Съдбата проявява своята мощ, когато не среща съпротива ♠ Николо МАКИАВЕЛИ
Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527)
Какъв дял има ориста в човешките каузи и по какъв начин можем да се противопоставяме
Знам, че мнозина са вярвали и имат вяра, че нещата в света се направляват от ориста и Бога по подобен метод, че хората със своето здравомислие са безсилни да ги променят. И е по-добре да се оставят в ръцете на ориста, вместо на вятъра да се мъчат да ги предотвратяват или променят. В наше време това мнение се поддържа още повече, тъй като станаха и стават всеки ден огромни промени, макар всяка човешка далновидност. Дори и аз самият, когато съм размишлявал за тези промени, съм податлив да приема това мнение. Все отново, тъй като нашата свободна воля не е мъртва, мисля, че ориста има дял върху половината на делата ни и че другата половина, или почти толкоз, управляваме ние. Аз бих оприличил ориста на буйна река, която, като придойде, залива равнините, събаря дърветата и постройките и унищожава единия бряг, а върху другия натрупва нанос, без някой да може и да смее да се опълчи на бясната й мощност. Това, несъмнено, напълно не пречи на хората, когато реката си тече умерено, да издигат защитни стени и диги, та когато придойде, да не може да аргументи никакви пакости. Същото става и при ориста – тя демонстрира своята мощност, когато не среща опозиция. Ако хвърлите взор на Италия, която е огнището на тези промени, ще видите, че тя е като низина без никакви диги и защитни стени. Ако тя, сходно на Германия, Франция и Испания, разполагаше с нужните защитни сили, нямаше да бъде наводнена по никакъв начин, или най-малко не толкоз, от чужденците. Толкова за това, що се отнася въобще до опълчването на ориста.
Ако разгледаме по-подробно нещата, ще разберем, че има случаи, когато един държател през днешния ден преуспява, а на другия ден се проваля, без да може нещастието му да се отдаде на смяна в характера и държанието му. Смятам, че това се дължи на аргументите, които към този момент в детайли изложих: владетелите, които прекалено много разчитат на благоволението на ориста, пропадат щом тя отвърне погледа си от тях. Смятам, че владетелите, които се приспособяват към условията на времето, постоянно преуспяват, а които не се приспособяват – не преуспяват. Хората доближават до почестите и благосъстоянията по разнообразни пътища: едни с здравомислие и такт, други като се поддават на импулсите си; едни със мощ, други с хитрост; едни умеят да чакат, други са нетърпеливи; и всеки, като следва един или различен път, може да реализира задачата си. При това от двама, които работят с здравомислие, единият реализира задачата си, а другият – не. Или и двамата реализират задачата си, въпреки че единият работи с здравомислие, а другият се оставя на вдъхновението си. Това се дължи на събитията, с които се съгласуват, или на техните способи на деяние. Поради това, както споделих, двама, които работят друго, реализират задачата си и от двама, които работят еднообразно, единият реализира задачата си, а другият – не.
Схващанията за положителното се менят с времето. Това, което през днешния ден е положително, на следващия ден може да не бъде положително. Ако един държател ръководи с здравомислие и самообладание и времето и нещата си текат по този начин, че неговото ръководство задоволява потребностите и е положително, той преуспява. Ако събитията се трансформират, той се проваля, тъй като не може да промени метода си на деяние. Не може да се намерят толкоз умни хора, които да умеят да се приспособят към настъпилите промени, тъй като човек не може да промени на природата си, нито е допустимо да убедим някого да се откаже от пътя, по който е процъфтяващ. Когато времето наложи на някого, който е работил с здравомислие, да работи със мощ, той не може да се промени и се проваля. Ако можеше да се приспособи към настъпилата смяна, той не би се провалил.
Папа Юлий II, който действаше под напора на буйния си манталитет, постоянно успяваше, тъй като времето отговаряше на метода на дейностите му. Да си спомним неговото първо навлизане в Болоня, когато беше още жив Джовани Бентиволи. Венецианците, Испания и Франция бяха срещу това навлизане, само че тласкан от буйния си и яростен манталитет той поведе войските си в тоя поход. Тази постъпка провокира колебливост в Испания и венецианците, подбудена във венецианците от боязън, а в Испания – от желанието й да завладее цялото Неаполско кралство. От друга страна, след Юлий потегли френският крал, който, като видя, че папата настава, а той се нуждае от другарството му, с цел да унищожи венецианците, счете за невероятно да му откаже помощта си, без с това да му нанесе очевидно огорчение.
И така, Юлий, тласкан от буйния си манталитет, реализира това, което никой папа, с цялото си човешко здравомислие, в никакъв случай не би могъл да реализира. Ако беше изчакал да приключи дефинитивно дипломатическите договаряния и другите си отговорности и след това да потегли, както би сторил на негово място различен папа, нямаше да успее, тъй като в същото време Франция щеше да го залъгва с хиляди извинения, а другите да намерят хиляди способи за закани. Няма да се спирам на другите му каузи, които са сходни на описаните, и които постоянно са се увенчавали с триумф. Поради късия си живот той не съумя да се сблъска с такива условия, които нямаше да отговорят на неговия метод на деяние. Безспорно е, че в случай че бяха се стекли условия, които да изискват да се работи с здравомислие и такт, той щеше да се провали, тъй като нямаше да може да се отклони от пътя, по който го тласкаше неговата природа.
В умозаключение ще кажа, че ония владетели, които не съумяват да се приспособя, съумяват единствено тогава, когато методът им на деяние дава отговор на условията на времето и, несъмнено, когато не дават отговор, се провалят. Въпреки това, аз мисля, че е по-добре да бъдеш избухлив и самоуверен, в сравнение с здравомислещ. Съдбата е като дамата – ако искаш да ти бъде покорна би трябвало да я биеш и блъскаш. Тя се оставя да бъде победена по-лесно от тези, които работят невъзмутимо, в сравнение с от ония, които работят благоразумно. И след това, като дамата, ориста е другарка на младите, тъй като те са по-малко разсъдливи и повече буйни и смели.
Из: „ Владетелят “, Николо Макиавели, изд. Еспас-2007, 1991 година
Изображение: Statue of Nicolo Machiavelli (1469 ~ 1527), Uffizi Gallery Florence, Italy
