Драгомир Симеонов разбива историята на 100 парчета
Не обичам да се окайвам. Винаги си споделям - лесна работа! Избягвам по всякакъв начин драмите, а и конфликтните обстановки, въпреки че те сами идват при мене. Когато се прибирам от работа изтощен, блъскам 2-3 бири и всичко ми е ОК, а когато съм раздразнителен или пък под напрежение, се избавям, хвърляйки някоя и друга попържня, и още веднъж всичко е ОК. Това споделя шеговито журналистът Драгомир Симеонов.
Драгомир Симеонов е едно от най-популярните лица и гласове в родния ефирен и радио ефир. Водещ е следобедния блок на Дарик радио, колумнист в разнообразни онлайн и печатни издания, държавник и публицист, въпреки че не желае да го дефинират като подобен. Въпреки това има издадена книга, озаглавена „ 100 части история ”, и стихосбирка, носеща името „ Амбалаж ”. Изявява се и като карикатурист, шоумен, stand up артист, рапър и какво ли още не.
Бунтарят, както се дефинира самият той, е роден на 15 септември 1976 година в София. Завършва първо немска гимназия, а по-късно и културология в СУ “Св. Климент Охридски ”. Въпреки софийските си корени, Драго има и пловдивска жила. Баща му, дядо му и баба му са от града под тепетата и имат жилище на една от известните и емблематични улици " Капитан Райчо ”.
Драго си спомня, че покрай дома му, на улица „ Марин Дринов ”, копаели, с цел да построят нова жилищна постройка, но попаднали на археологически забележителности. И по тази причина за дълго време били стопирани всевъзможни строителни действия. От заран до вечер си играел с другари из разкопките, които стигали чак до днешната Католическа черква на бул. „ Княгиня Мария-Луиза ”. А когато въпреки всичко разрешили да се построи кооперация, игрите завършили и това го натъжило. Има и различен строителен феномен, който му се е запечатал в спомените - градежът на комерсиалния център " Евмолпия ". „ По през целия ден висяхме пред постройката, обикаляхме из магазините и преглеждахме витрините, по това време си беше нещо като днешните молове ”, споделя с носталгия журналистът.
Друга обичана дестинация за него бил парк " Лаута ” и най-много стадион „ Локомотив ", където ходил на мачове с татко си и с неговите другари. И в този момент, с изключение на на футболен клуб „ Левски ”, Драго е последовател и на „ смърфовете ”.
Като малък бил елементарен възпитаник и не се откроявал с нещо извънредно измежду връстниците си. „ За жал по това време не беше елементарно да си бунтовник, защото доста елементарно намираха способи да те озаптят ”, споделя той.
Училището в София било много отдалечено от вкъщи му, по тази причина родителите му купили карта за градския превоз, която не употребявал единствено с цел да отиде на занятия, а и с цел да обикаля из града. Толкова доста обичал да преглежда, да разучава, да открива нови неща, че по през целия ден се возел в рейсовете и трамваите. „ Спомням си, че месечната карта струваше 5 лв., а това си беше сериозна сума по това време, тъй че гледах да я консумирам оптимално ”, добавя шеговито журналистът.
Днес, към този момент фамилен, с деца и със сериозна специалност, Драго към момента обича да пътува с градския превоз. Той няма нито шофьорска брошура, нито кола. " Не изпитвам потребност да имам лично возило, защото по този начин се усещам естествен човек, част от всички и всичко ", споделя той.
Въпреки че майка му е работила дълги години в Института по физика към Българска академия на науките, а татко му е професор по химия, той не потегля по техните стъпки. Животът го насочва към изкуството, а по-късно и към публицистиката. Драго си е вадил дълго време прехраната като карикатурист. Рисувал е шаржове и карикатури за рождени дни, за сватби и най-много за другари и познати. Идва ден обаче, в който оставя четката и хваща микрофона.
Сега Драгомир живее в София против редакцията на Дарик Радио. Един ден негова съседка му споделила, че търсят хора в радиото, и го навила да се опитва. „ Тя знаеше всичко за всеки, малко е като тези от контраразузнаването, само че с помощта на нея попаднах в екипа. Отидох и си подадох документите, а те взеха решение, че ставам, и от този момент минаха към този момент 17 години ”, споделя водещият.
В началото самичък си създавал компликации, защото не спазвал доста откритите правила и правила в радиото. Една от случките, които разгневили управлението, е обвързвана с Ники Кънчев. Той му дал да води неговото предаване, защото бил ангажиран в същия ден, само че без да предупредят никого от мениджърите. Това, естествено, не им се понравило изключително, но откакто Драго се справил добре, нещата се успокоили.
В малкия екран попада още веднъж напълно инцидентно. Първата му поява пристигнала, откакто очакван посетител се отказал да се появи в предаването „ Сблъсък ” и водещите Иван и Андрей го поканили да се включи в тематиката „ Има ли живот след гибелта ”. Участието му попаднало в класацията 10-те най-интересни излъчвания, а това провокирало интереса на двамата продуценти и те го присъединили в още няколко техни издания. „ А аз нямах нищо срещу, защото ми хареса да се върша на маймуна и да ме снимат ”, добавя шеговито Драгомир.
Първият му опит като ефирен водещ още веднъж е обвързван с Иван и Андрей. Те правили кастинг за предаването „ 10/64 ” по Българска национална телевизия и му се обадили, след което го харесали по какъв начин се оправя. Оттогава Симеонов е водил няколко излъчвания като „ Полет над нощта ” по Българска национална телевизия, „ Преди обед ” по БТВ, „ Всяка неделя ”, „ Дом за всеки ” и „ Големите очаквания ” по Народоосвободителна въстаническа армия, „ Explore Bulgaria ” по Nacional Geografic. През неговото диригентство на сцената са минали и събития като „ Евровизия ”, „ Мъж на годината ”, " Мис България ", както и състезанието за хубост „ Мис Армения България ”, който се организира предходната година в Пловдив.
Водещият на Дарик се опитва да балансира уговорките си в работата с времето, което прекарва с най-близките си хора, като постоянно се преценява с техните желанията. Ако те пожелаят да отидат на кино, става, облича се и тръгвал с тях, без значение дали е изтощен.
Отскоро дружно със сина му Павел обичат да вървят на “Quiz night ” с филми и музика. Отборът им носи името „ Отрепейшън ”, само че към този момент към момента не са „ утрепали ” конкуренцията, защото силите и познанията им стигали единствено до 2-ро и 3-то място.
Драго не обича да приказва за персоналния си живот, а и не разрешава някой да се бърка в него. Само признава, че дамата, която владее сърцето му, се споделя Вергиния и е художничка. Двамата имат наследник на име Павел, само че нямат подписан брак. На въпроса за какво не са подписали той дава отговор, че не има вяра на община, която не може да се оправи със личните си проблеми, че може да бъде очевидец на фамилното му благополучие.
„ А и вижте какво става с хората, които се развеждат - разправии, кавги, делби, юристи, като че ли в никакъв случай не са били дружно. Това не е за мен. Даже поучавам всички да не се женят ”, споделя журналистът.
Драгомир Симеонов е едно от най-популярните лица и гласове в родния ефирен и радио ефир. Водещ е следобедния блок на Дарик радио, колумнист в разнообразни онлайн и печатни издания, държавник и публицист, въпреки че не желае да го дефинират като подобен. Въпреки това има издадена книга, озаглавена „ 100 части история ”, и стихосбирка, носеща името „ Амбалаж ”. Изявява се и като карикатурист, шоумен, stand up артист, рапър и какво ли още не.
Бунтарят, както се дефинира самият той, е роден на 15 септември 1976 година в София. Завършва първо немска гимназия, а по-късно и културология в СУ “Св. Климент Охридски ”. Въпреки софийските си корени, Драго има и пловдивска жила. Баща му, дядо му и баба му са от града под тепетата и имат жилище на една от известните и емблематични улици " Капитан Райчо ”.
Драго си спомня, че покрай дома му, на улица „ Марин Дринов ”, копаели, с цел да построят нова жилищна постройка, но попаднали на археологически забележителности. И по тази причина за дълго време били стопирани всевъзможни строителни действия. От заран до вечер си играел с другари из разкопките, които стигали чак до днешната Католическа черква на бул. „ Княгиня Мария-Луиза ”. А когато въпреки всичко разрешили да се построи кооперация, игрите завършили и това го натъжило. Има и различен строителен феномен, който му се е запечатал в спомените - градежът на комерсиалния център " Евмолпия ". „ По през целия ден висяхме пред постройката, обикаляхме из магазините и преглеждахме витрините, по това време си беше нещо като днешните молове ”, споделя с носталгия журналистът.
Друга обичана дестинация за него бил парк " Лаута ” и най-много стадион „ Локомотив ", където ходил на мачове с татко си и с неговите другари. И в този момент, с изключение на на футболен клуб „ Левски ”, Драго е последовател и на „ смърфовете ”.
Като малък бил елементарен възпитаник и не се откроявал с нещо извънредно измежду връстниците си. „ За жал по това време не беше елементарно да си бунтовник, защото доста елементарно намираха способи да те озаптят ”, споделя той.
Училището в София било много отдалечено от вкъщи му, по тази причина родителите му купили карта за градския превоз, която не употребявал единствено с цел да отиде на занятия, а и с цел да обикаля из града. Толкова доста обичал да преглежда, да разучава, да открива нови неща, че по през целия ден се возел в рейсовете и трамваите. „ Спомням си, че месечната карта струваше 5 лв., а това си беше сериозна сума по това време, тъй че гледах да я консумирам оптимално ”, добавя шеговито журналистът.
Днес, към този момент фамилен, с деца и със сериозна специалност, Драго към момента обича да пътува с градския превоз. Той няма нито шофьорска брошура, нито кола. " Не изпитвам потребност да имам лично возило, защото по този начин се усещам естествен човек, част от всички и всичко ", споделя той.
Въпреки че майка му е работила дълги години в Института по физика към Българска академия на науките, а татко му е професор по химия, той не потегля по техните стъпки. Животът го насочва към изкуството, а по-късно и към публицистиката. Драго си е вадил дълго време прехраната като карикатурист. Рисувал е шаржове и карикатури за рождени дни, за сватби и най-много за другари и познати. Идва ден обаче, в който оставя четката и хваща микрофона.
Сега Драгомир живее в София против редакцията на Дарик Радио. Един ден негова съседка му споделила, че търсят хора в радиото, и го навила да се опитва. „ Тя знаеше всичко за всеки, малко е като тези от контраразузнаването, само че с помощта на нея попаднах в екипа. Отидох и си подадох документите, а те взеха решение, че ставам, и от този момент минаха към този момент 17 години ”, споделя водещият.
В началото самичък си създавал компликации, защото не спазвал доста откритите правила и правила в радиото. Една от случките, които разгневили управлението, е обвързвана с Ники Кънчев. Той му дал да води неговото предаване, защото бил ангажиран в същия ден, само че без да предупредят никого от мениджърите. Това, естествено, не им се понравило изключително, но откакто Драго се справил добре, нещата се успокоили.
В малкия екран попада още веднъж напълно инцидентно. Първата му поява пристигнала, откакто очакван посетител се отказал да се появи в предаването „ Сблъсък ” и водещите Иван и Андрей го поканили да се включи в тематиката „ Има ли живот след гибелта ”. Участието му попаднало в класацията 10-те най-интересни излъчвания, а това провокирало интереса на двамата продуценти и те го присъединили в още няколко техни издания. „ А аз нямах нищо срещу, защото ми хареса да се върша на маймуна и да ме снимат ”, добавя шеговито Драгомир.
Първият му опит като ефирен водещ още веднъж е обвързван с Иван и Андрей. Те правили кастинг за предаването „ 10/64 ” по Българска национална телевизия и му се обадили, след което го харесали по какъв начин се оправя. Оттогава Симеонов е водил няколко излъчвания като „ Полет над нощта ” по Българска национална телевизия, „ Преди обед ” по БТВ, „ Всяка неделя ”, „ Дом за всеки ” и „ Големите очаквания ” по Народоосвободителна въстаническа армия, „ Explore Bulgaria ” по Nacional Geografic. През неговото диригентство на сцената са минали и събития като „ Евровизия ”, „ Мъж на годината ”, " Мис България ", както и състезанието за хубост „ Мис Армения България ”, който се организира предходната година в Пловдив.
Водещият на Дарик се опитва да балансира уговорките си в работата с времето, което прекарва с най-близките си хора, като постоянно се преценява с техните желанията. Ако те пожелаят да отидат на кино, става, облича се и тръгвал с тях, без значение дали е изтощен.
Отскоро дружно със сина му Павел обичат да вървят на “Quiz night ” с филми и музика. Отборът им носи името „ Отрепейшън ”, само че към този момент към момента не са „ утрепали ” конкуренцията, защото силите и познанията им стигали единствено до 2-ро и 3-то място.
Драго не обича да приказва за персоналния си живот, а и не разрешава някой да се бърка в него. Само признава, че дамата, която владее сърцето му, се споделя Вергиния и е художничка. Двамата имат наследник на име Павел, само че нямат подписан брак. На въпроса за какво не са подписали той дава отговор, че не има вяра на община, която не може да се оправи със личните си проблеми, че може да бъде очевидец на фамилното му благополучие.
„ А и вижте какво става с хората, които се развеждат - разправии, кавги, делби, юристи, като че ли в никакъв случай не са били дружно. Това не е за мен. Даже поучавам всички да не се женят ”, споделя журналистът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ