Балотаж на президентските избори прогнозира Центърът за анализи и маркетинг
Най-вероятно ще има балотаж сред претендентите за президент Румен Радев и Анастас Герджиков. Това показват данните от национално представително изследване на Центъра за разбори и маркетинг, направено сред 6 и 10 октомври измежду 812 души и показано през днешния ден на конференция в БТА.
Според данните, с преднина от 49,5 на 100 от деклариралите желание да гласоподават е Румен Радев. За проф. Анастас Герджиков декларират желание да гласоподават 22,3 на 100, за Мустафа Карадайъ - 9,1 на 100, а за Лозан Панов - 7,5%.
" Румен Радев може да завоюва на първи тур, само че тази възможност е доста дребна - мъчно ще събере над 50%, тъй като ще има огромно прахосване на гласовете. Другото условие изборите да бъдат решени още на първи тур е да гласоподават повече от половината гласоподаватели по лист, т.е. би трябвало да гласоподават 3 350 000, което ми се коства непостижимо ", разяснява Юлий Павлов от Центъра за разбори и маркетинг и предвижда балотаж сред Румен Радев и Анастас Герджиков.
Данните на Центъра за разбори и маркетинг демонстрират, че на парламентарните избори за ГЕРБ-СДС декларират, че ще гласоподават 24,2 на 100 от твърдо решилите да отидат до урните, а " Българска социалистическа партия за България " е втора с 15,8%. " Продължаваме промяната " би получила 12,8 на 100, " ИТН " - 11,7 на 100, Движение за права и свободи - 11%, Демократична България - 10,3 на 100, " Изправи се БГ!Ние идваме " - 3,2 на 100, сочат данните.,
Юлий Павлов от Центъра за разбори и маркетинг посочи, че все още " Изправи се БГ!Ние идваме! " не влиза в Народното събрание, само че би трябвало да се има поради и статистическата неточност и с акция има опция да прескочи 4-процентната преграда.
" Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е над 8 %, тя е отвън статистическата неточност и на практика е нестопяема, разликата сред Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " е три %, тя също е отвън статистическата неточност, само че е стопяема ", изясни анализаторът. Според него " Продължаваме промяната " има голяма външна страна и какво ще се случи с нея и с тези, които в този момент са решили да гласоподават за тях, не може към момента да се каже.
Приблизително еднакъв дял хора са твърдо решилите да гласоподават и са решили за кого - 51,3 на 100 за парламентарните избори и 52,1 на 100 за президентските. Юлий Павлов посочи, че въпреки всичко проучването не взема поради гласовете от чужбина, само че съгласно него финалната интензивност ще бъде под 50%, още повече като се има поради обстановката с ковид.
" Около 55% споделят, че евентуално ще гласоподават за същата политическа мощ - т.е. ще има огромна миграция от една към друга политическа мощ, а 16,3 на 100 по-скоро ще гласоподават за друга политическа мощ. Подредбата на " Продължаваме промяната ", Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и Демократична България е чисто условна, всяка от тях може да финишира на трето, четвърто, пето или шесто място ", разяснява анализаторът като посочи, че към опцията са статистическа неточност се прибавя и вотът от чужбина.
Партиите с най-голяма готовност са ГЕРБ и Българска социалистическа партия, над 80% от гласувалите за тях на предходните избори са безапелационни, че ще повторят вота си. Две трети от гласувалите на предходните избори за Демократична България ще си повторят вота в този момент, при Има Такъв Народ 45% биха повторили вота си. Има сериозна динамичност, това въпреки всичко е моментна фотография към 10 октомври и разлики от един-два % могат да провокират основни промени в подреждането, разяснява Павлов.
Според 64,2 на 100 от интервюираните Народното събрание би трябвало да излъчи постоянно държавно управление, даже и с цената на огромни взаимни отстъпки. Според 20,2 на 100 това не би трябвало да е непременно и, в случай че би трябвало да се минават " червени линии ", тогава е по-добре да има служебно държавно управление и нови избори. Когато обаче би трябвало да предвиждат, 53,3 на 100 считат, че новият парламент ше успее да излъчи държавно управление, а 23,8 на 100 - че по-скоро няма да успее.
При рейтингите преди всичко е президентът Румен Радев с 54,7 на 100 доверие и 39,1 на 100 съмнение. Той е и единственият с позитивен рейтинг. В първата петица са вицепрезидентът Илияна Йотова /40,8 на 100 одобрение/, служебният министър председател Стефан Янев /37,3 на сто/, Кирил Петков /36,4 процента/, Асен Василев /31,2 на сто/. Проф. Анастас Герджиков е шести с 30,8 % утвърждение.
Малко под една трета - 30,5 на 100 дават относително позитивна оценка за работата на 46-ото Народно заседание, като показват, че то е приело актуализацията на бюджета и е повишило някои пенсии. 57,6 % обаче считат, че депутатите най-много са се карали и не са свършили съвсем нищо потребно.
В оценката за работата на служебния кабинет преобладават позитивните оценки - 38,3 на 100, " има и плюсове, и минуси " е мнението на 36,2 на 100, а по-скоро негативна оценка дават 20,9 на 100. Според 29,1 на 100 Има Такъв Народ носи най-голяма виновност за това, че 46-ото Народно събрание не излъчи държавно управление, 41,6 на 100 считат, че всички са отговорни. За 4,5 на 100 най-голяма е виновността на Българска социалистическа партия, 6,9 на 100 - на Демократична България, а 2,9 % - на ИБНИ.
В изследването са включени и въпроси за правосъдната промяна, като финансирането на проучването в тази част е от " Правосъдие за всеки ". Според данните 42 на 100 от интервюираните по-скоро утвърждават значително понижаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет, а 17,6 на 100 - по-скоро не. 36,7 на 100 не могат да преценяват. Попитани " Одобрявате ли унищожаване на длъжността основен прокурор ", 31,8 на 100 дават отговор " по-скоро да ", 34,7 на 100 - " по-скоро не ", 32,2 на 100 не могат да преценява. 45,6 на 100 по-скоро утвърждават въвеждането на правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да стартира наказателно гонене, 18,9 на 100 показват по-скоро негативно мнение, а 34,7 на 100 не могат да преценяват.
40,7 на 100 дават отговор с " по-скоро да " на въпрос дали утвърждават закриването на профилираните съдилища и прокуратури, 30,2 на 100 по-скоро не утвърждават, а 28 на 100 не могат да преценяват. 36 % утвърждават Висш съдебен съвет да бъде единствено за съдиите, а за прокурорите да се сътвори обособен прокурорски съвет към ВКП, 18,9 на 100 по-скоро не утвърждават, а 44,2 на 100 не могат да преценяват.
Центърът за разбори и маркетинг е тествал и тематиката за имунизациите, като данните демонстрират, че 40,1 на 100 от хората на този стадий не считат да се имунизират, 10,7 на 100 дават отговор, че са преболедували и имат имунитет, а 14,9 на 100 считат да се имунизират, само че мислят да изчакат още и да се убедят в резултата от имунизациите. 25,4 на 100 към този момент са се ваксинирали.
Изследването е осъществено от Центъра за разбори и маркетинг, като финансирането е смесено - електоралните въпроси са финансирани от самия Център за разбори и маркетинг, а въпросите, свързани със правосъдната система в изследването - от неправителствената организация " Правосъдие за всеки ".
Според данните, с преднина от 49,5 на 100 от деклариралите желание да гласоподават е Румен Радев. За проф. Анастас Герджиков декларират желание да гласоподават 22,3 на 100, за Мустафа Карадайъ - 9,1 на 100, а за Лозан Панов - 7,5%.
" Румен Радев може да завоюва на първи тур, само че тази възможност е доста дребна - мъчно ще събере над 50%, тъй като ще има огромно прахосване на гласовете. Другото условие изборите да бъдат решени още на първи тур е да гласоподават повече от половината гласоподаватели по лист, т.е. би трябвало да гласоподават 3 350 000, което ми се коства непостижимо ", разяснява Юлий Павлов от Центъра за разбори и маркетинг и предвижда балотаж сред Румен Радев и Анастас Герджиков.
Данните на Центъра за разбори и маркетинг демонстрират, че на парламентарните избори за ГЕРБ-СДС декларират, че ще гласоподават 24,2 на 100 от твърдо решилите да отидат до урните, а " Българска социалистическа партия за България " е втора с 15,8%. " Продължаваме промяната " би получила 12,8 на 100, " ИТН " - 11,7 на 100, Движение за права и свободи - 11%, Демократична България - 10,3 на 100, " Изправи се БГ!Ние идваме " - 3,2 на 100, сочат данните.,
Юлий Павлов от Центъра за разбори и маркетинг посочи, че все още " Изправи се БГ!Ние идваме! " не влиза в Народното събрание, само че би трябвало да се има поради и статистическата неточност и с акция има опция да прескочи 4-процентната преграда.
" Разликата сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия е над 8 %, тя е отвън статистическата неточност и на практика е нестопяема, разликата сред Българска социалистическа партия и " Продължаваме промяната " е три %, тя също е отвън статистическата неточност, само че е стопяема ", изясни анализаторът. Според него " Продължаваме промяната " има голяма външна страна и какво ще се случи с нея и с тези, които в този момент са решили да гласоподават за тях, не може към момента да се каже.
Приблизително еднакъв дял хора са твърдо решилите да гласоподават и са решили за кого - 51,3 на 100 за парламентарните избори и 52,1 на 100 за президентските. Юлий Павлов посочи, че въпреки всичко проучването не взема поради гласовете от чужбина, само че съгласно него финалната интензивност ще бъде под 50%, още повече като се има поради обстановката с ковид.
" Около 55% споделят, че евентуално ще гласоподават за същата политическа мощ - т.е. ще има огромна миграция от една към друга политическа мощ, а 16,3 на 100 по-скоро ще гласоподават за друга политическа мощ. Подредбата на " Продължаваме промяната ", Има Такъв Народ, Движение за права и свободи и Демократична България е чисто условна, всяка от тях може да финишира на трето, четвърто, пето или шесто място ", разяснява анализаторът като посочи, че към опцията са статистическа неточност се прибавя и вотът от чужбина.
Партиите с най-голяма готовност са ГЕРБ и Българска социалистическа партия, над 80% от гласувалите за тях на предходните избори са безапелационни, че ще повторят вота си. Две трети от гласувалите на предходните избори за Демократична България ще си повторят вота в този момент, при Има Такъв Народ 45% биха повторили вота си. Има сериозна динамичност, това въпреки всичко е моментна фотография към 10 октомври и разлики от един-два % могат да провокират основни промени в подреждането, разяснява Павлов.
Според 64,2 на 100 от интервюираните Народното събрание би трябвало да излъчи постоянно държавно управление, даже и с цената на огромни взаимни отстъпки. Според 20,2 на 100 това не би трябвало да е непременно и, в случай че би трябвало да се минават " червени линии ", тогава е по-добре да има служебно държавно управление и нови избори. Когато обаче би трябвало да предвиждат, 53,3 на 100 считат, че новият парламент ше успее да излъчи държавно управление, а 23,8 на 100 - че по-скоро няма да успее.
При рейтингите преди всичко е президентът Румен Радев с 54,7 на 100 доверие и 39,1 на 100 съмнение. Той е и единственият с позитивен рейтинг. В първата петица са вицепрезидентът Илияна Йотова /40,8 на 100 одобрение/, служебният министър председател Стефан Янев /37,3 на сто/, Кирил Петков /36,4 процента/, Асен Василев /31,2 на сто/. Проф. Анастас Герджиков е шести с 30,8 % утвърждение.
Малко под една трета - 30,5 на 100 дават относително позитивна оценка за работата на 46-ото Народно заседание, като показват, че то е приело актуализацията на бюджета и е повишило някои пенсии. 57,6 % обаче считат, че депутатите най-много са се карали и не са свършили съвсем нищо потребно.
В оценката за работата на служебния кабинет преобладават позитивните оценки - 38,3 на 100, " има и плюсове, и минуси " е мнението на 36,2 на 100, а по-скоро негативна оценка дават 20,9 на 100. Според 29,1 на 100 Има Такъв Народ носи най-голяма виновност за това, че 46-ото Народно събрание не излъчи държавно управление, 41,6 на 100 считат, че всички са отговорни. За 4,5 на 100 най-голяма е виновността на Българска социалистическа партия, 6,9 на 100 - на Демократична България, а 2,9 % - на ИБНИ.
В изследването са включени и въпроси за правосъдната промяна, като финансирането на проучването в тази част е от " Правосъдие за всеки ". Според данните 42 на 100 от интервюираните по-скоро утвърждават значително понижаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет, а 17,6 на 100 - по-скоро не. 36,7 на 100 не могат да преценяват. Попитани " Одобрявате ли унищожаване на длъжността основен прокурор ", 31,8 на 100 дават отговор " по-скоро да ", 34,7 на 100 - " по-скоро не ", 32,2 на 100 не могат да преценява. 45,6 на 100 по-скоро утвърждават въвеждането на правосъден надзор върху отводите на прокуратурата да стартира наказателно гонене, 18,9 на 100 показват по-скоро негативно мнение, а 34,7 на 100 не могат да преценяват.
40,7 на 100 дават отговор с " по-скоро да " на въпрос дали утвърждават закриването на профилираните съдилища и прокуратури, 30,2 на 100 по-скоро не утвърждават, а 28 на 100 не могат да преценяват. 36 % утвърждават Висш съдебен съвет да бъде единствено за съдиите, а за прокурорите да се сътвори обособен прокурорски съвет към ВКП, 18,9 на 100 по-скоро не утвърждават, а 44,2 на 100 не могат да преценяват.
Центърът за разбори и маркетинг е тествал и тематиката за имунизациите, като данните демонстрират, че 40,1 на 100 от хората на този стадий не считат да се имунизират, 10,7 на 100 дават отговор, че са преболедували и имат имунитет, а 14,9 на 100 считат да се имунизират, само че мислят да изчакат още и да се убедят в резултата от имунизациите. 25,4 на 100 към този момент са се ваксинирали.
Изследването е осъществено от Центъра за разбори и маркетинг, като финансирането е смесено - електоралните въпроси са финансирани от самия Център за разбори и маркетинг, а въпросите, свързани със правосъдната система в изследването - от неправителствената организация " Правосъдие за всеки ".
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ