Колекционирането на ретро автомобили никога не излиза от мода
Никак не са малко особняците, които са избрали за занимание колекционирането на ретро коли. Някои не продават старите коли, останали от бащите и дядовците им заради сантиментални мемоари или тъй като не могат да дефинират цена, с цел да ги продадат. Други събират и продават возилата с комерсиална цел.
Има и хора с богат финансов запас, които имат ретро автопаркове с над 10 остарели, само че съвършено реставрирани возила. Това са тежките колекционери, те събират освен коли. Грижливо подреждат и архивни документи, плакети, купи – всичко, обвързвано с автомобилната история. Това споделя Николай Корудерлиев – ръководител на УС на Асоциацията на автомобилните историци в България и създател на книгата „ Проект 55. История на живота към историческите транспортни средства в България “.
Снимки: Николай Корудерлиев
Идeята за основаването на клубове на феновете на исторически транспортни средства у нас се заражда през 1989 година После се пръкват и районните клубове. Любителите на автотехниката от минали времена ги вършат по обичай на автомобилните клубове от преди 9 септември 1944 година Всичко в детайли е разказано в книгата на Николай Корудерлиев „ Проект 55. История на живота към историческите транспортни средства в България “.
Той разяснява, че главната причина за богатото многообразие на марки и модели от разнообразни страни и столетия в гаражите на ценителите се дължи на техните реставраторски работилници и умения. Десетки коли са върнати към „ живот “. Заради прецизната работа на българските ръце и качествените истинските елементи и асексоари, които хората съумяват да издирят и купят, доста от старите возила получават награди по национални и интернационалните събития. Според Корудерлиев напъните и отдадеността на майсторите към делото е тип меценатство към инженерната мисъл и изкуство.
Всички марки и модели транспортни средства могат да се реставрират. И да, освен с цел да греят в нечия сбирка. Всеки е виждал на пътя остарял автомобил, който наподобява доста по-добре от някои много „ по-млади “ от него. Колекционерите са пристрастени освен към международните марки. Колите на социалистическото време също съставляват интерес – „ Лада “, „ Москвич “, „ Жигули “, „ ГАЗ “, „ Шкода “, „ Трабант “.
В света автомобилни музеи се откриват през 70-те години на предишния век. Днес те са над 1200. Над 50 от най-големите от тях в Европа към този момент са посетени от членовете на българската Асоциацията на автомобилните историци. Според Корудерлиев това е значимо за образуването на мирогледа на всеки един ретро авто почитател и ги въодушевява. На територията на България сега съществуват 7 такива експозиции. За страдание у нас липсва народен авто или транспортен музей, макар че са правени опити за основаването му, само че безуспешни, прецизира Корудерлиев.
Другият проблем съгласно него е, че нито в Министерство на културата, нито в Министерство на превоза има специалисти в региона на инженерното културно завещание. „ Това затруднява активността ни, защото липсват механизми за регламентиране, контролиране и ръководство на тези действия на републиканско равнище “, споделя ръководителят на УС на Асоциацията на автомобилните историци в България.
Има и хора с богат финансов запас, които имат ретро автопаркове с над 10 остарели, само че съвършено реставрирани возила. Това са тежките колекционери, те събират освен коли. Грижливо подреждат и архивни документи, плакети, купи – всичко, обвързвано с автомобилната история. Това споделя Николай Корудерлиев – ръководител на УС на Асоциацията на автомобилните историци в България и създател на книгата „ Проект 55. История на живота към историческите транспортни средства в България “.
Днес в България съществуват 57 клуба за исторически транспортни средства. От тях забележима активност реализират 24. Но пристрастеността на хроникьорите, които пазят жив загатна за историческите возила у нас, не угасва. Те годишно издават бюлетина Oldtimerbulgaria и посещават водещи европейски автомобилни музеи. Първият церемониал за автомобилни ветерани се организира през 1966 година в София.
Снимки: Николай Корудерлиев
Идeята за основаването на клубове на феновете на исторически транспортни средства у нас се заражда през 1989 година После се пръкват и районните клубове. Любителите на автотехниката от минали времена ги вършат по обичай на автомобилните клубове от преди 9 септември 1944 година Всичко в детайли е разказано в книгата на Николай Корудерлиев „ Проект 55. История на живота към историческите транспортни средства в България “.
Той разяснява, че главната причина за богатото многообразие на марки и модели от разнообразни страни и столетия в гаражите на ценителите се дължи на техните реставраторски работилници и умения. Десетки коли са върнати към „ живот “. Заради прецизната работа на българските ръце и качествените истинските елементи и асексоари, които хората съумяват да издирят и купят, доста от старите возила получават награди по национални и интернационалните събития. Според Корудерлиев напъните и отдадеността на майсторите към делото е тип меценатство към инженерната мисъл и изкуство.
Всички марки и модели транспортни средства могат да се реставрират. И да, освен с цел да греят в нечия сбирка. Всеки е виждал на пътя остарял автомобил, който наподобява доста по-добре от някои много „ по-млади “ от него. Колекционерите са пристрастени освен към международните марки. Колите на социалистическото време също съставляват интерес – „ Лада “, „ Москвич “, „ Жигули “, „ ГАЗ “, „ Шкода “, „ Трабант “.
В света автомобилни музеи се откриват през 70-те години на предишния век. Днес те са над 1200. Над 50 от най-големите от тях в Европа към този момент са посетени от членовете на българската Асоциацията на автомобилните историци. Според Корудерлиев това е значимо за образуването на мирогледа на всеки един ретро авто почитател и ги въодушевява. На територията на България сега съществуват 7 такива експозиции. За страдание у нас липсва народен авто или транспортен музей, макар че са правени опити за основаването му, само че безуспешни, прецизира Корудерлиев.
Другият проблем съгласно него е, че нито в Министерство на културата, нито в Министерство на превоза има специалисти в региона на инженерното културно завещание. „ Това затруднява активността ни, защото липсват механизми за регламентиране, контролиране и ръководство на тези действия на републиканско равнище “, споделя ръководителят на УС на Асоциацията на автомобилните историци в България.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ