Неотдавнашната присъда на индийски съд, която значително разширява правата на

Неотдавнашната присъда на индийски съд , която доста уголемява правата на домакините върху имуществото на брачна половинка им, беше приветствана като позитивен знак от бранителите на правата на дамите, предава „ BBC “.

На 21 юни Върховният съд на Мадрас – в южния щат Тамил Наду – постанови присъда по случай на домакински спор, който разрешава на домакинята да има еднакъв дял в имуществото на брачна половинка си. Експерти акцентират, че това е първият път, когато индийски съд публично признава приноса на стопанка към приходите на брачна половинка. Те обаче показват, че присъдата не е обвързваща за други щати, в случай че Върховният съд на страната не се произнесе по сходен метод в бъдеще.

За какво бе делото?

Става въпрос за двойка от Тамил Наду, която се е оженила през 1965 година След 1982 година брачният партньор се реалокира в Саудитска Арабия поради работа. Съпругата му, която остава в Индия и няма лични приходи, купува няколко актива – недвижими парцели и бижута – с парите, които брачният партньор изпраща вкъщи. При завръщането си в Индия през 1994 година мъжът твърди, че брачната половинка му се пробва да претендира за еднолична благосъстоятелност върху всичките им парцели. Той също по този начин твърди, че тя крие златните си бижута и желае да продаде актив, като даде пълномощие на разположение, с което се твърди, че има връзка.

Спорът обгръща пет актива . Четири са парцелите, закупени на името на дамата, в това число къща и земя. Петият транш включва златни кюлчета, бижута и сарита, подарени от мъжа на жена му.

През 1995 година мъжът завежда дело пред първоинстанционния съд, с цел да претендира за благосъстоятелност върху всичките пет актива – в това число подаръците, които ѝ е дал и които ѝ принадлежат. Той твърди, че всички активи са закупени с негови пари и дамата ги държи единствено от негово име като настойник. През 2007 година мъжът умира и децата му поемат желае.

Как се произнесе съдът?

В присъдата си съдът споделя, че брачната половинка е съдействала еднообразно за придобиването на фамилни активи, като е правила домакинска работа. В мнението излиза наяве, че „ приносът, изработен или от брачна половинка, като печели, или от брачната половинка, като служи и се грижи за фамилията и децата “ би означавал, че „ и двамата имат право еднообразно на всичко, което са спечелили с общите си старания “ . Няма значение на чие име е закупен парцелът – брачният партньор, който е гледал и се грижи за фамилията, ще има право на еднакъв дял в тях.

Съдът също по този начин постановява, че домашният труд на дамата е съдействал индиректно за печеленето на парите , които са разрешили закупуването на активите, и че нейната работа е разрешила на брачна половинка да бъде платено нает. Съпругата работи 24 часа в разнообразни функции , в това число тази на готвач, домакински доктор и домакински иконом, прецизира съдът. При отсъствието на отговорностите на домакинята, брачният партньор ще би трябвало да заплати за услугите, предоставени от тези функции. Съдът отбелязва:

„ Извършвайки тези задания, брачната половинка прави дома удобна среда и нейният принос към фамилията ѝ сигурно това не е скъпа работа, само че това е работа, която се прави 24 часа без празници, което не може да бъде приравнено с това на работата на печелещ брачен партньор, който работи единствено 8 часа. “

Съдът прибавя, че когато една жена се откаже от работата си след брака , това постоянно води до неоправдани компликации , когато тя не има никакви активи.

„ Въпреки че няма закон, който директно или индиректно признава приноса на домакинята, няма закон, който да не разрешава на съдиите да го признаят “, заключва правосъдното решение.

Съдът употребява тази обосновка, с цел да постанови, че три от петте актива принадлежат еднообразно на брачна половинка и брачната половинка. По отношение на четвъртия актив, съдът постановява, че брачната половинка е единствен притежател, защото го е купила, като е заложила бижутата, които е получила по време на брака си, които са били нейна единствена благосъстоятелност съгласно индуисткото право . Що се отнася до петия пункт – подаръците – брачният партньор също е декларирал собствеността върху тях, казвайки, че „ не е купил същите по лично предпочитание, а само… с цел да извърши желанията на брачната половинка “. Съдът отхвърли този мотив.

Защо случилото се е похвала?

Адвокатът по правата на дамите Флавия Агнес назова решението „ доста позитивна присъда, тъй като признава домашния труд на дамите “ .

Малавика Райкотия, юрист по фамилни въпроси и благосъстоятелност, показа, че присъдата е „ доста значим крайъгълен камък “, подобен, който дамите „ се пробват да развият и пледират в другите си каузи “.

Индийските съдии по-рано сложиха условна стойност на прихода на домакинята, с цел да присъдят обезщетение на фамилиите им при искове за пътнотранспортни катастрофи, разяснява Райкотия. Тя посочи, че в някои случаи тези суми варират сред 5000 рупии (61 долара) и 9000 рупии (109,7 долара) на месец и са били закрепени за работата на домакинята.

„ Но това се трансформира в цифри, които не бяха задоволително огромни, с цел да станат значими “ , счита тя и добавя:

„ Това се явява първото свястно самопризнание на правото на домакинята. Така че вярата е, че присъдата може да има позитивно влияние в бъдеще. “

„ В Индия имаме „ предписание за метода на живот “ при бракоразводни каузи “, изяснява още Райкотия.

„ Докато размерът на издръжката и издръжката се грижи за метода на живот на една жена, тогава всички други искове стават безспорни. “

„ Уставът също по този начин не формулира съответно собствеността на брачната половинка върху имуществото на брачна половинка, като признава нейния домакински труд, който му разрешава да печели пари, с цел да купи актива “, признава Райкотия. По думите ѝ:

„ Сега това решение, съгласно мен, основава право върху актив отвън това предписание за метод на живот. “

Агнес обаче предизвестява, че други висши съдилища в страната към момента могат да заемат спорни позиции .

„ Трябва да се види по какъв начин това право се придвижва в следващи случаи “, споделя Райкотия.

„ Може да забележим вариации в това по какъв начин съдилищата избират да ползват това право. Важното обаче е, че съдът ясно формулира смислената стойност на труда на домакинята. “