Аз винаги съм готов да помогна на другия, защото се нуждая от малко ♥ Учителят Сократ
„ Не хапвам, до момента в който не огладнея, не пия, до момента в който не ожаднея. На мен и най-обикновеното е по-вкусно от скъпото. “
~ „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев Толстой
♥ Защо на Сократ не му е било нужна нито изискана храна, нито скъпи облекла?
Дошъл един път при Сократ един преподавател, погледал живота му и споделил:
– Е, видях аз в този момент твоя живот, Сократ. Ядеш ти единствено груба храна, облекла носиш също единствено елементарни, даже не ги сменяш, едни и същи и през зимата, и през лятото, а обувки напълно нямаш. За какво ти е тази мъдрост, в случай че поради нея животът ти е тежък?
– А ти чувал ли си в миналото да се окайвам? – попитал Сократ.
– Не, не съм чувал. Ти не се оплакваш. И въпреки всичко животът ти не е прелестен. Храна и питиета вкусни нямаш и не познаваш удоволствията.
– Не си прав, – споделил Сократ – никой по този начин прелестно не яде и пие като мен. А за какво? Сега ще ти кажа. Ти самичък знаеш, че даже и най-обикновената храна ти се коства доста по-вкусна от най-скъпата, когато си гладен. Е, аз по този начин и върша: не хапвам, до момента в който не огладнея, не пия, до момента в който не ожаднея. Тогава защо са ми скъпи храни и питиета? На мен и най-обикновеното е по-вкусно от скъпото. А за облеклата ще ти кажа, че никакви други не ми трябват. Ти знаеш, че хората имат два типа облекла – едните зимни, другите летни, тъй като лятото в зимните е горещо, а зимата в летните е студено. Е, аз по този начин съм калил своето тяло, – споделил Сократ – че на мен през лятото не ми е горещо, а през зимата студено. И в зной, и в мраз отивам да си правя работата. Тогава за какво ми е да си набирам повече облекла?
– Да предположим, че ти по този начин си калил себе си, – споделил учителят – само че за какво другите хора по този начин да живеят, като теб?
– Чуй тогава. Ще пристигна при мен и при тебе човек в потребност и ще каже: помогни ми. На кого от нас ще му е по-лесно да му помогне – на теб или на мен? Ти ще си помислиш: ще се веселя да оказа помощ, само че аз самият от доста се нуждая. Ако му дам – самичък ще изпадна в потребност. Да му оказа помощ в работата – времето ми се свиди, тъй като ще си мислиш: аз за това време какъв брой доста мога да печеля за себе си. А при мен нещата стоят друго. Аз постоянно съм подготвен да оказа помощ на другия, тъй като се нуждая от малко. И времето си не спестявам, тъй като пари за него не вземам – изучавам гратис.
– Така е – споделил учителят.
– Или пък, – отново споделил Сократ – да предположим, пристигнало е мъчно време за народа, би трябвало да се послужи на обществото. Ти ще си помислиш: единствено мене да не ме изберат, тъй като тогава в делата си ще съм на загуба. А при мен не е по този начин и аз с наслада отивам да послужвам.
– Прави си, – споделил учителят – само че аз по-скоро бих се съгласил да умра, в сравнение с да пребивавам като теб. Учудвам се, че се намират толкоз искащи да те слушат.
– Слушат ме доста, само че малко извършват – споделил Сократ. – Едни ще послушат, послушат – и не престават предходния си живот. Но има и такива, които остават и живеят по този начин, както ги поучавам, също като мен не се оплакват и споделят, че са станали по-щастливи от преди. Ние знаем вашето благополучие, тъй като посредством него стигнахме до своето, а вие нашето не познавате, тъй като не сте го изпитали.
Тръгнал си учителят от Сократ и разсъждавал: „ Какво да мисля в този момент за Сократ? Много хора го считат за полуумен чешит, осъждат го, надсмиват му се, а на мен в този момент ми се коства, че той е добър и обективен човек “.
Из: „ Гръцкият преподавател Сократ “, Лев Толстой, превод Ангел Йосифов Иванов, Gaiana book&art studio
Изображение: Greuter Socrates, commons.wikimedia.org
