Ние не живеем, ние преживяваме“, твърди 64-годишният Аурелио Боки, охранител

„ Ние не живеем, ние претърпяваме “, твърди 64-годишният Аурелио Боки, охранител в северния италиански град Падуа, който получава чисто 3,96 евро на час в един от последните „ бастиони “ в Европа, които устояват на въвеждането на минимална заплата, заяви Франс прес.

След като си заплати месечния наем от 610 евро, му остават 260 евро, с които да изкара месеца. „ Не пропилявам пари, не пия, не пуша и спестявам от всичко “, споделя той. Мечтата му? Да си купи мотоциклет, с който да обикаля света, само че цената му е прекомерно висока.

За да постави завършек на тези определяни като мизерни заплати лявоцентристката съпротива организира акция за най-малък приход от 9 евро бруто на час, с което слага в много неудобно състояние съдружното държавно управление на премиерката Джоржа Мелони.

Опозицията, която се е обединила (или съвсем обединила) по тематиката е внесла законопроект, ориентиран към определяне на този законов предел, който докара до бурни диспути в Народното събрание сред пледиращите за „ почтена заплата “ и болшинството, което се притеснява от несъразмерното държавно подкрепяне.

Мелони, гневно съпротивляваща се против минималната заплата, която съгласно нея не е нищо друго с изключение на „ девиз, който крие риск от проблеми “, има намерение да отсрочи във времето вземането на решение по този въпрос.

Правителството прекъсна дебата на днешното си съвещание и отсрочи гласуването в Народното събрание при започване на октомври.

Според социологическите изследвания 70 на 100 от италианците, измежду които и гласоподавателите на Мелони, поддържат установяването на минимална заплата.

Италия е измежду последните пет страни в Европейски Съюз наред с Финландия, Швеция, Дания и Австрия, в които приходите се договарят само посредством групово договаряне сред работодателските организации и синдикати.

Директива на Европейски Съюз, влезнала в действие от ноември 2022 година, дефинира разпоредбите за минималната заплата, без обаче да задължава страните, които не желаят да одобряват тази система, да го създадат.

„ Ние не се нуждаем от най-малък приход в Италия, не сме Съветския съюз, в който всички имаха идентични заплати “, сподели Антонио Таяни, външен министър и водач на „ Форца Италия “, който е член на ръководещата коалиция и външен министър.

Подобно на Джорджа Мелони той предлага да се разшири обсега на груповите трудови контракти за към 20 на 100 от чиновниците, които не са включени в съществуващите към 1000 настоящи групови съглашения.

Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) Италия е единствената страна, в която действителните заплати (като не се регистрира инфлацията), са намалели сред 1990 и 2020 година (-2,9 на сто). Средната годишна брутна заплата е 28 781 евро и е под междинната за Европейски Съюз.

На какво се дължи тази резистентност на минималната заплата?

„ Малките и междинни предприятия са на всички места в Италия и за тях гъвкавостта във връзка с работата и заплатите е доста значима “, сподели пред Агенция Франс Прес Давидe Бенаси, професор по социология в университета Милано-Бикока.

„ Синдикатите са по-малко показани при тях, в сравнение с в огромните компании, където груповите контракти подсигуряват съответна заплата “, добави той.