Социолог с прогноза за 2 изненади на вота
Не всичко на изборите е предрешено. Това съобщи в изявление за БГНЕС социологът от „ Алфа рисърч “ Боряна Димитрова.
„ ГЕРБ продължава да води пред Българска социалистическа партия. За третото място има сериозна конкуренция сред партията на Слави Трифонов, имаща необятна външна страна и опция за готовност, само че доста по-несигурен избор, против „ стоманения “ и мощно мобилизиран избор на Движение за права и свободи, разяснява социологът.
Според нея „ Демократична България “ и партията на Мая Манолова прескачат изборната преграда, Вътрешна македонска революционна организация е на чертата. Във всички случаи се обрисува един много пъстър парламент, в случай че няма съществени промени в последните дни. До момента такива не сме уловили “, уточни Димитрова и напомня, че социологическата организация сега е на терен с нормалното си предизборно изследване, данните от което ще бъдат оповестени най-после на предизборната акция.
Социологът дефинира протестния избор като „ разтеглив “. Според нея точно той, дружно с изборната интензивност, са огромните незнайни на идните избори.
„ Протестният избор се разпилява сред няколко партии и това е една от особеностите на тези избори, а и на следизборния интервал, тъй като ще сложи въпросът за вероятните обединения “, разяснява Боряна Димитрова и добави: „ Протестният избор се разпределя сред „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “. Тази фрагментация и систематизиране на протестния избор води до това, че няма една партия, която да е мощна опция на статуквото “.
Тя е безапелационна, че колкото повече хора отидат до урните в неделя, толкоз по-висока степен на легитимност ще има идващото ръководство. „ По време на акцията не е налице готовност и повишаване на готовността за гласоподаване. Напротив, налице е прочут спад, демобилизация. Това се дължи, от една страна, на персоналните страхове на хората, а друга – на немалкия брой болни и карантинирани. Трети пък са обезпокоени по стопански аргументи и в този миг не се ангажират с избори “, счита тя във връзка с изборната интензивност.
Според нея предизборната акция е минала предстоящо и без изненади в изискванията на пандемия.
„ След толкоз мощните поръчки за радикалното значение на тези избори, се очакваше те да бъдат съпроводени с доста по-категорични задължения във връзка с това какъв ще бъде бъдещият модел на ръководство, какви са цели на партиите, с какви съответни стъпки се ангажират.
Точна тази среща на разнообразни задължения и разнообразни възгледи, която да разреши на гласоподавателите в действителност да избират, в случай че ще се минава към различен модел на ръководство – какво те биха предпочели, сякаш до този миг не се състоя. Напротив, видяхме доста персонални пристрастия, персонални спорове, припомняне на биографичните данни на претендентите, а доста по-малко кардинални задължения на партиите “, проучва социологът.
Въпреки че нищо не се знае сигурно до последния миг, Димитрова не регистрира основна смяна на настройките от началото на акцията.
„ Правят ми усещане две неща. Отговаряйки на въпроса дали се интересуват и наблюдават акцията, следим парадоксално разделяне на публичното мнение. Около 10-15 на 100 от хората споделят, че наблюдават доста интензивно акцията. Кои са обаче тези хора? Основно са твърдите ядра и симпатизанти на обособените партии. Те гледат на акцията по този начин, както почитатели гледат на един футболен мач – препотвърждават своя избор. Какво става обаче с останалата част от хората? Тук е парадоксът, който аз намирам за прекомерно чудноват и непредвиден.
Оказва се, че забележителна част от хората, които релативно малко се интересуват от политика, са симпатизанти на така наречен нови партии, на партиите, родени от митинга. Ако приказвам съответно за партията на Слави Трифонов, на процедура тя не взе участие в безусловно никакви диспути. Тези хора по доста чудноват метод, са „ съгласни “ с държанието на своите избраници, тъй като считат, че въобще няма смисъл да се взе участие в диспути с партиите на статуквото.
Дебатите не ни разкриват нищо ново, считат те, няма никакъв смисъл да се взе участие. Вместо да произведат отчаяние у своите симпатизанти, че не могат да видят техните позиции, те получават поддръжка точно тъй като не влизат в разговор с другите партии. За към 15% от хората акцията въпреки всичко има своето значение, те могат да вземат решение за кого да гласоподават в границите на самата нея “, сподели още Боряна Димитрова.
„ ГЕРБ продължава да води пред Българска социалистическа партия. За третото място има сериозна конкуренция сред партията на Слави Трифонов, имаща необятна външна страна и опция за готовност, само че доста по-несигурен избор, против „ стоманения “ и мощно мобилизиран избор на Движение за права и свободи, разяснява социологът.
Според нея „ Демократична България “ и партията на Мая Манолова прескачат изборната преграда, Вътрешна македонска революционна организация е на чертата. Във всички случаи се обрисува един много пъстър парламент, в случай че няма съществени промени в последните дни. До момента такива не сме уловили “, уточни Димитрова и напомня, че социологическата организация сега е на терен с нормалното си предизборно изследване, данните от което ще бъдат оповестени най-после на предизборната акция.
Социологът дефинира протестния избор като „ разтеглив “. Според нея точно той, дружно с изборната интензивност, са огромните незнайни на идните избори.
„ Протестният избор се разпилява сред няколко партии и това е една от особеностите на тези избори, а и на следизборния интервал, тъй като ще сложи въпросът за вероятните обединения “, разяснява Боряна Димитрова и добави: „ Протестният избор се разпределя сред „ ИТН “, „ Демократична България “ и „ Изправи се! Мутри вън! “. Тази фрагментация и систематизиране на протестния избор води до това, че няма една партия, която да е мощна опция на статуквото “.
Тя е безапелационна, че колкото повече хора отидат до урните в неделя, толкоз по-висока степен на легитимност ще има идващото ръководство. „ По време на акцията не е налице готовност и повишаване на готовността за гласоподаване. Напротив, налице е прочут спад, демобилизация. Това се дължи, от една страна, на персоналните страхове на хората, а друга – на немалкия брой болни и карантинирани. Трети пък са обезпокоени по стопански аргументи и в този миг не се ангажират с избори “, счита тя във връзка с изборната интензивност.
Според нея предизборната акция е минала предстоящо и без изненади в изискванията на пандемия.
„ След толкоз мощните поръчки за радикалното значение на тези избори, се очакваше те да бъдат съпроводени с доста по-категорични задължения във връзка с това какъв ще бъде бъдещият модел на ръководство, какви са цели на партиите, с какви съответни стъпки се ангажират.
Точна тази среща на разнообразни задължения и разнообразни възгледи, която да разреши на гласоподавателите в действителност да избират, в случай че ще се минава към различен модел на ръководство – какво те биха предпочели, сякаш до този миг не се състоя. Напротив, видяхме доста персонални пристрастия, персонални спорове, припомняне на биографичните данни на претендентите, а доста по-малко кардинални задължения на партиите “, проучва социологът.
Въпреки че нищо не се знае сигурно до последния миг, Димитрова не регистрира основна смяна на настройките от началото на акцията.
„ Правят ми усещане две неща. Отговаряйки на въпроса дали се интересуват и наблюдават акцията, следим парадоксално разделяне на публичното мнение. Около 10-15 на 100 от хората споделят, че наблюдават доста интензивно акцията. Кои са обаче тези хора? Основно са твърдите ядра и симпатизанти на обособените партии. Те гледат на акцията по този начин, както почитатели гледат на един футболен мач – препотвърждават своя избор. Какво става обаче с останалата част от хората? Тук е парадоксът, който аз намирам за прекомерно чудноват и непредвиден.
Оказва се, че забележителна част от хората, които релативно малко се интересуват от политика, са симпатизанти на така наречен нови партии, на партиите, родени от митинга. Ако приказвам съответно за партията на Слави Трифонов, на процедура тя не взе участие в безусловно никакви диспути. Тези хора по доста чудноват метод, са „ съгласни “ с държанието на своите избраници, тъй като считат, че въобще няма смисъл да се взе участие в диспути с партиите на статуквото.
Дебатите не ни разкриват нищо ново, считат те, няма никакъв смисъл да се взе участие. Вместо да произведат отчаяние у своите симпатизанти, че не могат да видят техните позиции, те получават поддръжка точно тъй като не влизат в разговор с другите партии. За към 15% от хората акцията въпреки всичко има своето значение, те могат да вземат решение за кого да гласоподават в границите на самата нея “, сподели още Боряна Димитрова.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ