Никога не може да познавате един човек наистина. Дори и

Никога не може да познавате един човек в действителност. Дори и да сте прекарали целия си живот с него, всичко стартира и свършва с желанието да разкрие някои от най-големите си секрети. Някои хора са загадка и се изискват много старания, преди да разберете какви са в действителност. Това ражда и тези мисли за кофата със сол и разпознаването на индивида като подобен, какъвто е. Елиеса Базна е тъкмо такава персона – тайнственост. Около 40 години прекарва живота си на най-различни работни позиции, в случай че го погледнете в профил, той е от оцеляващата порода. Работил е като водач за френската войска, бил е ключар за автомобилна компания и за малко време е бил даже професионален оперен артист.

През април 1943 година работи като момче за всичко в другите посолства в Анкара, Турция и някъде там се прокрадва концепцията, че най-вероятно няма да открие друга работа – животът му ще продължи единствено и само по този начин. Един ден, до момента в който стои и чете своя вестник в лобито на хотел Анкара, една брилянтна концепция се ражда в главата му! Защо да не употребява своята позиция, с цел да вземе някои от доста значимите документи, до които има достъп и да закупи един по-щастлив и разточителен живот? Понеже работил в Британското консулство, решил да се възползва първо от техните секрети, само че постоянно имал свободата да стартира и спомагателна работа на други места, въпреки всичко имал рекомендациите и към този момент се познавал с личния състав. Информацията постоянно е скъпа и най-големите купувачи биха могли да развържат джобовете си. Точно затова и до през днешния ден Елиеса се счита за индивидът, който за малко да даде цялата победа на Хитлер единствено по една причина – той заплаща най-добре за данните.

Когато сър Хю Кначбул-Хюгсън се среща за първи път с Базна, той е сигурен, че е съвършеният човек за поддръжката на посолството. Английският аристократ е консул в Анкара от няколко години имал потребност от доверени хора. Визитката на Базна е впечатляваща: той приказва френски, има положителни умения като водач и знае по какъв начин да ремонтира колите, получава и доста съществени рекомендации от американското военното аташе в Анкара и посланика в Югославия.

Трудно е да се открие причина, заради която да не вземете един подготвен кадър с толкоз доста позитиви. И по този начин непознатият мъж получава работа като пазач – мигновено. Малко по-късно, посланикът схваща, че Елиеса има доста хубав глас и може умерено да забавлява гостите, затова му дава късмет да направи и един концерт за всички значими клечки. Вечерта минава повече от прелестно и поканените благородници са меко казано впечатлени, по какъв начин е допустимо един човек да има толкоз необикновен глас и да се извисява в изкуството, а в същото време да работи като пазач?

Скоро има  и други  задания, подрежда облеклата на посланика, трансформира се в персонален помощник и даже би трябвало да стои пред кабинета и да не позволява неканените посетители, които се появят понякога във фоайето. Служителят получава по-лъскаво облекло и даже е подложен като посрещач на основната врата на посолството. Има ли причина да се съмнявате в подобен човек? Не. Хюгусен също е задоволително удивен и впечатлен, с цел да не търси в дълбоките води за неговите съществени претекстове.

Било е задоволително единствено едно позвъняване до немския дипломат, с цел да разбере, че портиерът е бил уволнен, откакто са го хванали да фотографира най-различни документи. Никой даже не схваща, че на 26 октомври 1943 година Базна се обажда от британското посолство на немското,  с цел да договорят цената за предаването на информация. Бихте го нарекли безочливост, само че нормално диалозите на двете народи са толкоз малко, че единственото съмнение в за тази връзка се свежда до фактът, че посланиците са разменили по някоя остра дума и бързо са затворили телефоните.

На 25 октомври Базна е направил фотоси на публични документи в кухнята на Дъглъс Бъск –  другото име на посланика. Слугата има един проблем – не разбирал британски език и нямал визия какво тъкмо снима. За него нямало и никакво значение. Очевидно предоставената информация е била  повече от значима, тъй като дипломат Франц фон  Папен е заплатил сумата от 20 000 паунда или 1.4 милиона $ през днешния ден. Толкова получил за първата специфична пратка, а всяка последваща се заплащала по 15 000 паунда за всяка последваща скъпа пратка. Всички пари се крият под паркета в стаята му в Британското посолство. Базна имал свободата да изнася информация, тъй като самият дипломат му позволява да работи малко по-свободно, той е прислужникът, никой не се интересува от него, когато би трябвало да извършва отговорностите си. Британските дипломати постоянно са подлагани на инспекция и би трябвало да бъдат доста деликатно какво взимат и изнасят със себе си. През множеството време всички папки остават заключени в сейфове и защитавани от офицерите, само че в същото време посланикът постоянно предпочитал да взима своята работа вкъщи, а най-важната информация се пазила в персоналния му сейф.

Базна обаче няма проблеми, въпреки всичко е работил и като ключар и знае тъкмо къде се намират полезностите. Една заран просто разменя ключовете, до момента в който неговият шеф взимал душ, направил няколко копия във восък и към този момент имал всички секрети, които Англия крие в посолството си в Анкара. Франц декор Папен бил повече от удивен от някогашния си чиновник и решил, че пожеланата стойност на документите е рационална и тъкмо затова се съгласил освен да заплаща, само че и да държи топла връзка. Дори сложили кодово име – Цицерон. Първите документи, които Цицерон носи на немското посолство, са транскрибирани диалози сред Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики от Московската конференция, където някои от най-важните фигури стартират да споделят и показват бъдещите проекти на войната.

Информацията е толкоз значима, че бързо показва и кои тъкмо са враговете на нацистите. Като човек, който в никакъв случай не е обучаван в шпионското изкуство, прислужникът се оказва и един от най-ценните хора на фронта – той просто има необикновен гений. Първо се отнася със своя шеф брилянтно и постоянно показва цялостната си преданост и предпочитание да накара гостите да се усещат специфични. Докато посланикът показва своите умения на пианото, Базна сервирал питиета, усмихвал се и бил по-вежлив от всеки различен човек в цяла Анкара. Зад тази фасада ще се открие и една тъмна страна, единствено през 1943 година е откраднал към дузина документи с надписи „ Строго Секретно “, с цел да добави своята персонална каса. Сред документите участва и информация, че Франклин Рузвелт не виждал края на войната да настъпи по метод, по-различен от невижданото предаване на Германия.

В същите документи участвала информация за конференциите в Техеран и Кайро. Макар и те също да са от изключително значение, първите документи с транскрипцията били най-ценни нужни. Агент Цицерон се оказва на вярното място, само че в същото време и малко неефикасен. Успява да снима безусловно всичко, което може да му се стори забавно и тъкмо затова носи тайната преписка с крал Джордж VI, както и коледният лист с посетители на посланика. Към края на годината МИ6 стартира да следи, че германците трансформират своя ход и вършат все по-успешни и предсказващи маневри. Базна даже съумява да фотографира известие до посланика, в което се споделя, че има теч на информация към немците.

В един миг идват и хора от контраразузнаването, които да проверяват всички, само че когато идва момента на Базна за изявление, те просто го карат да напусне, тъй като по този начин или другояче не имат вяра, че един пиколо може да има интелекта да направи каквото и да било, а и той не разбирал британски, по какъв начин някой въобще ще има съмнения към него? Една доста значима задача, която немците желаят да изпълнят, е изпращането на екип от командоси в Техеран, който да отстрани вечно Сталин, Чърчил и Рузвелт на едно място. Така наречената интервенция „ Дълъг скок “ в никакъв случай не влиза в ход, въпреки и през днешния ден да откриваме, че има съветски сътрудници, които настояват, че са противодействали за осъществяването ѝ. Цицерон не стопира да носи документи, не стопира да взима своята пенсия, само че немците по този начин и не употребяват предоставените данни.

Причината е, че декор Пепър и външния министър Йоахим декор Рибентроп се ненавиждат извънредно доста, а шефът на тайната полиция Ърнст Калтенбрюненр не желал да има нищо общо  и с двамата. Военното разузнаване пък имало изключителна злоба към любимците в лицето на SS разузнаването, където Цицерон оперирал. Тук е моментът да се замислим какво тъкмо щеше да се случи, в случай че германците не бяха толкоз арогантни и се възползваха от предадената информация доста по-рано. Вярването, че нещо толкоз положително, не може да е истина, коства още повече загуби. Агентът в английското посолство бил в действителност транспарантен, само че мнозина вярвали, че информацията е още по-измамна и най-вероятно е подправена и предоставена на простака. В тази комплицирана линия от въздействие, единственият човек, който не може да се назова простак, е самият Цицерон – Базна.

Той правил това, което се изисквало от него и въобще не се интересувал от края на войната, под паркета в стаята си имал задоволително пари, с цел да живее пищно след войната, без значение кой тъкмо ще бъде спечелилият. Ако немските разузнавачи обръщали повече внимание на предоставените документи, най-вероятно щяха да виждат наличието на една доста специфична дума, която все по-често се появява в отчетите „ Операция Оверлорд “. Веднага откакто Лудвиг Карл Мойзич вижда притеснителната новина, незабавно търси пряк контакт с Берлин, с цел да заяви, че има подозрителна информация за нахлуване в Западна Европа. От Берлин удостоверяват, че може да има сходно предпочитание, само че то е доста сложна за осъществяване. На 6 юни 1944 година съдружниците вършат своя необикновен скок и разтоварват 2 милиона боеца на крайбрежията на Нормандия, с което на практика започват и края на Втората Световна война в Европа.

По същото време немските генерали не престават да пренебрегват всички предизвестия, които идват от посолството в Турция. Дори и в този миг Базна носил документи, само че никой към този момент не му обръщал внимание, а тази информация можела да донесе успеха на нацистите. Краят на тази история наближава, а той идва с смяната на нови фрагменти в немското посолство. През януари 1944 година Мойзич наема нова секретарка – Елизабет. Дамата се споделя Корнелия „ Неле “ Кап – щерка на немския консул в Кливлънд Охайо. Само няколко седмици по-рано  тя е предложила да шпионира за американците, с цел да получи безвреден път към Съединени американски щати. Кап проследила и забелязала връзките сред Мойзич и Базна от януари до април 1944 година и въпреки в никакъв случай да не съумява да види лицето на Цицерон, тя стартира да дава нужната информация за къртица.

Британците към този момент са готови за сходни маневри и стягат информацията до степен, в която пиколото към този момент няма никакви благоприятни условия да снима и да дава информация. Около март 1945 година той подава своята оставка и напуща. Малко по-късно схваща, че е грубо излъган. От 300 000 паунда, които получава от германците, съвсем всички са с нулева стойност. Повечето пари са фалшифицирани от пандизчии в концентрационните лагери. След като банките схващат, че Нацистка Германия употребява този способ за разплащане, бързо обръщат внимание на всяка една валута, с която оперира и отхвърля немските ментета. Базна е изигран грубо, тъй като до края на живота си можел да живее пищно със сумата от 17 милиона $ през днешния ден.

Мъжът съумява да продаде историята си, която по-късно въодушевява няколко кино лентата. Никога не става богат и благополучен, не живее пищно, а просто продължава да сменя специалност след специалност. Най-накрая работи като нощна промяна в Мюнхен, плащайки наема за малко помещение. Някога имал заричане от самия Хитлер, че ще получи вила след края на войната, само че по този начин и не я вижда. Базна умира без пукната пара на 21 декември 1970 година на 66-годишна възраст. Дори опитът му да получи пенсия от Западна Германия, е отритнат.