Преди 1989 г. бе непознато да си безработен, неграмотен, да си затънал в кредити и да се тровиш с имитации на храни
Непознато преди 1989 година беше: да си незает, да умираш от апетит и мраз, да си необразован, да си загубиш жилището, да си заседнал в заеми, да си клошар и скитник, да се тровиш с фалшификати на храни.
Колко „ неприятно “ живяхме по времето на Живков…
Искам да задам няколко въпроса на всички тези, които ругаят и отхвърлят социализма.
1. Защо сякаш доста се чакаше за жилища, пък съвсем всички имаха лични?
2. Защо сякаш се чакаше за тв приемник и всякаква техника, пък всички имаха, а домовете ни бяха добре обзаведени?
3. Защо сякаш магазините бяха празни, пък хладилниците бяха цялостни, а трапезата на хората – богата, и то с качествена и същинска храна? Даже ни задължаваха непрекъснато да вървим по банкети, проведени от фабрики и предприятия.
4. Защо сякаш се чакаше доста за кола, пък съвсем всяко семейство имаше, и то нова?
Въобще огромна тъга си беше…
„ Мъчеха ни “ още от деца, та всяка година бяхме на летни лагери и екскурзионни летувания, а след това пък ни задължаваха всички да вървим на работа и отново всяка година отмора на море и Балкан.
Мъчеха ни и ни задължаваха да се учим и лекуваме гратис, та и необразовани не разрешаваха да има. Та неприятно живяхме в действителност.
Непознато преди 1989 година беше: да си незает, да умираш от апетит и мраз, да си необразован, да си загубиш жилището, да си заседнал в заеми, да си клошар и скитник, да се тровиш с фалшификати на храни.