Защо ставаме агресивни от умиление?
Никое дете не обича да го щипят по бузите – все пак възрастните като че ли не могат да се спрат. Случвало ли ви се е да видите сладко кученце или бебе и да извикате “Ще те изям!”? В това няма нищо необичайно. Ново проучване откри, че нападателните реакции, провокирани от гледката на миловидни същества, са нещо всекидневно, написа Live Science.
Оказва се, че хората освен изричат тези нападателни стремежи, само че и ги демонстрират в дейностите си, твърди изследването, показано на 18 януари на годишна среща на Дружеството за личностна и обществена логика на психиката в Съединени американски щати.
Според Ребека Дайър, психолог от Йейлския университет, става дума за мощно позитивна страст, съпроводена от възприятие за загуба на надзор: “Просто не можете да го понесете – нещо сходно е.”
Дайър стартира да се интересува от този чудноват вид експанзия, откакто разисква с сътрудниците си какъв брой постоянно фотосите на миловидни животни в интернет провокират предпочитание да смачкаш или да стиснеш сладкото творение. Всички съществуващи проучвания върху реакцията на трогване допускат противоположна реакция – човек би трябвало да се стреми да се отнася с миловидното създание деликатно и грижовно.
И в действителност не става дума за това, че хората в действителност желаят да причинят зло на котетата в кошницата, когато видят дребните топчета да се прекатурват едно върху друго; не работим със социопати, изяснява Дайър. Но опитите, които тя организира, в действителност демонстрират нещо извънредно.
Участниците в проучването – 109 души – гледат фотоси на “сладки”, “смешни” и “неутрални” животни. Първите са дребни и пухкави, вторите – възрастни животни в смешни обстановки, а последните – елементарни възрастни животни.
Те правят оценка фотосите по индикаторите “сладко” и “смешно” и дават отговор на въпроси: да вземем за пример дали са съгласни с изказвания като “Трудно ми е да го понеса”, желаят ли “да смачкат нещо”, “да кажат нещо като “гррр!” и така нататък
Резултатът удостоверява упованието – колкото по-миловидно е животното, толкоз повече хората реагират със загуба на надзор, предпочитание за притискане и “гррр”. Сладките пухкави бебета провокирали такива реакции повече от “смешните” животни и доста повече, в сравнение с “неутралните” животни.
Следващият опит показва, че тези реакции освен на думи. Дайър и сътрудниците й набират втора група доброволци – 90 мъже и дами, които да гледат поредност от фотоси на същите три групи животни, прожектирани в лабораторията.
Казват на участниците, че опитът изследва паметта и двигателната интензивност. Дават им опаковъчни листове с въздушни балончета, които да пукат колкото желаят – просто с цел да правят някакво придвижване.
И този път упованията на учените се оправдават – хората, които гледат миловидни дребни животинки, пукат повече балончета спрямо тези, които гледат “смешни” и “неутрални” животни.
Дайър и сътрудниците й още не са наясно за какво се отключва тази нападателна реакция, въпреки и почтена: допустимо е човек да изпитва фрустрация при мисълта, че не може да се грижи за дребното творение толкоз, колкото би желал. Възможно е позитивната страст да е толкоз интензивна, че да наподобява отрицателно – както победителката в състезанието за хубост плаче, когато получава короната.
Вероятно методът да се оправяме с прекомерно мощните позитивни страсти е по някакъв метод да им даваме отрицателен израз, счита Дайър. Това очевидно контролира и дава отдушник на тази сила, споделя тя.
Оказва се, че хората освен изричат тези нападателни стремежи, само че и ги демонстрират в дейностите си, твърди изследването, показано на 18 януари на годишна среща на Дружеството за личностна и обществена логика на психиката в Съединени американски щати.
Според Ребека Дайър, психолог от Йейлския университет, става дума за мощно позитивна страст, съпроводена от възприятие за загуба на надзор: “Просто не можете да го понесете – нещо сходно е.”
Дайър стартира да се интересува от този чудноват вид експанзия, откакто разисква с сътрудниците си какъв брой постоянно фотосите на миловидни животни в интернет провокират предпочитание да смачкаш или да стиснеш сладкото творение. Всички съществуващи проучвания върху реакцията на трогване допускат противоположна реакция – човек би трябвало да се стреми да се отнася с миловидното създание деликатно и грижовно.
И в действителност не става дума за това, че хората в действителност желаят да причинят зло на котетата в кошницата, когато видят дребните топчета да се прекатурват едно върху друго; не работим със социопати, изяснява Дайър. Но опитите, които тя организира, в действителност демонстрират нещо извънредно.
Участниците в проучването – 109 души – гледат фотоси на “сладки”, “смешни” и “неутрални” животни. Първите са дребни и пухкави, вторите – възрастни животни в смешни обстановки, а последните – елементарни възрастни животни.
Те правят оценка фотосите по индикаторите “сладко” и “смешно” и дават отговор на въпроси: да вземем за пример дали са съгласни с изказвания като “Трудно ми е да го понеса”, желаят ли “да смачкат нещо”, “да кажат нещо като “гррр!” и така нататък
Резултатът удостоверява упованието – колкото по-миловидно е животното, толкоз повече хората реагират със загуба на надзор, предпочитание за притискане и “гррр”. Сладките пухкави бебета провокирали такива реакции повече от “смешните” животни и доста повече, в сравнение с “неутралните” животни.
Следващият опит показва, че тези реакции освен на думи. Дайър и сътрудниците й набират втора група доброволци – 90 мъже и дами, които да гледат поредност от фотоси на същите три групи животни, прожектирани в лабораторията.
Казват на участниците, че опитът изследва паметта и двигателната интензивност. Дават им опаковъчни листове с въздушни балончета, които да пукат колкото желаят – просто с цел да правят някакво придвижване.
И този път упованията на учените се оправдават – хората, които гледат миловидни дребни животинки, пукат повече балончета спрямо тези, които гледат “смешни” и “неутрални” животни.
Дайър и сътрудниците й още не са наясно за какво се отключва тази нападателна реакция, въпреки и почтена: допустимо е човек да изпитва фрустрация при мисълта, че не може да се грижи за дребното творение толкоз, колкото би желал. Възможно е позитивната страст да е толкоз интензивна, че да наподобява отрицателно – както победителката в състезанието за хубост плаче, когато получава короната.
Вероятно методът да се оправяме с прекомерно мощните позитивни страсти е по някакъв метод да им даваме отрицателен израз, счита Дайър. Това очевидно контролира и дава отдушник на тази сила, споделя тя.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ