Филип Димитров посече Радев и Кирил Петков: Омразата сее смърт, атакуващите КС мислят за келепир
" Недостойно е да се приказва за политически напън по проблема с двойното поданство на Кирил Петков. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности. Обърнахме посоката на България и направихме допустимо за нея да се мисли като западна страна. Вредата от комунизма не предстои на подозрение.
Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел ".
свързани новини2450на 11.09.2021158077на 03.07.2021
Това съобщи в изявление за БГНЕС актуалният парламентарен арбитър Филип Димитров, някогашен министър председател на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили (декември 1990 – края на 1994 г.). " На 8 ноември 2021 година се навършват 30 години от съставянето на първото демократично държавно управление на България, на което той бе министър-председател. Това на никое място не е елементарно. Българският принос е най-вече в това, че когато установяваме недъзи, ние не гледаме на тях като на аномалии, а ги разгласяваме за принцип (демек: " Всичко ни е такова " ) ", декларира още той и недоумява тези крайни позиции.
" Ако има корупция, то всичко е корупция, затова ние сме най-корумпирани, за нищо не ставаме. Убеждаваме света, че за нищо не ставаме и крещим: " Давайте да почваме изначало “. Най-гласовитите обаче концепция си нямат от кое място да стартират, вършат нещо сякаш впечатляващо и след това се оказва, че не то ни трябвало. Слава Богу, страните са жилаво нещо и претърпяват сходни ентусиазми. Обърнахме посоката на България. Направихме допустимо да се мисли за нея като бъдеща западна страна. И тя стана такава. Разбира се, с помощта на това, което направиха и тези след нас. На някому е съдено да сложи началото. Комунизмът като система си отиде. Комунистическото мислене обаче надалеч не е привилегия на ничии наследници. Чувате го всеки ден да кънти от телевизионния екран. Да не приказваме за Facebook . И освен в България.
свързани новини42913на 27.09.2020
Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Ние сваляхме комунизма – режим, международно приет за незаконен и не говорехме с толкоз завист, колкото се бълва в този момент против съперника. Няма никакъв различен аршин за политически триумф, с изключение на избора на хората. И най-много изборът още веднъж. Избирателят може да е непризнателен и това е в реда на нещата. Затова след войната не преизбраха Чърчил. Но в случай че те преизбере, значи ти има вяра ", споделя Димитров.
Трудно ми е да кажа. Вредата от комунизма не предстои на подозрение. Факт е, че и в другите някогашни комунистически страни и през днешния ден споделят сходни на нашите проблеми – и в мисленето, и в делата. От друга страна, в случай че четете, да вземем за пример, Бердяев ще срещнете същото неуместно отношение към личната страна, която хем била най-прекрасната, само че всичко в нея е непоносимо, народът ѝ хем бил най-великият, хем всички лица в него са маскари и недостойни. Това го чуваме всеки ден.
С чисто българската добавка, че всичко ни е наобратно, не сме като европейците, че не сме за Европа. От което естествено някой евразиец предостатъчно потрива ръце. Недостойно е да се приказва за политически напън, когато и предходните решения по такива проблеми са същите. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности.
Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските. Моралният дълг не се анулира с махване на ръка. Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна. Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт. Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност. В България има разделяне на управляващите. Конституционният съд се произнася по конституционността на акта. Не разясняваме дейностите и лицата, които са я провокирали. Това е работа на различен съд. На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва и кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи ", разяснява Димитров.
" Нямаме потребност от подправена изразителност. Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни. Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел ", споделя още Димитров.
Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел ".
свързани новини2450на 11.09.2021158077на 03.07.2021
Това съобщи в изявление за БГНЕС актуалният парламентарен арбитър Филип Димитров, някогашен министър председател на България (8 ноември 1991 – 31 декември 1992 г.) и ръководител на Координационния съвет на Съюз на демократичните сили (декември 1990 – края на 1994 г.). " На 8 ноември 2021 година се навършват 30 години от съставянето на първото демократично държавно управление на България, на което той бе министър-председател. Това на никое място не е елементарно. Българският принос е най-вече в това, че когато установяваме недъзи, ние не гледаме на тях като на аномалии, а ги разгласяваме за принцип (демек: " Всичко ни е такова " ) ", декларира още той и недоумява тези крайни позиции.
" Ако има корупция, то всичко е корупция, затова ние сме най-корумпирани, за нищо не ставаме. Убеждаваме света, че за нищо не ставаме и крещим: " Давайте да почваме изначало “. Най-гласовитите обаче концепция си нямат от кое място да стартират, вършат нещо сякаш впечатляващо и след това се оказва, че не то ни трябвало. Слава Богу, страните са жилаво нещо и претърпяват сходни ентусиазми. Обърнахме посоката на България. Направихме допустимо да се мисли за нея като бъдеща западна страна. И тя стана такава. Разбира се, с помощта на това, което направиха и тези след нас. На някому е съдено да сложи началото. Комунизмът като система си отиде. Комунистическото мислене обаче надалеч не е привилегия на ничии наследници. Чувате го всеки ден да кънти от телевизионния екран. Да не приказваме за Facebook . И освен в България.
свързани новини42913на 27.09.2020
Наистина съм изплашен от злобата, която следя през последната година и половина. Ние сваляхме комунизма – режим, международно приет за незаконен и не говорехме с толкоз завист, колкото се бълва в този момент против съперника. Няма никакъв различен аршин за политически триумф, с изключение на избора на хората. И най-много изборът още веднъж. Избирателят може да е непризнателен и това е в реда на нещата. Затова след войната не преизбраха Чърчил. Но в случай че те преизбере, значи ти има вяра ", споделя Димитров.
Трудно ми е да кажа. Вредата от комунизма не предстои на подозрение. Факт е, че и в другите някогашни комунистически страни и през днешния ден споделят сходни на нашите проблеми – и в мисленето, и в делата. От друга страна, в случай че четете, да вземем за пример, Бердяев ще срещнете същото неуместно отношение към личната страна, която хем била най-прекрасната, само че всичко в нея е непоносимо, народът ѝ хем бил най-великият, хем всички лица в него са маскари и недостойни. Това го чуваме всеки ден.
С чисто българската добавка, че всичко ни е наобратно, не сме като европейците, че не сме за Европа. От което естествено някой евразиец предостатъчно потрива ръце. Недостойно е да се приказва за политически напън, когато и предходните решения по такива проблеми са същите. По-тъжното е, че тези, които хулят Конституционния съд очевидно си показват поданството единствено като форма на кяр – какво да вземеш от съответната страна. За почтения човек поданството основава и морални отговорности.
Би било безчестно един български министър, който е да речем и полски жител, да не се преценява с ползите и на Полша, а в избрани моменти те могат съществено да се разграничават от българските. Моралният дълг не се анулира с махване на ръка. Затова и за брака, и за поданството, и в други сходни случаи, се изисква присъединяване и на другата страна. Не е въпросът, че българската страна се съобразявала с непознат акт. Почтеният жител урежда своите връзки с страната, на която също дължи преданост. Затова виковете за изменение на Конституцията демонстрират липса на сензитивност към тази форма на честност. В България има разделяне на управляващите. Конституционният съд се произнася по конституционността на акта. Не разясняваме дейностите и лицата, които са я провокирали. Това е работа на различен съд. На този стадий не е работа на Конституционен съд да изследва и кой какво е знаел. Що се отнася до валидността или нищожността на актовете на министъра, по тях ще се произнасят съдът в административни и търговски каузи ", разяснява Димитров.
" Нямаме потребност от подправена изразителност. Трябва първо да признаем всекиму положителното, което е сторил. Да признаем на себе си, че сме извървели дълъг път и сме постигнали доста, а не сме пропаднали, провалени и тем сходни. Едва тогава може да се работи и каквото не е наред да се оправя. Иначе злобата ражда не просто опълчване, а и – както е в тази ситуация с пандемията – и гибел ", споделя още Димитров.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ