира. Сигурен съм, че това не може да е написано от специалисти от Министерство на финансите – тези точка 4 и точка 6 от отчета (Точка 4 гласи: (има риск от) " Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото " ; а точка 6: Повишаване цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като изискване за даването на заема), това няма по какъв начин да са го писали експерти.
Тези приказки са включени в отчета от политик. Кой е политикът е ваша (на публицистите – бел. ред.) задача да разберете кой е.
Инфлацията
Най-острият проблем в страната е инфлацията. Кои са факторите, които възбудиха мощно инфлацията в България? Това са цената на природния газ, цената на електрическата енергия, обвързвана с цената на природния газ, тъй като там корелацията е извънредно висока – сред цените на европейските тържища на природния газ и на електрическата енергия тя е над 95%, корелацията и цената на петрола, суровия нефт, и петролните деривати. Съчетани със зърнената рецесия, която подвигна цената на пшеницата, която задава равнището на цените на храните.
Сега, дано да погледнем година след войната: цената на електрическата енергия на европейските тържища и в България във вчерашния ден е по-ниска, в сравнение с през 2001 година с 4%.
Цената на природния газ е на същите равнища от последните пет години. Цената на петрола, на суровия нефт, друг, който внасяме или внасяхме до неотдавна, е на напълно естествени равнища - 80, осемдесет и нещо $ на барел. " Уралс " пада през днешния ден на 48 $ за барел, беше към 50. Това е калкулирала " Лукойл Нефтохим ", т.е. би трябвало да е. Видя се, че и цената на пшеницата отива надолу.
Тоест импулсът е бил еднократен. Импулсът е еднократен. Това е основно да се разбере. Еднократен подтик значи, че това не е огън, който гори под тенджерата с инфлацията. Това значи, че е бил разпален и е прегорял.
Защо тогава инфлацията за февруари е 16%?
Коментарът в много изявленията, които изгледах - че инфлацията е била заложена авансово от политиката на Федералния запас и на Европейската централна банка и през връзката с валутния ръб е влезнала в България - е състоятелен, тъй като дълги месеци и тримесечия ЕЦБ се бореше с дефлационни процеси. Но дали не прекалиха се вижда през днешния ден.
Прекалили са явно с стартирането на пари в обращение. В този смисъл, в действителност доста пари в обращение влязоха в Европейски Съюз и повдигнаха равнищата на европейските цени. Но не повдигнаха толкоз мощно цените в еврозоната. Повдигнаха цените в страните, които не са присъединени към еврозоната и в част от балтийските страни.
Защо стана това? Специално в България това стана, откакто бяха пробити бюджетните разноски от Кирил Ананиев и по-късно – от Асен Василев и бяха раздавани пари на калпак. Бяха нараснали приходите, пенсиите с изпреварващи темпове, пред инфлацията.
На всички, които настояват, че това е методът да изпреварваме или следваме инфлацията с приходите, това е методът да решим икономическите си проблеми, аз напомням да прегледат деликатно политиката на Жанвиденовото държавно управление в 1994-та и началото на 1995 година. Същата политика. Даваме пари, подтикваме потреблението и по-късно – голямата съсипия, тъй като тя е неизбежна.
Не желая да тревожа никой, че това ще се случи и в този момент, само че тази политика е пробвана на доста места и на никое място не е проработила. В този смисъл, стартирането на в допълнение потребителско търсене в страната докара до увеличение на потреблението на семействата с 4,7% предходната година. Не може да твърдиш, че инфлацията е изяла всички приходи, тъй като няма по какъв начин да е скочило потреблението на семействата с 4,7%, в случай че е изяла всичко. Трябва да са се понижили.
Неравенството
Четох всякакви публикации, включително на господин Станчев, който споделя, че е мираж борбата с рецесията. Да, в действителност е мираж, тъй като има напредък в България. Битката с бедността, споделя той, е мираж, само че тъкмо тук не съм склонен. Защо? Защото в случай че се вгледаме деликатно в структурата на приходите, тези, които взимат ниски приходи и които пазарят на дребната потребителска кошница, те в действителност бяха ощетени в този интервал. Останалите – не. Останалите кои са? Всички, които са в индустриалната сфера и в стопанската система.
Там бяха принудени работодателите да вдигнат доста съществено заплатите, междинната пенсия също се подвигна изпреварващо. По този метод се изяснява това увеличение на потреблението на семействата. Но тези пластове с ниските приходи, пазаруващи от дребната кошница, заради доста високата инфлация в дребната кошница, тя е над 22%, те пострадаха.
В този смисъл, проблемът е неравенството, само че неравноправие не се бори с 24-25 стотинки на всеки, който си зарежда бензин, не се бори с разпределяне на пари на калпак на всички пенсионери по 70 лв., не се бори с разпределяне на пари на компаниите, с напън против питателните вериги – измислени дейности - и по този начин нататък. Неравенството е доста сериозна тематика, в случай че желае някой да го нападна, не може да го нападна с тези средства. Тези средства единствено го усилват.
Питате ме какво виждам в стопанската система. Виждам задълбочило се неравноправие, което изисква да се вършат съществени политики, с цел да не отиде още по-надолу.
В Народно събрание да събере болшинство, което да демонтира в Закона за Българска народна банка тези членове, които устройват валутния ръб, е невероятно. Нека да го чуе и министърът на финансите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ