12 признака на разглезеното дете
Никой родител не си мечтае да отглежда капризно дете. Понякога обаче желанието да осигурим най-хубавото на децата си и да създадем живота им допустимо най-лесен и прелестен ни изиграва доста неприятна смешка. Прекрачват се границите на положителното образование и в следствие се снабдявам с хленчещо и капризно дете, привикнало постоянно да получава това, което желае.
Разглезеното дете се отличава с няколко съществени характерности, които елементарно могат да бъдат видяни, стига да се опитате да погледнете на обстановката в профил. Според учените явните признаци на разглезеност, за които би трябвало доста да внимаваме, са:
7. Детето има ниско самочувствие и е несигурно в себе си.
Искало ли ви се е да покажете на детето си, че е особено и да накарате всички да се гордеят с достиженията му? А да бъдете супергерой, който да отстрани всички компликации пред детето ви в живота? Психолозите са уверени, че когато родителите се държат по този метод, понижават самоувереността у детето си, лишават му опцията да прави неточности и да се учи от тях, пречат му да се оправя единствено с провокациите и да преодолява компликациите. Разглезените деца не знаят по какъв начин да работят в действителния живот и не знаят какво да вършат, когато се изправят пред тестване. Всичко това води до ниско самочувствие и нерешителност.
8. Детето е окупирало цялото ви свободно време.
Разглезеното дете е мощно подвластно от членовете на фамилията си. Обикновено е в центъра на вниманието и е главен източник за щастието на родителите си. Важно е да обръщате внимание на децата си, само че не и да порастват с чувството, че са центърът на Вселената. Децата би трябвало да знаят, че родителите имат своите потребности, както е нужда от персонално пространство и време. Ако животът на фамилията е напълно зависещ на желанията на децата, това е сигурен знак, че са капризни.
9. Детето не демонстрира почитание към престижите и се кара с възрастните.
Виждали ли сте родители, които имат непрекъснатото предпочитание да пазят децата си, да ги защищават от всичко и да пазят ползите им непременно, в случай че някой дръзне да ги упрекна или да им направи забележка? От една страна, това е натурален наставнически инстинкт, само че в случай че родителите не желаят да чуят друга позиция – да вземем за пример на забъркано друго дете или на учителя, а са изцяло уверени, че тяхното отроче е право, това не приказва добре за възпитанието. Освен това по този метод детето привиква, че в живота всичко ще му се разминава, тъй като то просто в никакъв случай не е отговорно за нищо.
