Не е имало други хора в автомобила на Георги Семерджиев,

Не е имало други хора в автомобила на Георги Семерджиев, който аргументи жестоката злополука на бул. „ Черни връх “ в София. Това сочат доказателствата по делото, изясни в изявление за Българска национална телевизия заместник-директорът на Националната следствена работа Ясен Тодоров в коментар на най-новата теза на Семерджиев пред съда, че не той е управлявал автомобила по време на произшествието, а млада жена, с която се е срещнал в Инстаграм.
„ Ако в този автомобил се возеха други хора, те нямаше да са живи или най-малко щеше да има следи от тях. Най-важното е да се откри кой е причинителят на действието, а всички обстоятелства в хода на следствието приказват за неговата виновност. Но аз не мога да съм на мястото на съдията, който ще вземе решение по делото “, сподели Тодоров.
Той добави, че чака делото против Семерджиев да завърши още на следващия ден.
Заместник-председателят на Национална следствена служба дефинира като противоконституционна контрактуваната ротация за председателството на 49-ото Народно заседание.
„ Стартът на това Народно заседание даде една доста неприятна поръчка за следващото нарушение на конституцията. Ротационното председателство е в прорез с конституцията. Това е все едно президентът Радев и неговият конкурент на балотажа – проф. Герджиков да кажат, че подписват джентълменско съглашение, с цел да обединят всички българи, и на три месеца да се сменят. Има един президент, един ръководител на Народното събрание, един основен прокурор. Още повече, че няма никаква гаранция, че след 3 месеца този човек ще бъде определен, а това ще отврати още повече българския гласоподавател “, сподели Тодоров.
Той прикани депутатите от 49-ото Народно заседание да се заемат първо с конституционните си отговорности, а след това да мислят за правосъдна промяна.
„ Да попълнят парламентарната квота на Висш съдебен съвет, инспектората към Висш съдебен съвет, да изберат двама конституционни съдии – грозно звучи да не избираш този, който ще управлява теб. Ако са радетели за правораздаване, първото нещо е да изготвят правила и в най-кратък период да попълнят Висш съдебен съвет. От 1991 година до момента за първи път се случва този казус да не бъде определена парламентарна квота “, посочи Ясен Тодоров.
Според него правосъдната система у нас работи добре, а дебатите за правосъдната промяна се случват без присъединяване на магистратската общественост. Според Тодоров предложенията за промени на пълномощията на основния прокурор и концепцията в парламентарната квота на Висш съдебен съвет да няма настоящи магистрати „ не са промяна, а политически лозунги “.
„ Не повече от 3-4% от българските жители са имали директен допир с правораздаването, само че 70-80% споделят, че то не е заслужено. Аз уверено настоявам, че огромната част от българските прокурори, съдии и следователи са експерти “, посочи той.