Уморих се да бъда винаги силна
Не ми харесва да бъда мощна и упорита. Събитията, протичащи се в живота ми, ме направиха такава. Искам единствено едно: да не бъда постоянно мощна.
„ Умората “ не е задоволителна, с цел да опиша положението, което претърпявам сега. Уморих се и тази отмалялост излиза отвън рамките на физическата отмалялост. Тя е по-скоро психическа и прочувствена отмалялост.
Уморих се да бъда мощна. Уморих се от опити да си поставям грима на мощна жена и да бъда класна. Уморих се да бъда спасителка.
Не, в никакъв случай не съм желала да бъда такава и даже не съм мечтала да бъда подобен човек. Но житейските обстановки ме накараха да се сблъскам с най-лошите кошмари, правейки от мен човек със мощен и волеви темперамент. От идеализма ми на практика не остана нищо, изгоря.
Никога не съм желала да позволи някого покрай себе си и да отчайвам някого. И в този момент, когато всичките ми правила си отпътуваха, аз станах бледа и измъчена. Ще се появи ли в моя живот човек, който ще стане същото избавление за мен, каквото избавление бях аз за другите хора? Наистина си задавам този въпрос.
Усещам, че всичко протичащо се с мен не подхожда на действителността. Хората както преди ме виждат мощна и самостоятелна.
Те виждат в мен човек, който може да реши каквото си желае, човек, който може да се оправи с всяка обстановка и да уреди светлото бъдеще. Те даже не подозират, че надълбоко в душата си съм уплашена и самотна.
Без значение какъв брой изтощена се усещам, аз се старая с всички сили да бъда мощна. Събуждам се всяка заран и пея химна, който ме прави мощна. Всеки път си споделям, че аз съм мощна жена и че би трябвало да приема своя живот подобен, какъвто е.
Продължавам да си приказвам, че претърпявам сложни времена, само че мога да се възстановя. Ще мога да върша същото и в бъдеще.
Дълго преди да осъзная облика си на „ мощната, самостоятелна жена “, към този момент бях почнала да осъществявам себе си. Силна, самостоятелна, уверена жена, белким това не е хубаво? Ами, да. Жените като нас са принудени да имат вяра какъв брой е хубаво да бъдат такива. Точно по тази причина се опитваме да демонстрираме тези качества. За страдание, светът има вяра в нашето битие.
Никога в живота си не съм срещал такава мощна и авторитетна жена, която от дълго време да не желае да се озове в нечии мощни ръце. Жена, която би желала да следва, а не да води и не желае управителна роля в края на деня.
Иронията е, че продължаваме да повтаряме, че сме мощни дами и никой не ни е необходим. Това не значи нищо за света, като се изключи че се опитваме на вятъра да убедим себе си в личното си битие. Но заслужава ли си? Има ли нещо по-срамно от това да казвате „ Да, аз съм мощна жена, която се нуждае от мъж “? Разбира се, че не!
Всички го вършим. Да, и аз го върша. Аз също имам своите страхове, нерешителност и кошмари. Напълно е обикновено да таиш в себе си предпочитание да бъдеш с някого. Няма нищо неприятно да искаш някой да те поддържа и да се грижи за теб. Когато две души се обединят, това е благословия и няма нищо срамно. Това не е уязвимост. Това е по-скоро силата на любовта.
Уморих се да бъда такава мощна жена. Независима съм в стопански проект, само че към този момент не желая да бъда психически мощна. Да, желая да се грижи някой за мен.
Нужен ми е някой, който ще ме вземе на ръце и ще ме прегърне, някой, който в края на неприятен ден ще ме вземе на ръце и ще ми каже, че всичко ще бъде наред. Някой, който ще ме огледа и ще ми каже какъв брой красиво наподобявам. Някой, който ще ме обича без грим. Някой, който иска ми се възхищава единствено поради това каква жена съм, а не поради силата на характера ми.
Омръзна ми да се държа като мощна жена. Омръзна ми да оказвам помощ на хората, когато на мен самата ми е нужна помощ, когато ми е нужна обич и грижи, когато ми е необходим дом в нечие сърце.
Имаме единствено един живот. Каква е изгодата от това да си сложа роклята и да бъда тази, която в действителност не съм? Повече не мога да не преставам по този начин.
Станах равнодушна към облика на мощната жена. Целувка и прегръдка – ето какво ми е нужно, с цел да изцеля раните си. Да, имам нужда от тях. Необходимостта от човек до мен не значи, че съм пречупена. Това значи, че съм станала друга.
Да, не мога да не преставам по този начин. Всички не можем. Много малко дами са подготвени да го одобряват. Да, всички имаме потребност от облика на мощния човек. Но няма нищо ужасно, в случай че не всеки път сме в облика на мощната жена.
