Икономисти за Бюджет 2024 г.: Това не е бюджет, който цели овладяване на инфлацията
„ Не виждам ограничение в разходната част на Бюджет 2024, виждаме нереалистични параметри и във връзка с приходната част ”. Това съобщи в студиото на „ Твоят ден ” по NOVA NEWS икономистът Михаил Кръстев. По думите му това не е бюджет, който цели овладяване на инфлацията.
Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система разяснява, че има огромен проблем с обстоятелството, че потреблението се възнамерява да пораства. „ Около коронавирус рецесията наблюдавахме нарастване на спестяванията, в този момент министърът на финансите чака потреблението да се увеличи. Това слага под риск плануваните стойности за инфлацията ”, съобщи Георгиева.
Икономистът Георги Вулджев също сподели, че Бюджет 2024 година не е антиинфлационен. „ Ако се реализира целевото равнище на инфлация, то по-скоро това ще е божа работа, а не с помощта на това, което финансовото министерство прави. По думите на Вулджев измежду най-проблемните е частта със заложените доходи от Данък добавена стойност. „ При състояние, че МФ чака тази година приходите от ДДС да не бъдат изпълнени с към 1 милиарда лв., за следващата година залага още по-високи доходи от Данък добавена стойност, които не виждам от кое място могат да дойдат. Залага се по-висок стопански напредък, двоумя се, че той ще бъде изпълнен, изключително в подтекста на протичащото се в Европа – икономическо закъснение има на процедура на всички места ”, съобщи Вулджев.
Михаил Кръстев добави, че за да покрием критерия за участие в еврозоната показателен е дефицитът за тази година, а не за идната. „ Ако за 2024 година дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен отчет, който ще бъде прегледан през 2025 година, с цел да се присъединим вероятно през лятото на 2025 година или 2026 година ”, съобщи Кръстев.
Петя Георгиева сподели още, че страната желае да харчи повече, в сравнение с може да събере, което води до растеж на дълга като % от Брутният вътрешен продукт. „ Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените равнища, които са сега ”, съобщи Георгиева.
Петя Георгиева от Института за пазарна стопанска система разяснява, че има огромен проблем с обстоятелството, че потреблението се възнамерява да пораства. „ Около коронавирус рецесията наблюдавахме нарастване на спестяванията, в този момент министърът на финансите чака потреблението да се увеличи. Това слага под риск плануваните стойности за инфлацията ”, съобщи Георгиева.
Икономистът Георги Вулджев също сподели, че Бюджет 2024 година не е антиинфлационен. „ Ако се реализира целевото равнище на инфлация, то по-скоро това ще е божа работа, а не с помощта на това, което финансовото министерство прави. По думите на Вулджев измежду най-проблемните е частта със заложените доходи от Данък добавена стойност. „ При състояние, че МФ чака тази година приходите от ДДС да не бъдат изпълнени с към 1 милиарда лв., за следващата година залага още по-високи доходи от Данък добавена стойност, които не виждам от кое място могат да дойдат. Залага се по-висок стопански напредък, двоумя се, че той ще бъде изпълнен, изключително в подтекста на протичащото се в Европа – икономическо закъснение има на процедура на всички места ”, съобщи Вулджев.
Михаил Кръстев добави, че за да покрием критерия за участие в еврозоната показателен е дефицитът за тази година, а не за идната. „ Ако за 2024 година дефицитът ни е до 3%, това ще има отношение към конвергентен отчет, който ще бъде прегледан през 2025 година, с цел да се присъединим вероятно през лятото на 2025 година или 2026 година ”, съобщи Кръстев.
Петя Георгиева сподели още, че страната желае да харчи повече, в сравнение с може да събере, което води до растеж на дълга като % от Брутният вътрешен продукт. „ Допреди няколко години беше немислимо да се взима дълг на лихвените равнища, които са сега ”, съобщи Георгиева.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ