Конкурс за есе: Трънчани стават `жълтопаветници`
Неотдавна страховита ламя научила, че в Трънско има злато. Там, където халата стъпвала, насладата пресъхвала. Природата заприличвала на скелет. Дойдела ли ламята в Трънско, нищо положително не го чакало.
Ламята освен била страшна, само че и хитра. Имала си метод към локалните общности, с цел да стигне елементарно до златото. Първоначално се преструвала на благодетелка. Затова на задача в Трънско първо пратила доверениците си Карол-Лукавия, Безбогданов и Вредев. На популацията ги показала като „ консултанти “. Разконспирирали трънчани обаче скоро пратениците на ламята и по този начин ги прогонили, че повече в земята им не стъпили. Особено Карол-Лукавия огромен боязън брал като научил, че огромна група трънчани е решила да го избави от прякора му „ Лукавия “...
Един ден пред трънчани се изправила самата ламя. И голяма била, и страшна, и високопарна. Тя не говорела. Можела да споделя единствено „ злато “, тъй като това й било изцяло задоволително. Зърнели ли я, хората без думи правели път. Всяка опозиция им се коствала безсмислена. Досега нямало народ, който да спре ненаситната ламя пред злато, което пожелавала. Трънчани обаче бързо се окопитили пред типа на чудовището и останали по местата си. Разлютила се ламята. Разфучала се отсреща им:
- Злато-о-о-о!
Така отекнал сташният й плач, че чак комарите в Трънско се изпокрили и цели три седмици не хапали. Очаквала халата и трънчани да се разбягат през глава, както се случвало на всички места, само че те не помръдвали. Изненадала се и усетила по какъв начин куражът я напуща през всички отвори на тялото... Такава непоколебимост била виждала единствено на жълтите павета в София. Там имало една порода хора, които с разум, хубост и творчество съумявали да объркат всяка власт и всяка ламя. Докарвали ламите напряко до обезсърчение. Враговете на жълтопаветниците ги наричали пренебрежително „ идеалисти “, тъй като дишали на управата във врата и спирали ламите й вместо да си гледат личния интерес.
Отново ревнала халата и в огромната й уста блеснали три реда остри зъби:
- Злато-о-о-о!
„ Е в този момент към този момент “ - споделила си – „ ще се разбягат като врабчета “. Но и този път трънчани не трепнали. Нелесният живот в планината им бил като ваксина против боязън. Планината ги закърмила и с мъдростта, че златото може и да е скъпо, само че не се яде, нито пие, че е безсилно да избавя от болест и гибел, само че може да ги предизвиква. Учела, че материалната страна на живота е значима, само че има по-важно. Че природата им е като майка, която ще ги храни и закриля, до момента в който свят светува, стига да не бъде затрита. Не били привикнали трънчани да треперят над имане. Разтреперали се обаче, когато съзнали, че здравето и природата им са в заплаха. Уплели през лакти един в различен ръце и застанали пред ламята в жива верига.
По-находчивите внезапно си спомнили, какво били чули - ламите имали боязън само от жълтопаветници! „ Дали с ловкост “ почнали да се питат един различен „ не можем да прогоним чудовището? Да кажем, че сме жълтопаветници “. Измежду тях един се престрашил и се провикнал юначен:
„ Не ни гледай, хало, скромните одежди! Работа имаме да вършим, добитък да пасем, градини да копаем, овошки да подрязваме, дърва да цепим, фамилии да гледаме. Но в случай че още не ти е ясно, осъзнай го в този момент: под тези облекла и в тези сърца се крият същински жълтопаветници! “ При тези думи и трънчани и трънчанки си показали по какъв начин ботевите четници се преобличат на кораба „ Радецки “ преди борбата. Веригата се стегнала.
Ококорила се ламята – сторило й се, че отсреща си в действителност има предрешени „ жълтопаветници “. Само те били в положение да й се опълчат. Така нервно запуфтяла, че пара й излязла през ушите. Жабешко-зелената й кожа побледняла. Изприщила се. Свил я стомахът, а червата й закъркорили... Повикала властта на помощ. Тя незабавно се отзовала и изпратила на трънчани телеграма да си налягат парцалите. Веригата обаче не пускала... Като се убедила, че властта й пази тила, стреснатата ламя се поокопитила и потърсила в себе си остатъци храброст. Искала отново страховито да прореве „ Злато-о-о-о! “ и да сплаши индивидите, гледащи я с яд и пренебрежение. Осъзнавала обаче, че против твърдостта на пронизващите погледи е безсилна. Смелост търсела на вятъра. Така се сконфузила, че изграчила единствено:
- Оталз!
Това била думата, която знаела, единствено че я профъфлила наопаки. Усетила, че към този момент никой не плаши, а единствено се излага. Подвила опашка и побегнала към София. До Брезник даже не се обърнала да се огледа. А в Трън настанал всеобщ празник. Целували се трънчани един различен, пеели, танцували и се поздравявали с „ Честита победа! “. Осъзнали, че са и толкоз смели, и толкоз умни, и толкоз красиви, и толкоз духовити, колкото софийските си събратя жълтопаветници. От тогава цяла България знае, че жълтите павета не свършват в София зад опашката на коня, а на площада в Трън.
Без пушка да пукне, без тояга да тупне, даже без грозна дума, трънчани прогонили ламята.
Послеслов
Досущ като софийски жълтопаветници след успеха трънчани си викнали Васко Кръпката да им пее, оргаизирали си конкурс за есе в Offnews, а съм сигурна, че скоро ще поканят и уважаемите професори Евгений Дайнов и Александър Кьосев с молба да им изнесат по една лекция на тематика „ Теория и процедура на ‘жълтопаветничеството‘ “...
Ламята освен била страшна, само че и хитра. Имала си метод към локалните общности, с цел да стигне елементарно до златото. Първоначално се преструвала на благодетелка. Затова на задача в Трънско първо пратила доверениците си Карол-Лукавия, Безбогданов и Вредев. На популацията ги показала като „ консултанти “. Разконспирирали трънчани обаче скоро пратениците на ламята и по този начин ги прогонили, че повече в земята им не стъпили. Особено Карол-Лукавия огромен боязън брал като научил, че огромна група трънчани е решила да го избави от прякора му „ Лукавия “...
Един ден пред трънчани се изправила самата ламя. И голяма била, и страшна, и високопарна. Тя не говорела. Можела да споделя единствено „ злато “, тъй като това й било изцяло задоволително. Зърнели ли я, хората без думи правели път. Всяка опозиция им се коствала безсмислена. Досега нямало народ, който да спре ненаситната ламя пред злато, което пожелавала. Трънчани обаче бързо се окопитили пред типа на чудовището и останали по местата си. Разлютила се ламята. Разфучала се отсреща им:
- Злато-о-о-о!
Така отекнал сташният й плач, че чак комарите в Трънско се изпокрили и цели три седмици не хапали. Очаквала халата и трънчани да се разбягат през глава, както се случвало на всички места, само че те не помръдвали. Изненадала се и усетила по какъв начин куражът я напуща през всички отвори на тялото... Такава непоколебимост била виждала единствено на жълтите павета в София. Там имало една порода хора, които с разум, хубост и творчество съумявали да объркат всяка власт и всяка ламя. Докарвали ламите напряко до обезсърчение. Враговете на жълтопаветниците ги наричали пренебрежително „ идеалисти “, тъй като дишали на управата във врата и спирали ламите й вместо да си гледат личния интерес.
Отново ревнала халата и в огромната й уста блеснали три реда остри зъби:
- Злато-о-о-о!
„ Е в този момент към този момент “ - споделила си – „ ще се разбягат като врабчета “. Но и този път трънчани не трепнали. Нелесният живот в планината им бил като ваксина против боязън. Планината ги закърмила и с мъдростта, че златото може и да е скъпо, само че не се яде, нито пие, че е безсилно да избавя от болест и гибел, само че може да ги предизвиква. Учела, че материалната страна на живота е значима, само че има по-важно. Че природата им е като майка, която ще ги храни и закриля, до момента в който свят светува, стига да не бъде затрита. Не били привикнали трънчани да треперят над имане. Разтреперали се обаче, когато съзнали, че здравето и природата им са в заплаха. Уплели през лакти един в различен ръце и застанали пред ламята в жива верига.
По-находчивите внезапно си спомнили, какво били чули - ламите имали боязън само от жълтопаветници! „ Дали с ловкост “ почнали да се питат един различен „ не можем да прогоним чудовището? Да кажем, че сме жълтопаветници “. Измежду тях един се престрашил и се провикнал юначен:
„ Не ни гледай, хало, скромните одежди! Работа имаме да вършим, добитък да пасем, градини да копаем, овошки да подрязваме, дърва да цепим, фамилии да гледаме. Но в случай че още не ти е ясно, осъзнай го в този момент: под тези облекла и в тези сърца се крият същински жълтопаветници! “ При тези думи и трънчани и трънчанки си показали по какъв начин ботевите четници се преобличат на кораба „ Радецки “ преди борбата. Веригата се стегнала.
Ококорила се ламята – сторило й се, че отсреща си в действителност има предрешени „ жълтопаветници “. Само те били в положение да й се опълчат. Така нервно запуфтяла, че пара й излязла през ушите. Жабешко-зелената й кожа побледняла. Изприщила се. Свил я стомахът, а червата й закъркорили... Повикала властта на помощ. Тя незабавно се отзовала и изпратила на трънчани телеграма да си налягат парцалите. Веригата обаче не пускала... Като се убедила, че властта й пази тила, стреснатата ламя се поокопитила и потърсила в себе си остатъци храброст. Искала отново страховито да прореве „ Злато-о-о-о! “ и да сплаши индивидите, гледащи я с яд и пренебрежение. Осъзнавала обаче, че против твърдостта на пронизващите погледи е безсилна. Смелост търсела на вятъра. Така се сконфузила, че изграчила единствено:
- Оталз!
Това била думата, която знаела, единствено че я профъфлила наопаки. Усетила, че към този момент никой не плаши, а единствено се излага. Подвила опашка и побегнала към София. До Брезник даже не се обърнала да се огледа. А в Трън настанал всеобщ празник. Целували се трънчани един различен, пеели, танцували и се поздравявали с „ Честита победа! “. Осъзнали, че са и толкоз смели, и толкоз умни, и толкоз красиви, и толкоз духовити, колкото софийските си събратя жълтопаветници. От тогава цяла България знае, че жълтите павета не свършват в София зад опашката на коня, а на площада в Трън.
Без пушка да пукне, без тояга да тупне, даже без грозна дума, трънчани прогонили ламята.
Послеслов
Досущ като софийски жълтопаветници след успеха трънчани си викнали Васко Кръпката да им пее, оргаизирали си конкурс за есе в Offnews, а съм сигурна, че скоро ще поканят и уважаемите професори Евгений Дайнов и Александър Кьосев с молба да им изнесат по една лекция на тематика „ Теория и процедура на ‘жълтопаветничеството‘ “...
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ