„Най-упоритото животно на този свят не е магарето. Най-упоритото животно

...
„Най-упоритото животно на този свят не е магарето. Най-упоритото животно
Коментари Харесай

Две истории, една баскетболна съдба

„ Най-упоритото животно на този свят не е магарето. Най-упоритото животно е индивидът. И всичко, което му е належащо, с цел да го потвърди е една фантазия.”, това написа Иво Иванов в една от своите истории в книгата „ Кривата на щастието”.

Колко е прав единствено. Какво е нужно на един човек, с цел да се бори? Смисъл. Мечта. Връх, към който да не стопира да върви. Вътрешен апетит за себедоказване. Независимо от всичко. Защото всяка победа в живота нормално е последица от редица провали. А най-големите победи постоянно идват, когато всекидневно побеждаваш себе си. Когато схванеш, че няма минус в този живот, който да не може да бъде трансфорат в предимство.

Снимка: bTV

Тази история е такава. Две момчета с две разнообразни ориси. В един миг обаче животът взема решение да ги събере и да им потвърди, че… животът би трябвало да се живее без оправдания.

Съдбата им лишава опцията да вървят обикновено. Но бързо осъзнават, че това не е опрощение. Играят баскетбол, тъй като това ги прави щастливи.

Николай Ваклинов и Георги Иванов пренаписват българската история по баскетбол в колички. Двамата ще играят за гръцкия гранд „ Панатинайкос”.



“Това е първият подобен трансфер, за който повече се чува, само че се надяваме да утъпчем пътеката за другите. Да видят, че в действителност има момчетата, които доста заслужават да им се даде късмет.”, споделя Николай.

Страхотната вест я схващат по едно и също време. Пътуват дружно в колата и към 10 минути пеят, крещят и не могат да повярват. Емоция, която дълго ги държи и ще ги държи. Трансферът им е същински казус в българския баскетбол в колички.

Снимка: bTV

Съдбите на двете момчета се разграничават. Напълно. Николай е на 33 година Завършил е Бизнес администрация и работи в счетоводна къща. Ражда се здрав в фамилията на волейболния треньор и арбитър Ваклин Ваклинов. Ники спортува интензивно. Може да реализира всичко. Животът е пред него... до преди 10 години, когато претърпява случай.

„ Беше доста мъчно, макар че приятелите му бяха съвсем всеки ден у дома. Започна да си връща духа. Даже се майтапеше, че за идващия рожден ден желае нови крайници. Това единствено човек, който потегля да преодолява положението си може да го каже като смешка.”, споделя татко му, който ежедневно се учи.

Снимка: bTV

На Георги животът не е дал същия късмет. От самото си раждане той е с увреждане и на двата крайници. Недостатък, който трансформира в свое предимство.

„ Животът ти лишава нещо, в случай че позволиш да ти го отнеме. Ако се затвориш в себе си, в случай че приемеш, че си друг, тогава ще ти отнеме доста. В най-лошото мога да намеря положителното и за мен, това ме отличава от останалите. Затова може би съм и по-щастлив.”, безапелационен е Георги.

Съдбите на двете момчета се преплитат преди 3 години в залата по баскетбол, а другарството се заражда за секунди.

Снимка: bTV

„ Любов от пръв взор /смеят се/. Химия. Може да прозвучи малко необичайно, но още през цялото време си допълваме изреченията. Същият глупак е като мен, в случай че някой от двамата има някоя глупава концепция, незабавно тръгваме и двамата.”

По време на срещата ми с тези две момчета, те неведнъж ме накараха да се замисля. За какво обичаме да мрънкаме ние. Защо постоянно търсим оправдания? Защо постоянно виждаме единствено сивотата? А в действителност светът е толкоз пъстър! Те не се оплакват. Имат най-големите усмивки. Побеждават себе си. Не упрекват ориста. Усмихват й се, а нещото, което най-трудно претърпяват е съчувствието в погледа на хората.

Снимка: bTV

Те са образец. За това по какъв начин би трябвало да живеем. Как би трябвало да гледаме на живота. Искат да научат нас, здравите, на това, което те са научили по сложния метод. Защото светът е…

„ Светът е прелестен. Лично за мен, необикновен. Винаги има какво да научиш, с кого да се запознаеш. Повече оптимисти и сме отворени за света. Аз виждам малко по от ниско /смее се/. Светът е пъстър, светът е прелестен, необикновен.”, изстрелват бързо отговорите си.

Снимка: bTV

Да, животът в действителност е прелестен. Трябва да имаш очи, с цел да го видиш. И сърце, с цел да го усетиш. Не търсят оправдания. Защото, както споделя още веднъж Иво Иванов:

„ Няма минус в този живот, който да не може да бъде трансфорат в предимство.”
Източник: btvnovinite.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР