Мария Радева: Без родопската песен досега да съм умряла
Николай Чапански, създател и водещ на фолклорни излъчвания по Радио Пловдив
Родопската певица Мария Радева отпразнува юбилейните 75 житейски години тази пролет. Не ги крие, тъй като са изживени почтено в благозвучие с красивите национални песни. Така е, тъй като зад тила си има близо 35 години изпълнителска кариера, която стартира от сцената на отбор „ Родопа “ в Смолян и приключва в редиците на отбор „ Пазарджик “.
Мария е родена в смолянското село Габрица на 31 март 1943-а и още в детските години се откроява като надарено дете с нюх към песента. Заспивала и се събуждала с магичния тон на родопската кабагайда и сладките свирни на дядо си Тодор Печилов.
Той бил един от първите гайдари в фамозния оркестър „ Сто каба гайди “, основан от Апостол Кисьов преди повече от половин век. Отива си от този свят на 93 години, а през целия си живот не е вкусвал чесън, с цел да не вмирише гайдата си. Тя била неговото благосъстояние.
На 16 години Мария Радева напуща родното си Габрица, с цел да стане солистка в новооткрития смолянски отбор „ Родопа “. Все още помни датата 15 февруари 1960 година, деня на основаването на ансамбъла. Първото му име било „ Родопа пее “.
Благодарна е на татко си, който я изпратил от селото към града с думите: „ Върви да си изкарваш льосно ляба “. Защото за родопчанина пеенето е „ льосна работа “, всички пеят. Трудно било за тях копането и изхранването на многото челяд.
Работата в ансамбъла била най-големият университет за Мария Радева. Научила се на театрално държание, натрупала репертоар, издирила остарели и нечувани песни от родния си край.
Там на сцената се среща с младия хореограф Георги, залюбват се и основават семейство. Налага се по фамилни аргументи да напусне отбор „ Родопа “ и да заживее в Пазарджик. Така от 1971 година е призната в отбор „ Пазарджик “ с началник по това време Любен Ботушаров.
" Що сълзи съм изплакала, че напущам Родопите! Тъгувах за планината, в която съм родена, за хората, за песните, всичко ми е благо там ", споделя певицата и очите се изпълват със сълзи.
Първите професионални записи за фонда на националното радио прави през 1973 година Записва общо 16 песни, но репертоарът наброява над 200. Една от първите, която записва в свое осъществяване, е „ Сорши се моме твоето левтеруване “, останала като благ спомен от нейните родители.
" Има стойности на този свят, които не могат да бъдат разрушени ", споделя умно Мария Радева. Те крепят човешкия дух и му дават сили да се пребори с тестванията. Родопската ария и музика са част от тези стойности. Да съхраним душевността и културата на българския народ е идеята ни в този момент. Песента е тази, която оказва помощ да съществува пълноценно, да живее по-леко и да преодолява компликациите в живота.
Родопската певица Мария Радева отпразнува юбилейните 75 житейски години тази пролет. Не ги крие, тъй като са изживени почтено в благозвучие с красивите национални песни. Така е, тъй като зад тила си има близо 35 години изпълнителска кариера, която стартира от сцената на отбор „ Родопа “ в Смолян и приключва в редиците на отбор „ Пазарджик “.
Мария е родена в смолянското село Габрица на 31 март 1943-а и още в детските години се откроява като надарено дете с нюх към песента. Заспивала и се събуждала с магичния тон на родопската кабагайда и сладките свирни на дядо си Тодор Печилов.
Той бил един от първите гайдари в фамозния оркестър „ Сто каба гайди “, основан от Апостол Кисьов преди повече от половин век. Отива си от този свят на 93 години, а през целия си живот не е вкусвал чесън, с цел да не вмирише гайдата си. Тя била неговото благосъстояние.
На 16 години Мария Радева напуща родното си Габрица, с цел да стане солистка в новооткрития смолянски отбор „ Родопа “. Все още помни датата 15 февруари 1960 година, деня на основаването на ансамбъла. Първото му име било „ Родопа пее “.
Благодарна е на татко си, който я изпратил от селото към града с думите: „ Върви да си изкарваш льосно ляба “. Защото за родопчанина пеенето е „ льосна работа “, всички пеят. Трудно било за тях копането и изхранването на многото челяд.
Работата в ансамбъла била най-големият университет за Мария Радева. Научила се на театрално държание, натрупала репертоар, издирила остарели и нечувани песни от родния си край.
Там на сцената се среща с младия хореограф Георги, залюбват се и основават семейство. Налага се по фамилни аргументи да напусне отбор „ Родопа “ и да заживее в Пазарджик. Така от 1971 година е призната в отбор „ Пазарджик “ с началник по това време Любен Ботушаров.
" Що сълзи съм изплакала, че напущам Родопите! Тъгувах за планината, в която съм родена, за хората, за песните, всичко ми е благо там ", споделя певицата и очите се изпълват със сълзи.
Първите професионални записи за фонда на националното радио прави през 1973 година Записва общо 16 песни, но репертоарът наброява над 200. Една от първите, която записва в свое осъществяване, е „ Сорши се моме твоето левтеруване “, останала като благ спомен от нейните родители.
" Има стойности на този свят, които не могат да бъдат разрушени ", споделя умно Мария Радева. Те крепят човешкия дух и му дават сили да се пребори с тестванията. Родопската ария и музика са част от тези стойности. Да съхраним душевността и културата на българския народ е идеята ни в този момент. Песента е тази, която оказва помощ да съществува пълноценно, да живее по-леко и да преодолява компликациите в живота.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ