Чехов | За любовта, изкуството и човека
Несравним художник на живота – по този начин Лев Толстой назовава Чехов. Мекота, елементарност, радушност, напълно неявяване на двуличие в творчеството. Всеки роман и пиеса на Антон Павлович Чехов, припомнят за нещо доста скъпо, безпределно близко и човешко.
(Портреты А.П. Чехова, 1898, Осип Эммануиловича Браз, Государственная Третьяковская галерея Москва)
Казват, че в края на краищата истината ще спечелва – само че това не е истина.
Проблемът на съвременността – работата не е в оптимизма или скептицизма, а в това, че 99 % от 100, нямат никакъв разум.
Хората просто пият чай, а в душата им се случва покруса.
Там, където има изкуство, където има гений – там няма нито напреднала възраст, нито самотност, нито болежка, даже самата гибел е разколебана.
Руският човек обича да си спомня, само че не обича да живее.
Да се ожениш е забавно единствено по обич – да се жениш за момиче, единствено тъй като е симпатично, това е все едно да си купиш от пазара ненужна движимост, единствено тъй като е хубава.
Хората живеещи самотно, постоянно имат в душата си нещо, за което с удоволствие биха разказали.
Университетът развива всички качества, включително и нелепостта.
Хубаво е там, където ни няма – в предишното към този момент не сме и то ми наподобява прелестно.
Ако се боите от самотата, не се женете.
Пазете се от изискания език. Езикът би трябвало да е елементарен и елегантен.
Който е изпитал насладата от творчеството, всички други наслаждения за него към този момент не съществуват.
Страшна е на първо място посредствеността, от която никой от нас не може да се скрие.
Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е напълно обикновено положение. Влюбеността демонстрира на индивида какъв би трябвало да бъде.
Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.
Най-непоносимите хора са провинциалните звезди.
Ласкаят този, от който се боят.
Изкуството да пишеш – това е изкуството да съкращаваш.
Жената има опияняващ артикул, който до ден сегашен, още не се е сетила да таксува с данък.
Животът опонира на философията – няма благополучие без леност, наслаждение доставя само това, което е излишно.
Соломон е направил огромна неточност, като е помолил за мъдрост.
Ако най-талантливите хора в града са толкоз бездарни, то какъв би трябвало да бъде градът?!
На оня, комуто животът е непознат, който е некадърен да живее, на него не му остава нищо друго, с изключение на да стане служител.
Снимка: skolkolet.com
Картина: artsait.ru
