Сапунът пази от болести още от древни времена
Най-ранните известни ни доказателства за производството на сапунени материали са от към 2800 година прочие н. е. в античен Вавилон. Върху вавилонска глинена таблетка е открита записана формула за сапун, състояща се от вода, алкал и масло от касия (да не се бърка с кайсия). Папирусът на Еберс (Египет, 1550 година прочие н. е.) демонстрира, че античните египтяни са се къпали постоянно и са комбинирали скотски и растителни масла с алкални соли, с цел да основат сапунено вещество. Египетските документи демонстрират, че сходно вещество е било употребявано и при подготовката на вълна за тъкане.
Касия
Думата sapo, която на латинска значи сапун, евентуално е заимствана от ранен немски език и е родствена с латинската дума за себум (вид секрет, употребена и в смисъл на „ тлъстина “). Тя за първи път се появява в „ Historia Naturalis “ на Плиний Стари, който написа за производството на сапун от тлъстина и пепел, само че единствената приложимост, която загатва за него, е като помада за косата; той споделя с известно отрицание, че мъжете гали и германци са били по-склонни да го употребяват от дамите.
Римляните избягвали да се мият със сапуни, преди да присвоят този, които галите употребяват към 58 година прочие н. е. Аретей от Кападокия през I в. сл. Hр. следи „ измежду келтите, тези, които са наречени гали, употребяват тези алкални субстанции, […], наречени сапун “. Предпочитаният от римляните способ за разчистване на тялото е да го масажират с масло, по-късно да го оставят да изсъхне и да го изстържат като по този начин с маслото пада и всякаква нечистотия.
Препарат, сходен на сапуна, се създава и в античен Китай от семената на Gleditsia sinensis, растение от жанр Бобови. Друг постоянно срещат препарат пък е примес от скотски панкреас и пепел от растения. Истинският сапун, изработен от скотски мазнини, не се появява в Китай чак до модерната епоха. Миещите препарати, сходни на сапун, обаче не бяха толкоз известни, колкото мехлемите и кремовете.
Твърд тоалетен сапун с приятна миризма се създава в Близкия изток през ислямския Златен век – тогава производството на сапун се трансформира в одобрена промишленост. Рецептите за приготвянето му са разказани от Мохамед ибн Закария ал-Рази (854–925 г.), който също дава и рецепта за произвеждане на глицерин от зехтин. В Близкия изток сапунът се прави като се смесват мастни масла с алкали. В Сирия сапунът се произвеждаше като се употребява зехтин, дружно с алкал и вар.
В Европа също се създават сапуни. В Неапол производителите си имали и колегия в края на 6 век (тогава под контрола на Източната Римска империя), а през 8 век, правенето на сапун към този момент е било добре известно в Италия и Испания. Средновековна Испания са били водещ производител на сапуни до 800 година, а в Кралство Англия то стартира към 13 век. Изработката на сапуни се загатва като „ женска работа “ и като продукция на „ положителни служащи “ наред с други нужди, като дърводелци, ковачи и пекари.
В Европа сапунът през IX век се произвеждаше от скотски мазнини и имаше неприятна миризма. По-късно от Близкия изток се внася корав тоалетен сапун, който и мирише хубаво.
Във Франция до втората половина на XV век полуиндустриализираното професионално произвеждане на сапун е концентрирано в няколко центъра на Прованс – Тулон, Хиер и Марсилия – които доставят на останалата част от Франция. В Марсилия до 1525 година производството е концентрирано в най-малко две заводи. Производството в Англия пък има наклонност да се концентрира в Лондон.
По-късно, от 16 век нататък, в Европа се вършат и по-фини сапуни като се употребяват растителни масла (например, зехтин), а не животинските мазнини. Много от тези сапуни към момента се създават както от компании, по този начин и от по-дребни занаятчии. Кастилският сапун е известен образец за сапуните единствено от зеленчуци, получени от най-стария „ бял сапун “ в Италия.
Промишлено произвеждане стартира в края на 18 век, защото с рекламни акции в Европа и Америка се предизвиква публичната информираност за връзката сред чистотата и здравето.
До индустриалната гражданска война приготвянето на сапуни се прави в дребен мащаб, а той самият е много недодялан. През 1780 година Джеймс Кир основава химическа фабрика в Типтън за произвеждане на алкал от сулфати на калий и сода, към която по-късно прибавя и сапунена фабрика. През 1790 година Никола Лебланк разкрил по какъв начин се прави алкал от елементарна сол. Андрю Пиърс стартира да прави първокачествен, транспарантен сапун през 1807 година в Лондон, а шурей му Томас Дж. Барат открива фабрика в Ислеуърт през 1862г.
Някъде сред февруари 1665 и август 1714 година в Англия е въведен налог върху сапуна, което значи, че доникъде на 19 век той е бил разкош, употребен постоянно единствено от богатите. Процесът на произвеждане на сапун е бил строго следен от чиновници на организацията по приходите в Англия, които се уверяваха, че оборудването на производителите на сапуни се държи под ключ, когато не се управлява. Освен това сапунът не можеше да се прави от дребни производители заради закон, който планува, че сапунените котли би трябвало да създават минимално количество от един императорски звук, което слага процеса отвън опциите на елементарния човек. Търговията със сапун беше подтиквана и дерегулирана, когато данъкът е анулиран през 1853 година.
Течният сапун е изобретен едвам през XIX век, когато през 1865 година Уилям Шепхард патентова своята течна версия на сапуна. През 1898 година Б. Дж. Джонсън създава сапун от палмово и зехтин и неговата компания, B.J. Johnson Soap Company, същата година вкарва артикул под марката „ Palmolive “. Тази нова марка сапуни стана известна бързо и дотам, че B.J. Johnson Soap Company сменя името си на Palmolive.
В началото на 20 век други компании стартират да създават свои течни сапуни. Pine-Sol и Tide се появяват на пазара, което улеснява процеса на разчистване на още неща с изключение на кожата, като облекла, подове и бани.
