Най-старата монета, намирана някога в България, е от втората половина

Най-старата монета, намирана в миналото в България, е от втората половина на VII век прочие Хр. Открита е през 2013 година в Созопол и е единствена по рода си. Откриването й в Созопол не е инцидентно, изясняват нумизмати. Първото населено място на мястото на днешния приморски град е зародило в края на IV-III хилядолетие преди Христа. А през 611 година преди новата епоха там е учреден гръцки полис от преселници от град Милет, Лидия (държава на територията на днешна Турция). Именно в нея е отсечена монетата.

В Лидия са отсечени първите монети в човешката история. До тази ера хората са употребявали слитъци с формата на бича кожа, стрели, камбани, брадви и прочие Монетата, открита в Созопол, е от така наречен сплав електрон – злато и сребро, като доминира по-скъпият метал, само че тъй като е мек, се е наложило да се добави и сребро.

Монетата тежи 0,63 грама. Нейната стойност няма по какъв начин да бъде измерена в пари, тъй като е единствената по рода си, открита в България. Днес монетата се съхранява в Националния исторически музей.

Според интернационалните справочници цената на сходна пара потегля от 6000 $. Но тъй като е уникат, цената й би могла да е и 10 пъти повече, настояват експерти.

В последно време скъпи монети са открити освен на созополския плаж, само че и при градежа на метрото в центъра на София. В края на 2012 година археолози откриха неповторим бронзов образец с лика на Британик, наследник на император Клавдий от брака му с Месалина. След убийството на майка му император Клавдий се дами за Агрипина, която мечтае да постави Нерон на трона.

Британик умира на 14 година, а информацията за живота му е доста нищожна. Смята се, че става жертва на новата брачна половинка на императора. Въпреки късото си съществуване на земята обаче има отсечени монети с лика му. В света са известни единствено още три сходни. Две от тях се намират в частни сбирки и са били оценени на 600 000 английски паунда едната.

Смята се, че тези пари са били направени по специфичен мотив, тъй като се разграничават от 3-те открити преди този момент. Разликата е в позиционирането на лика на Британик. Върху откритата при градежа на метрото монета той е извърнат наляво, до момента в който при другите 3 – надясно.

Именно този подробност е обект и на много опити за подправяне. Благодарение на откритието историците вършат голям брой заключения за живота в Сердика през I век, за комерсиалните и политическите връзки на града. Днес неповторимият експонат се съхранява в Националния исторически музей.

Една от най-редките римски монети, открита у нас, обаче е златният медальон на Юлиан Апостат (). Той е последният император от Константиновата династия, носил короната сред 360 и 363 година след Христа. Управлението му се характеризира с опити да върне езичеството и по тази причина получава прозвището Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник).

Солид на Юлиан Август

Монетата с лика му е неповторима, тъй като сходна не е намирана в света. Тежи повече от общоприетите пари от това време – цели 6,42 грама чисто злато. Диаметърът й е 25 мм и е сечена в солунската монетарница към 360 година Предполага се, че тиражът й е бил доста дребен и е служила за премия.

Достигналата до наши дни монета несъмнено е предходна през доста ръце, само че се появява като владеене на Еленка Меракова от Тополовград, която я получава като зестра от татко си през 30-те години на ХХ век.

Тя не подозира какъв брой е скъпа. Това е изцяло обикновено. „ Всеки може да има историческа полезност и да не знае “, изяснява Ставри Топалов, лекар по история на монетосеченето в Древна Тракия.

През 1986 година Еленка се пробва да строи къща с мъжа си и парите не й стигат. Занася монетата в Окръжния музей в Ямбол, а оттова й оферират 2 хиляди лева, с цел да я изплатят. Тя отхвърля и търси мнението на опитни златари, които й споделят, че коства доста повече.

Желязко Демирев-Императора

Мълвата за скъпата находка стига до ушите на известния иманяр от същия регион Желязко Демирев-Императора. Той се появява пред вратата й и я впечатлява със спретнатия си външен тип и офертата да купи монетата за 27 хиляди лв.. Баба Еленка му я продава, без доста да се замисля.

През септември 1986 година Императора е задържан от милицията и упрекнат в мегадело за иманярство, приключило през 1998 година Дълго време той не споделя на ченгетата къде е скъпата находка от времето на Юлиан Апостат. Накрая желае ден отпуска, с цел да поздрави брат си за рождения му ден. Връща се в пандиза и изплюва монетата, която криел под езика си от самото начало. Не се разделял с нея. Преди да го заловен униформените, даже на плажа я държал у себе си, като я зашивал в банските си. Цената на медальона е сред 0,5 и 5 млн. $.

На българска територия съгласно експертите може да се открият още доста римски монети, само че има и много, изнесени отвън страната. В края на 2014 година министърът на културата спря от продажба на търг в Швейцария две от тях.

Парите са златни, така наречен ауреуси – от времето на император Макрин (управлявал 217-218 г.) и на Юлия Домна (170-217 г.), брачна половинка на император Септимий Север, която след гибелта му упражнява властта със сина си Каракала). За тези монети даже беше оповестена цена на плануван аукцион. За първата началната цена беше 115 836 евро, а за втората – 14 893 евро.

Предполага се, че монетите са открити при иманярски разкопки в Централна Северна България през 2013 година, след което са изнесени от страната и препродадени на дилъри на културни антики

След сезирането от страна на министъра на културата монетите са свалени от аукциона, а цената на по-скъпата надвишава 170 хиляди евро. До момента няма данни двете монети да са върнати в България.

По земите ни обаче могат да се открият и доста тракийски монети. Една от най-забележителните от тях е бронзовата от епохата на Аматок (Амадок), тракийски владетел на одрисите от първата половина на V век прочие Хр., през 410 – 390 година прочие Хр. Находката е рядка – от лицевата страна е изобразен грозд с ръкохватка, а от опаката – двойна секира, увенчана с роза. Дръжката на инструмента приключва с напречна част, тъй че се образува буквата „ Т “.

Парата не просто е рядка, само че има и забележителна история. Изобразената двойна секира е династическият знак в монетосеченето на този клон на одриската династия.

Одриските племена по горните и междинните течения на реките Марица и Тунджа са известни с култа си към тракийския господ на виното, лозарството и веселието Дионис. Нумизматите допускат, че този фетиш е изразен посредством грозда върху монетите.

Бащата на историята Херодот споделя за цветята, растели по земите на траките. Той разказва рози, „ всяка от които има по 60 листа и по благоухание превъзхожда всички други типове “.

Изобразената върху монетата на Аматок I роза свидетелства, че Казанлъшката котловина още тогава е била известна с розите си. Тоест те не са били пренесени от Изтока, изяснява Ставри Топалов. Той показа, че е прибавил към персоналната си сбирка една от 5-те познати такива монети от IV век прочие Хр. от времето на тракийския водач Аматок.

Купил я е на търг в чужбина за петцифрена сума в евро. Това значи, че коства под 200 хиляди лв..

Монетата от персоналната сбирка на траколога Ставри Топалов е открита в Пазарджишко. Теглото на този тип варира от 14 до 20 грама, диаметърът им – от 18 до 22 мм, а дебелината – от 5 до цели 11 мм. Такива монети рядко се появяват на аукциони в чужбина, само че ползата към тях пораства.

Извън античните пари, намирани по нашите земи, нумизматите ценят и някои по-нови, пуснати след Освобождението и даже по времето на Тодор Живков.

През 1894 година са отсечени първите златни български монети и са направени по пример на френските златни франкове. Номиналът им е от 10, 20 и 100 лева Нумизматите обаче правят оценка столевката на доста повече. Причината е, че тиражът й е едвам 2500 екземпляра.

На гърба на трите типа монети е изобразен бюстът на княз Фердинад отстрани, а по крайщата на златните пари се чете надписът „ Бог да пази България “. От другата страна, където е изписана номиналната стойност, е гравиран царският герб. Художествният план на трите монети е дело на Антон Шарф, основния занаятчия на монетния двор в Кремниц, Австро-Унгария. Сега този град се намира в Словакия.

Златната столевка тежи към 33 грама (т.е. 1 тройунция чисто злато), а благородният метал, от който е направена, е с проба 900/1000 (21,6 карата).

Нейната цена при положително положение възлиза на 15 000 лева Отсечените в емисията 10 и 20 лв. също с лика на Фердинанд възлизат надлежно на 2000 и 2500 лева, тъй като са по-лесни за намиране поради високия си тираж.

През 1908 година по случай оповестяването на независимостта на България са отсечени втора емисия златни монети с номинална стойност 20 и 100 лв.. Тяхната проба на златото също е 900/1000, а създател на художествения план е Рудолф Маршъл, занаятчия от австрийския монетен двор.

Разликите във външния тип на монетите са няколко. Вече върху монетата не написа Княжество България, а Царство. Към изобразения герб са добавени лаврови клончета, а под името на Фердинанд е изписано „ цар на българите “.

Пускането на втората златна серия е извънредно показателно за стабилността на страната в навечерието на Балканската война, когато 20-30% от брутния вътрешен артикул на страната е отивал за въоръжение. Цената през днешния ден на двайсетолевката от втората емисия стига до 2000 лв., а на столевката – до 7000 лв..

Стойността на сребърните 2 лева, сечени през 1916 година с лика на цар Фердинанд, стартира от 20 000 лв. по аукционите, отбелязва ръководителят на Софийско номизматично сдружение – Георги Георгиев. Според него някои монети от същата серия биха се продали и за 50 хиляди лв..

Това са последните монети, сечени с лика на цар Фердинад. Художественият им план също е дело на Рудолф Маршал, само че гербът на България е отстранен от страната с номинала и са оставени единствено лавровите клончета за декорация. Отсичането на тиража още веднъж става в монетния двор в Кремниц.

Емисията на монетата е била 2 286 008 бройки, само че съвсем незабавно щом влизат в обращение, те са спрени и върнати в монетния двор. Почти цялото количество монети е претопено, като съгласно някои среброто е направено на свитъци, с които се изплащат репарациите, които изискуем на Гърция и Сърбия след Първата международна война.

Според други нумизмати част от среброто остава и по-късно е употребявано за новата емисия през 1930 година. Всяка монета от нея тежи 10 г и е с диаметър 22 мм. Въпреки двете теории за претопеното сребро факт е, че сребърните два лв. са изключителна необичайност и полезност.

От по-ново време нумизматска стойност има и монетата от 1 лев от 1976 година, който през днешния ден коства повече от 10 000 лв.. Емисията е по случай 100 години от Априлското въстание. Върху ръбовете на парата е трябвало да бъдат изписани имената на всички въстанали селища от четирите революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски.

В процеса на работата обаче е направена техническа неточност – изпуснато е името на с. Бяла църква, което съгласно експерти е неприемливо. На 28 април (по остарял стил) 1876 година 101 белочерковци се включват в четата на Харитон и Бачо Киро, която води героични деветдневни сражения в Дряновския манастир.

75 от мъжете са убити, а Бачо Киро е обесен в Търново месец след експлоадирането на въстанието. Заради неналичието на Бяла църква властта взема решение да върне готовите еднолевки в Монетния двор, само че банките в Благоевград и Плевен стартират загадка предварителна продажба, изясняват нумизмати от Софийското нумизматично сдружение „ Георги Раковски “.

По този метод в обращение са дребен и неразбираем брой монети, които за експертите десетократно надвишават номиналната си стойност. Пуснатата в продажба след това възпоменателна монета резервира образа на художествения план на Георги Чапкънов и Стефан Ненов.

Върху лицевата страна на монетата гордо се е изправил лъв на задните си лапи, а на гърба й са кръстосани нож и револвер, над които е изписано „ Свобода или гибел “. На ръбовете на монетата този път написа: „ Бунт, протест, на оръжие “ вместо имената на въстаналите села. По времето на тоталитарния режим стават и други неточности при изработването на възпоменателни монети, които за днешните нумизмати са богатство. Такава монета е „ 40 години от рождението на Людмила Живкова “, сечена през 1982 година Монетата е пробна, а номиналната й стойност е 20 лева В момента цената й доближава 10 000 лв..

През 1981 година Българска народна банка поръчва сребърна пара във връзка инициираната от дъщерята на Тодор Живков интернационална детска асамблея „ Знаме на мира “. Тя се организира в София под егидата на ЮНЕСКО. На гърба на двайсетолевката е ликът на Людмила Живкова отстрани, а към него написа: „ Асамблея „ Знаме на мира “.

Изсечена е пробната серия, като на лицевата страна на монетата са изобразени три герба – на Народна република България, на „ Знаме на мира “ и на Уницеф (Детския фонд на обединените нации).

Това обаче провокира скандал, тъй като за емблемата на фонда страната ни не е платила лиценз и няма право да я употребява. Налага се монетите от тази пробна серия да бъдат върнати в монетния двор и да се отсекат нови без нелицензираното лого. Тиражът на сбърканата монета не е прочут, не се знае и тъкмо какъв брой са минали в обращение или са били прибрани в частни сбирки. В профилираните интернет конгреси се приказва импровизирано за към 40 такива.

Вижте още: