Откъс от "Непознатото дете" на Е.Т.А. Хофман
Непознатото дете ", едно от изключителните творби на яркия актьор Е. Т. А. Хофман, излиза за първи път за българската аудитория в музикален формат като част от поредицата " Музика в книга ", оповестиха от издателство " Ентусиаст ".
© издателство
В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Непознатото дете " от Е.Т.А. Хофман, възложен от издателство " Ентусиаст ".
Имаше едно време един аристократ на име Тадеус декор Бракел. Той живееше в селцето Бракелхайм, което бе наследил от умрелия си татко, остарелия господин Фон Бракел, и затова бе негов притежател. Четиримата селяни, които с изключение на него живееха в селцето, го назоваха " милостивия стопанин ", въпреки и той като тях да ходеше с простичко сресана коса и единствено в неделен ден, когато с жена си и двете си дечица, именувани Феликс и Кристина, потегляше за прилежащото огромно село да се черкуват, наместо грубото си сетре, което носеше нормално, обличаше изтънчено зелено сако и алена жилетка със златни ширити, която му стоеше доста добре. Запиташе ли някой четиримата селяни по какъв начин се стига до господин Фон Бракел, те постоянно отговаряха: – Все напряко през селото по хълма нагоре, където са брезите, там се намира замъкът на милостивия стопанин!
© издателство
Е, всеки знае, че един палат би трябвало да е огромна, висока сграда с доста прозорци и порти, пък и с кули и лъскави ветропоказатели, само че на хълма с брезите нямаше нищо сходно: там стоеше единствено една ниска къщичка с няколко дребни прозореца, която надали можеше да бъде съзряна, преди да си застанал тъкмо пред нея. Но в случай че човек внезапно се изправи пред високата врата на някой огромен палат и облъхнат от струящия от вътрешността му леденостуден въздух, и оглеждан от мъртвешките очи на странните каменни изображения, облегнати като страховити стражи о зида, изгуби всяко предпочитание да влезе в него и избра да му обърне тил, то пред къщурката на господин Тадеус декор Бракел напълно не беше по този начин. И в случай че още в горичката красивите стройни брези помахваха приветливо с разлистилите се свои протегнати като за привет ръце и в случай че те с радостно ромолене и вибриране нашепваха: " Добре пристигнал, добре пристигнал измежду нас! ", то пред самата къщичка сякаш нежни гласове призоваваха от светналите като огледала прозорци и навсякъде от тъмната шума на дебелата лозница, която покриваше стените до покрива, сладкогласно: " Заповядай, влез, драги морни страннико, тук е толкоз хубаво и уютно! ". Това потвърждаваха и радостно цвъртящите лястовици, долитащи до гнездата си и още веднъж отлитащи, а от комина остарелият достоен щъркел поглеждаше съществено и мъдро надолу и като че ли споделяше: " Вече не една година пребивавам тук през лятото и по-добро място за пребиваване няма на земята.
Ако можех да надвия вроденото ми предпочитание да пътувам и в случай че през зимата тук не беше толкоз студено, а дървата толкоз скъпи, в никакъв случай нямаше да помръдна отсам ". Така прелъстителен и прелестен, въпреки и не напълно палат, бе домът на господин Фон Бракел.
© издателство
В рубриката " Четиво " " Детски Дневник " показва фрагмент от " Непознатото дете " от Е.Т.А. Хофман, възложен от издателство " Ентусиаст ".
Имаше едно време един аристократ на име Тадеус декор Бракел. Той живееше в селцето Бракелхайм, което бе наследил от умрелия си татко, остарелия господин Фон Бракел, и затова бе негов притежател. Четиримата селяни, които с изключение на него живееха в селцето, го назоваха " милостивия стопанин ", въпреки и той като тях да ходеше с простичко сресана коса и единствено в неделен ден, когато с жена си и двете си дечица, именувани Феликс и Кристина, потегляше за прилежащото огромно село да се черкуват, наместо грубото си сетре, което носеше нормално, обличаше изтънчено зелено сако и алена жилетка със златни ширити, която му стоеше доста добре. Запиташе ли някой четиримата селяни по какъв начин се стига до господин Фон Бракел, те постоянно отговаряха: – Все напряко през селото по хълма нагоре, където са брезите, там се намира замъкът на милостивия стопанин!
© издателство
Е, всеки знае, че един палат би трябвало да е огромна, висока сграда с доста прозорци и порти, пък и с кули и лъскави ветропоказатели, само че на хълма с брезите нямаше нищо сходно: там стоеше единствено една ниска къщичка с няколко дребни прозореца, която надали можеше да бъде съзряна, преди да си застанал тъкмо пред нея. Но в случай че човек внезапно се изправи пред високата врата на някой огромен палат и облъхнат от струящия от вътрешността му леденостуден въздух, и оглеждан от мъртвешките очи на странните каменни изображения, облегнати като страховити стражи о зида, изгуби всяко предпочитание да влезе в него и избра да му обърне тил, то пред къщурката на господин Тадеус декор Бракел напълно не беше по този начин. И в случай че още в горичката красивите стройни брези помахваха приветливо с разлистилите се свои протегнати като за привет ръце и в случай че те с радостно ромолене и вибриране нашепваха: " Добре пристигнал, добре пристигнал измежду нас! ", то пред самата къщичка сякаш нежни гласове призоваваха от светналите като огледала прозорци и навсякъде от тъмната шума на дебелата лозница, която покриваше стените до покрива, сладкогласно: " Заповядай, влез, драги морни страннико, тук е толкоз хубаво и уютно! ". Това потвърждаваха и радостно цвъртящите лястовици, долитащи до гнездата си и още веднъж отлитащи, а от комина остарелият достоен щъркел поглеждаше съществено и мъдро надолу и като че ли споделяше: " Вече не една година пребивавам тук през лятото и по-добро място за пребиваване няма на земята.
Ако можех да надвия вроденото ми предпочитание да пътувам и в случай че през зимата тук не беше толкоз студено, а дървата толкоз скъпи, в никакъв случай нямаше да помръдна отсам ". Така прелъстителен и прелестен, въпреки и не напълно палат, бе домът на господин Фон Бракел.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ