Не мисля, че възхищението пред Владимир Путин е плод на

Не мисля, че възхищението пред Владимир Путин е плод на някаква русофилия. Путинизмът е в същината си поклонение пред мощната ръка, написа Ивайло Дичев.

Снимка от проруска проява от 2015

Не мисля, че на някаква русофилия. Не имам вяра и левите българи да са толкоз наивни, та да виждат в този обкръжен с олигарси самовластник нещо комунистическо. пред мощната ръка - пред алфа-мъжкаря, който не се преценява с нищо и прави каквото си е наумил. Колкото и да е необичайно - дори това, че персонажът почва да дава признаци на налудност, не разколебава почитателите му, тъй като точно такава е мощната персона, неразгадаема, недостъпна за простосмъртните.

Този блян по реванш на волевата политика се ускорява от година на година. Сред нароилите се извънредно десни водачи в Европа главното, което чувате, е това, че няма да се преценяват с европейските правила, няма да дават пари на бедните, няма да приказват политически правилно. Своеобразен връх беше опитът Тръмп: той се опита най-малко на думи да преобърне надолу с главата целия либерален свят. Не разбрахме единствено дали обещаваше да овладее рисковото разделяне в американското общество, или самичък усили това разделяне. Дори антиподът му Макрон беше сравняван с Наполеон Бонапарт, натоварваха го с очаквания да спре роенето на партии и митинги. Е, и на него не му се получи, само че носталгията търси други въплъщения - Меланшон, Земур…
Редакцията предлага
От какво тъкмо са разочаровани хората?

Лесно е да се каже, че доста хора са разочаровани от демокрацията, само че от какво тъкмо? Не имам вяра казусът да е в доскучалото благополучие, свободното пътешестване, културния продан. Нека погледнем България. За следващ път се изправихме пред юридически абсурдизъм: има закононарушение, само че разнообразни процедурни хватки вършат невероятно неговото следствие. Например дълго ни обясняваха, че не можело да се изпрати екип в Дубай, който да разпита очевидеца, и до днес твърдяха, че това не може да се направи и онлайн. Почват някакви дейности, само че пък прокуратурата контраатакува и завежда съвсем безсмислено дело против вицепремиера. Висшият правосъден съвет отхвърля цялостна инспекция на основния прокурор. Блокаж след блокаж. В това време юридически мислители ни убеждават по утринните блокове, че няма по какъв начин, най-важно от всичко е да се спазят точките и запетайките на закона, не да се свърши работа. А който желае смяна - да чака велико национално заседание.

В тази обстановка министър Рашков прави своя самоуверен, въпреки и недомислен акт с ареста на Борисов. Не знам какво е целил и дали зад него има някаква по-далечна тактика. И колкото повече злоупотребяват заинтригуваните с официални процедурни хватки, толкоз по-голяма става потребността от един мега-Рашков, който да вкара ред. Знаем, че това може да бъде рисково в страна като България, където мощната ръка си е била постоянно настояща - и при Борис, и при Живков, и при Костов, и при Борисов. Въпросът е доколко на абсурдизъм могат да ни доведат борещите се кланове - струва ми се, че към този момент сме на алено. Защото желанието за мощната ръка се поражда от чувството за беззащитност на жителя.

Има нещо, което стои над процедурите - това, което англосаксонците назовават здрав разсъдък. Трябва да се свърши работата в полза на обществото и жителите не се успокояват, до момента в който работата не бъде свършена. Ако някакви правила са неприятно измислени и пречат, просто се трансформират, тъй като публичният интерес стои над формата. Доколкото помня основният прокурор има законодателна самодейност, в случай че нещо му беше пречило, можеше да изиска Народно събрание да го промени. Но здравият разсъдък у нас няма легитимността на юридическата запетая - не знам дали е тъй като нямаме доверие в себе си или друго. Затова и разрешаваме да ни цакат с всякакви юридически хитрости, до момента в който си мечтаем за мощната ръка, която ще пристигна да вкара разсъдък.  

Пред прага на войната сме, а доверието в ръководещите спада

Усещането за тази беззащитност се усилва от общия разпад на обществото ни. Очевидно обединението не е доста постоянна, макар че още не са почнали да се карат по медиите. В политологията се приказва за " резултата общ брой под знамето "  - когато страната е застрашена от външен зложелател, рейтингите на ръководещите се подвигат. България обаче е изключение от това предписание: пред прага на войната сме, а доверието в тези, които ни ръководят и вероятно би трябвало да провеждат отбраната ни, пропада. И президент, и министър председател, всички. Усещаме, че е почнала да се провежда съветската " пета колона ", активизират се енергийни лобита, ГЕРБ потеглят към избори, ежедневно избликват недоволства и рецензии. А ние сме подготвени да загубим войната преди да сме я почнали.

На този декор няма да е чудно, в случай че нашият съгражданин все по-активно си мечтае за сгъстяване на ръководещата ръка, която да постави ред - добър, неприятен, все едно. Няма и да е чудно, в случай че мечтае за спасител, който гол до кръста да язди и да скача с парашут като оня сатрап в Москва.

***

Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.