Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм

Никога не съм бил подвластен от алкохола. Никога не съм изпитвал потребността да пия непрекъснато. След като си използвал и се е случило, хората си мислят, че си подвластен. Просто не претърпявам алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е казусът. И в действителност трябваше да кажа по-рано: „ Щом не можеш, недей да го правиш “. Но сме постоянно по-умни след случката.

Това съобщи извънредно пред Мария Цънцарова от бТВ Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене.

Известният кулинар призна виновността си, откакто през ноември бе задържан за шофиране в нетрезво положение с 1,9 промила алкохол в кръвта. От януари излежава дейно наказването си от 10 месеца, като тогава съобщи пред bTV, че осъзнава виновността си и ще си поеме отговорността. Той ще излезе през август, защото му се зачитат два месеца домакински арест.

- Какво е възприятието, когато животът тече зад решетки?

- Няма огромна смяна, тъй като за мен дали съм зад решетки, или отвън решетките, животът продължава. Човек би трябвало да се окуражи, да употребява максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм беззащитен в това да мога да оказа помощ на моето семейство или на моя тим в заведенията за хранене. Това най-вече ми пречи. Не мога да се видя с околните. Това е в действителност един противен миг, само че въпреки всичко съм тук по наказване. Нещо човек би трябвало да усети, с цел да може идващия път да се получи да не прави неприятни крачки.

- Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха, когато чу присъдата?

- Не мога тъкмо да си спомня. Беше ми неприятно, въпреки всичко човек постоянно си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, само че не ги е предотвратил. Присъдата беше по съглашение със съдията и с прокурора, тъй че знаех авансово и се бях подготвил за това нещо, тъй че не беше потрес. Разбира се, е неприятно.

- Помниш ли последната нощ, когато беше у дома преди да събереш нещата си тук да дойдеш в Казичене?

- Да, напълно обикновено. Бях два месеца под домакински арест и душевен съумях да се настроя, да се наглася за това нещо. Както се споделя, ненапълно съм и по лично предпочитание. Споразумях се да дойда тук, с цел да си отлежа наказването. Много е значимо човек вътрешно да е подготвен за това нещо, да се помири, че не го чака 5-звезден хотел, въпреки всичко отиваш в пандиза.

- Сам ли си в стая?

- В момента сме по двама или трима, зависи.

- А с какъв човек делиш дните си в този момент?

- С доста прелестен, почти сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам защо лежи, не съм се и интересувал. Поли се споделя. Има си минало, което е, само че той си е трансформирал радикално мисленето, има хрумвания, откакто завърши тук, доста добре да се развива напред.

- За какво си говорите с Поли?

- За най-различни неща от живота, за книгите, които той чете и аз чета. Сега тъкмо прочетох една книга, която се споделя „ Как да работим 4 часа в седмицата “. Просто е забавно в действителност по какъв начин човек с по-малко време, само че доста по-ангажирано да се развива напред.

- Как минават дните в затворническите общежития?

- Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, потеглят си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска по-късно обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в пандиза, там имаш единствено избрани часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазарим.

- Помагаш ли в кухнята?

- Засега още не. Чакам да ми разрешат, ще забележим по кое време ще стане. Но момчета някой път ме питат за съвет и аз им споделям. Храня се всеки ден в столовата. За тези артикули, които имат, готвят добре. Но концепцията ми е, в случай че в действителност да работя, с цел да мога да съкратя времето. В момента не работя. Кандидатствал съм за работа, само че би трябвало да минат комисии.

- За каква работа аплайваш?

- В кухнята, аз това мога и мисля, че ще допринеса доста повече, в случай че мога да оказа помощ на момчетата да се научат някои неща по какъв начин могат по-лесно да се готвят. Няма да можем да създадем чудеса, тъй като рецептите са избрани и няма доста креативност с пет продукта. Ако работиш целия месец, почти 13 дни се понижава от присъдата.

- Кое е най-голямото наказване от времето, което прекарваш тук?

- Наказанието е, че не можеш да се видиш с околните, не можеш да им окажеш помощ, когато се нуждаят от такава. Много съм удовлетворен от моя тим, който работи в заведенията за хранене, тъй като те се оправят доста добре. Тази беззащитност, че не може да излезеш и да окажеш помощ боли най-вече. Не мога да си видя внучката. За тези неща се ядосваш, само че не мога да ги трансформира. За мен това е късмет да рестартираш още веднъж машината по различен метод.

- Имаш ли към този момент твоя отговор на въпроса по какъв начин стигна дотук?

- Просто човек влиза в тунел и може би тази беззащитност за последните две години с пандемия, с рецесии, човек някой път би трябвало да излезе от това нещо и да го огледа по-отгоре, аз просто бях влезнал и не поглеждат от горната страна какво се случва. Почваш да правиш придвижвания, които не са верни.

- Как стартира деня, който приключи с фрагментите, които всички ние видяхме?

- С писане на новото меню за моя ресторант.

- И по какъв начин продължи този ден?

- Вие видяхте по какъв начин продължи и по какъв начин приключи. Няма смисъл да разясня, не желая и да го повтарят. За мен е минало. Нещо, което е минало, мога единствено да се поуча и да се боря да станат нещата по-добре, само че аз съм подобен човек, че не се връщам обратно. Живея през днешния ден, възнамерявам за на следващия ден какво може да се случи, само че през днешния ден е най-важно и през вчерашния ден към този момент е минало.

- Всички, които гледахме фрагментите, се питахме къде е бил преди този момент? Какво е правил?

- В село Петърч, писах менюто.

- Какво и с кого си сипахте, до момента в който писахте менюто? Помниш ли какво пи тогава?

- Сам. Хората си мислят, че пия количество алкохол, а при мен е противоположното. Не мога да разграждам алкохола вярно. Може би е трябвало преди години да спра да пия алкохол, тъй като пия два или три пъти в годината по-количествено. Ензимът, който разгражда алкохола, при мен е по-слаб. Пих вино, бях взел една бутилка алено вино да дегустирам. Не си припомням по какъв начин съм тръгнал с колата.

- Накъде беше тръгнал?

- Сигурно за у дома в София. Колкото и да звучи, нали, бърнаут и по този начин нататък, просто изключих и някои неща не си припомням. Спомням си към този момент като ме взеха служителите на реда от колата. Седях на Околовръстния път, видях, че съм в колата, служителите на реда пристигнаха. Викам за какво колата не се движи и видях, че е без джанти, само че не можех да си обясня за какво. Отидох, направихме инспекцията, видяха, че има алкохол, взеха ми кръв – естествената процедура, която се случва на всички места. За мен е значимо човек да бъде правилен и да даде кръв. Направил съм нещо, което не е редно и другото го знаете от видеа и медии. Сега съм тук.