Грешна беше тая жена, но беше хубава: Житейската мъдрост на Йордан Йовков
Не е необходим мотив, с цел да си напомним няколко обичани фрагмента от творбите на Йордан Йовков - класик на българската литература, занаятчия на късия роман.
70 негови книги са преведени на над 25 езика, а обособени негови творби – на над 37 (включително арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други). Йовковите произведения имат своя свят, своята атмосфера, неразделна част от времето, което изобразяват.
Да си напомним някои от неговите най-емблематични цитати.
***
" Какъв живот живеем ний тук! Кажи го затвор, кажи го пустиня. Дохожда празник, дохожда свят ден, а няма църква да влезеш и като всеки човек да се прекръстиш и да запалиш една свещ. Имаме си и ний околните, имаме си умрелите, а няма по какъв начин да ги поменеш, да им отслужиш... "
„ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората. “
„ Но усмивката на тая жена и погледът на очите ѝ заседнаха надълбоко в душата му. “
„ Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, отдолу под завивката едвам личеше снагата му, стопена от заболяването, лицето му беше восък, само че очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. ”
„ Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ”
" Кольо се усмихна и оправи с ръка дългите си мустаци. Той не се бави доста и повече от една чашка не пи. Качи се на колаа си и когато седна и взе юздите, очите му срещнаха очите на Филипа и отново се засмя. След туй завъртя камшика и силниту му коне сграбчиха каруцата. "
" Татар Христо извади хартиите, разгъна ги и най-внимателно ги прегледа. Нищо нямаше. Пак се ядоса и отново изиска да удари бомбето в земята, само че беше пиян и с цел да си отмъсти, загдето беше се излъгал, сне калпака и нахлупи бомбето на главата си. Както си беше пълничек, червен, той знаеше по какъв начин ще наподобява, позасмя се и удовлетворен, развеселен, седна в каруцата си и потегли. "
„ Той дълго заставам на шосето и гледа след каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селяндур, който крачеше изкривен и водеше дребното конче, а над тях, сред всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, след това отново се връщаха и кацаха на жицата.
„ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. “
" Шибил стартира да брои, с цел да види какъв брой години ще живее, само че след това се замисли за възрастта си и му се стори, че е към този момент остарял. Спомни си Рада и се усмихна: " Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко и прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! "
" А Албена беше към този момент близо. Тя вървеше напред, а след нея двамата стражари. Нямаше човек, който да не познаваше Албена, само че като я видяха, отново от близко, всички затаиха мирис. Албена си беше същата Албена, единствено че не се смееше, очите и не играеха, както по-рано, а наведени под тънките вежди гледаха надолу. "
„ Серт жена! " - намерения си Давид, само че незабавно му мина през мозъка: „ Евтимия има право, в случай че не са дамите, нас и кучетата няма да ни ядат. На нас ни дай да седим в кръчмата и да бистрим политиката. ”
„ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
„ Като всеки остарял човек, той най-често си мислеше за едно нещо: какво е в този момент, а какво беше едно време. ”
„ Но нещо друго обръща вниманието му. Нещо се белее отстрана на храста, губи се и се демонстрира. Какво може да бъде пък това? Огромни два кръга, единият по-голям и бял и вътре в него — различен по-малък и жълт. Тия кръгове висят във въздуха, люлеят се, някаква радостна усмивка иде като че ли от тях. Постепенно и тия кръгове понижават, стават напълно дребни, обрисуват се несъмнено и ясно. Та ето що било това! Стрък бяла лайка, малко едно цвете, което се полюляваше от вятъра и ту се възвиваше, ту показваше цялото си венче против погледа на Люцкана... Пръстите се разшаваха и постепенно, с мъчителни и обезверени старания се насочиха към засмения цвят, леко разлюлян от вятъра… “
„ Другоселецът остана самичък. Нито имаше кой, нито можеше някой да му помогне. Той клекна до падналия кон. После седна, взе главата му и я тури на коленете си. Гледаше го едно око огромно, претъпкано с тъга и вътре в него светеха лъчите на звездите. ”
„ Хубаво си е то, мойто палто! Пък в случай че ми е писано, с него и пред Бога мога да се показва. Пък там може да ми дадат друго, златно, така да се каже, скъпоценно! "
" Като че съмна внезапно. И ето из буренака, всред овчите опашки и генгера се демонстрираха коне - един, два, три - цяло стадо. Дочкин гледаше туй, което не беше виждал четиридесет години: полудиви коне, възниски, с издути кореми; гривите им гъсти и тежки, опашките им падат до земята. Никой не е турял ръка върху тях, копитата им са без подкови. Над бурена, откъм гърба конете, заподскача конник, изви се дълъг бич и плесна, като че гръмна пищов. Стадото се прибра, охранените гърбове на конете се подредиха като риби, хлопките задрънчаха и цялото стадо се понесе в бяг. "
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, така си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна. "
" Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо? "
