"Нито единият от двата модела не е добър, поради простата

"Нито единият от двата модела не е добър, заради простата причина, че за демонополизация на касата приказваме от няколко години. Нито едно държавно управление, нито една партия не е показала безусловно никаква политическа воля това да се случи, аз съм безапелационен, че и в този момент няма да се случи ". Това съобщи за news.bg Иван Димитров - ръководител на Федерация "Български пациентски конгрес " по отношение на препоръчаните от Министерство на здравеопазването модели за промяна в здравноосигурителната ни система.

Като един от най-сериозните проблеми при спомагателното здравно обезпечаване Димитров показва хронично болните пациенти. В целия свят хронично болните пациенти са приоритет на страните си. Според него нито един осигурител не би застраховал пациент с хронично заболяване.

Той напомни последния случай, когато на съвещанието на Надзорния съвет на НЗОК гласоподаваха за така наречен "цена на лекуване " за тежки болести, която Димитров назовава "цена на живот ". С нея пациент с диагноза псориазис ще доплаща за своето годишно лечебно лекуване по рекомендация на доктор сред 5000 и 20 000 лв.. Държавата ще поеме единствено 15 000 лева Според него, това по нищо не се разграничава от геноцид върху нацията.

"Аз, в случай че съм здрав човек и се обезпечавам, ще знам, че няма да имам проблем, само че в случай че съм хронично болен и оставя страната да се грижи за мен, аз знам, че това няма по какъв начин да се случи.

По думите му, спомагателни средства за опазване на здравето не са нужни, необходим е надзор.

Освен това страната има ангажимент да заплаща годишно здравните осигуровки на осем групи българи по Закона за здравното обезпечаване. Така почти 300 млн. лв. годишно не влизат в здравната система. Димитров посочи, че с цел да имат всички здравноосигурени еднакъв достъп до опазване на здравето, страната би трябвало да заплати задълженията си от последните осем години на здравната система. По негови калкулации това са към милиард и половина лв. за последните пет години. Така в касата ще постъпят средства, които да покрият разноските за всички хронично заболели.

Димитров е на мнение, че никой не желае да има ясни правила в опазването на здравето. При съществуването на електронна здравна карта, съгласно него, лекуването на пациента може да се наблюдава и да се търси директна отговорност.

Димитров: Хаосът, който се основава в опазването на здравето, се основава изкуствено, преднамерено, с ясната цел някой да се облагодетелства, само че не и пациентът.

"Моделът до момента демонстрира, че контролът на страната върху опазването на здравето вреди повече, в сравнение с оказва помощ на всеки пациент, тъй като не се управлява качеството на лекуване, както е на всички места по света, а се управлява само разходването на средствата ", безапелационен е Димитров.

"Трябва по идентичен метод да бъдат лекувани здравите хора, които ще си заплащат след време, и тези, които са хронично заболели. При нас този модел няма да съществува, тъй като хората, които са платежоспособни, работят и си заплащат осигуровките, стават все по-малко от тези, които в действителност солидарният принцип би трябвало да ги пази ", добави ръководителят на пациентската организация.

Проблематична е и неналичието на доверие в здравната ни система. "Недоверието сега в опазването на здравето кара всеки един да се съмнява дали вярно се случва нещо, в това число дали един осигурител е по-полезен. Според Димитров концепцията е обществото да се обезвери, с цел да не влезе моделът, който съществува в цяла Европа. "Ако имаше политическа воля, от дълго време щеше да се случи ", уточни той.

Проблем е и това, че от Министерство на здравеопазването никой не е разискал със застрахователите въвеждането на подобен модел в България. "А те от години желаят да вкарат подобен вид, никой не им го разрешава. Как внезапно през днешния ден става? "

По данни на СЗО Холандия е страната с най-добре функционираща здравна система в Европа. Държавата извършва функционалностите на регулатор и контролиращ орган, а медицинските услуги се дават от частния бранш. Системата се финансира от закрепена награда, която жителите заплащат на здравен фонд, и здравна осигуровка в размер на 6,5% от месечния приход. При хората с ниски приходи страната поема част от закрепената награда, като по този метод подсигурява равния достъп до опазване на здравето.

"Холандия преди повече от 10 години имаше същия модел като нас, тогава се видя, че той е тотално неефиктивен, лечебните заведения стопираха да бъдат търговски сдружения, появиха се няколко типа осигурителни фондове и сега от 4-5 години това е най-хубавият модел в света ", акцентира Димитров.

Той счита, че страната би трябвало да спре да управлява опазването на здравето, да разреши конкуренция, лекуване по добра здравна процедура и да спре отговорностите на лекарите да изписват по-евтини медикаменти по Позитивния лекарствен лист, защото по този метод животоспасяващи медикаменти изчезват от българския пазар и се постанова да бъдат сменени с различни лекарства на по-ниска цена, които не постоянно се оказват верните за ефикасното лекуване на пациентите.

"Това, което се пробват Министерство на здравеопазването и Надзорният съвет на НЗОК да създадат, е връщането ни години обратно, когато имаше листа на чакащи пациенти, което единствено по себе си значи, че нашето опазване на здравето ще има предели и ще бъдем лекувани с най-евтиното, без значение дали то е дейно по международната или европейската здравна процедура ", изясни Димитров. Той чака от ден на ден българи да стартират да се лекуват в Европа в търсене на по-качествено лекуване.

"Най-важното, което би трябвало да се случи, е ние, като хора, да спрем да бъдем толерантни. Не е належащо да измисляме нищо ново, то съществува. Трябва да се вкара вярното администриране на опазването на здравето, а не преференциалното за някого и да има надзор върху активността и качеството на здравната услуга ", уточни Иван Димитров.