Мароканци с европейски паспорти са най-многобройните "чужденци" в "Ислямска държава"
Най-малко 2000-2500 са мароканските младежи в описите на интернационалните терористи. Това е към 9-11% от всичките регистрирани терористи в света.
Според изследване на в. " Елиф пост ", показано на конференция на Европол в Севиля, към 1500 са мароканците, които са се включили към " Ислямска страна " и към " Джебхат ал-Нусра " в Сирия. Други 500 души вземат участие във войните в Ирак, Афганистан, Либия и Йемен. Според статистиките на Европол, сред 300 и 500 са мароканците, които се намират в европейски затвори по обвинявания в тероризъм. При това, липсват данни за намиращите се в марокански затвори лица, наказани по обвинявания в принадлежност към извънредно радикални и джихадистки течения.
Според теренни изследвания обаче, общият брой на мароканските джихадисти в Сирия и Ирак е към 4 000 души. Мароканския министър на вътрешните работи Мохамед Хасад твърди, че 128 са завърналите се жители на Мароко след присъединяване в сирийския и иракския " джихад ", като активността им се проверява от способените органи. Други 200 души са починали в борбите в тези две страни. Според министъра, броят на европейските мароканци, сражаващи се в Близкия изток, е към 2000 души.
Мароканските имигранти са преди всичко
Всичко това е обвързвано и с Европа и бежанския проблем, който е в основата на обществено-политически разтърсвания и подхранва недоволството от политиките на " отворени порти " и на банкет на мигранти. Според статистически данни на страните членки, жителите с марокански генезис сформират болшинство измежду имигрантите от Близкия изток и Северна Африка, получили европейски паспорти. Последния отчет на Евростат сочи, че броят на мароканските жители, получили поданство в интервала 2012-2014 година, е достигнал 86 500 души от общо 985 хиляди имигранти, получили поданство в страните от Европейски Съюз. Над 35 % от тях са станали жители на Испания, 29% - на Италия, 19% - на Франция и по 17% - на Белгия и Холандия.
За същия интервал в Белгия от 34 хиляди души, получили поданство всред новите имигранти, 6000 са мароканци, което сформира 17%. По подобен метод, мароканците са повече от турците и италианците, получили белгийски паспорти през същата година. В Испания, която е измежду петте европейски страни по брой на получилите поданство имигранти (225 хиляди души), броят на натурализираните мароканци е 16 805 души. По подобен метод, те заемат трето място след колумбийците и еквадорците.Само в столичния регион Брюксел, където е най-голямата централизация на хора с марокански генезис, броят на непрекъснато живущите мароканци преди 6 години надвиши 400 000 души.
Във Франция броят на получилите поданство мароканци през последните пет години, през която се дават сходни данни (бел.ред. - в страната има доста строги закони против разкриването на етническата или религиозната принадлежност на гражданите), е 16 539 души (т.е. повече от алжирците и турците) Това е с 25% повече отпреди пет години. В Италия от общо 100 712 получилите поданство имигранти мароканците са 17 000 души; те заемат първото място, следвани от албанците и индийците с по 13 хиляди души. В Холандия получилите поданство мароканци са 3 882 души всред общо 25 882 имигранти, получили поданство и още веднъж са отпред, следвани от турците и иракчаните.
Трендовете на религиозния фанатизъм
Според американската изследователка Фиш Сктивил от Вашингтонския институт ислямските фанатици имат голям брой убежища в страните на престояване, като огромна част от тях са съумели да се трансферират в Сирия. Що се отнася до самото Мароко, там техният брой е относително дребен заради твърдата политика на ръководещите във връзка с радикалите от Мюсюлманските братя, довела и до огромен брой арести. Поради това, те избират да се укриват в прилежащи страни като Алжир и Сирия.
Бившият пандизчия от Гуантанамо Ибрахим бен Шакрун, прочут с прозвището си Абу Ахмед ал-Мухаджир, е избрал Сирия като своя база. Същият разгласи за основаването на Движението за ислямски Левант – джихадистка организация, включваща марокански ислямисти. Според специалиста по джихадистки придвижвания Абдалла Рами, тази формация не цели рекрутирането на бойци в Сирия, а основаването на джихадистка конструкция в самото Мароко. По подобен метод, Бен Шакрун се утвърди като водач на мароканска салафитска организация. Според отчет на Вашингтонския институт по проблемите на Близкия изток, основната опасност за Мароко е обвързвана с огромния брой мароканци, които са се присъединили в редиците на джихадистките организации в Сирия и Ирак.
В упоменатия отчет се споделя още, че наред с идеологическите претекстове за присъединението на мароканци към джихадистките организации, значима причина за това са заплатите, които джихадистите получават постоянно, както и правото на част от плячката в зоната на сраженията. Тези финансови фактори са решаващи за бедните младежи. Според специалисти, точно тежките стопански условия са в основата на засилената миграция на мароканците.
Етапите на мароканския джихадизъм
Според разнообразни оценки, сред които тези на центъра Алиф Пост, привличането на марокански младежи към радикалните ислямистки обединения се е ускорило под въздействието на поредицата от войни и безредици в Близкия изток. Първоначално ролята на въпросните обединения е била незначителна. Промяната идва след руската окупация на Афганистан , когато се образува така наречен Световен джихад. В него взема присъединяване и джихадистки контингент от Мароко. След разгрома на руската окупация огромна част от участвалите във войната муджахидини се завръщат в родината си.
Втората вълна на марокански джихадизъм се демонстрира по време на войната в Босна в първата половина на 90-те години на ХХ век. Марокански джихадисти, наред с доброволци от други арабски и ислямски страни, вземат участие на страната на босненците-мюсюлмани в сраженията против сърбите. Според отчет на Центъра Карнеги, войната в Босна е разкрила степента на въздействие на джихадизма измежду мароканските младежи, включително и на жители на европейски страни, които са показали готовността си да се включат във всяка борба за правата религия по света.
Третата вълна на мароканския джихадизъм се надига след терористичните атентати против Америка от 11 септември 2001 година През този интервал прочут брой магребски религиозни фанатици се причисляват към " Ал Кайда " в Афганистан. В горецитирания отчет се споделя, това събитие бележи първокласен прелом в мароканския джихадизъм посредством присъединението към Бен Ладен на мароканци от страната, както и от европейските страни, чиито поданици са. Повечето от тях за пръв път прекрачват границата сред даренията за " правата религия " и въоръжената битка в границите на международния джихад.
Четвъртата вълна на мароканския джихадизъм е обвързвана с войната в Сирия. Наблюдателите означават, че мароканските джихадисти са се отличавали с непринудено присъединяване в самоубийствените атентати и в командването на обособените подразделения на терористичните групировки и най-вече в " халифата " на Абу Бакр ал-Багдади.
Салафитският джихадизъм и " Ал Кайда ".
Първите контакти на марокански радикали с интернационалното салафитско придвижване от вида такфирия, представлявано основно от " Ал Кайда ", датира от 1996 година Оттогава е и писмото от магребските имигранти в Белгия в поддръжка на Бен Ладен. В него се осъждат дейностите на жителите от марокански генезис за присъединяване им в така наречен " Мароканска група за религиозна агитация и битка ", довели до атентата на Мадридската гара " Аточа " от 11 март 2004 година
Европейските джихадисти от марокански генезис са от два вида. Едната група са имигрантите-студенти, пристигнали в Европа да следват или избягали от политическите гонения в страната си. От техните редици се набират имамите, до момента в който друга част от тях заемат цивилен длъжности в съответните страни. Втората група са второ и трето потомство европейски жители и са натурализирани жители на съответните страни. Респективно те са получили и локално обучение.
Специалистите по обществена антропология и политически ислям са раздвоени по отношение на претекстовете за присъединението на европейските араби и мюсюлмани към международния джихад. Някои от тях смятат, че културните обяснителни модели не изчерпват това събитие. Според други, представителите на второто и третото потомство заселници от арабско-мюсюлманския ареал не са наследили тясната връзка на родителите си с тяхното родно място, заради което се разпознават с исляма и международната мюсюлманска общественост. Така принадлежността към радикалните групировки способства за затвърждаване на тяхната религиозна еднаквост. Към тези фактори се прибавя и недоволството на младежите от тяхното маргинализиране, съчетано със усилването в редица западни страни на ислямофобските и расистки настроения против арабите и мюсюлманите като цяло.
Трета група младежи са се радикализирали под въздействието на персонални неблагополучия или като блян към самоутвърждаване, подхранен от илюзорни фантазии за подвиг, завършения и благосъстояние. Както твърди Николай Сухов от Института по изтокознание на Руската академия на науките, рекрутирането на джихадисти е улеснено и от невъзможността на огромна част от мароканските младежи да се интегрират в европейските общества и да се нагодят към стандарти, които не подхождат на тяхното религиозно образование в границите на фамилната среда.
На друго мнение е някогашният началник на Групата за съгласуване на контратероризма във Франция Жак Буйнас, съгласно който основаването на терористични групи измежду мароканските общности в Европа се дължи на първо място на суровите ограничения на държавното управление на Мароко против ислямистките групировки, които са изправени пред невъзможността да развиват активността си в тази страни. Затова те се пренасочват към Европа, употребявайки демократичните свободи на континента.
Според изследване на в. " Елиф пост ", показано на конференция на Европол в Севиля, към 1500 са мароканците, които са се включили към " Ислямска страна " и към " Джебхат ал-Нусра " в Сирия. Други 500 души вземат участие във войните в Ирак, Афганистан, Либия и Йемен. Според статистиките на Европол, сред 300 и 500 са мароканците, които се намират в европейски затвори по обвинявания в тероризъм. При това, липсват данни за намиращите се в марокански затвори лица, наказани по обвинявания в принадлежност към извънредно радикални и джихадистки течения.
Според теренни изследвания обаче, общият брой на мароканските джихадисти в Сирия и Ирак е към 4 000 души. Мароканския министър на вътрешните работи Мохамед Хасад твърди, че 128 са завърналите се жители на Мароко след присъединяване в сирийския и иракския " джихад ", като активността им се проверява от способените органи. Други 200 души са починали в борбите в тези две страни. Според министъра, броят на европейските мароканци, сражаващи се в Близкия изток, е към 2000 души.
Мароканските имигранти са преди всичко
Всичко това е обвързвано и с Европа и бежанския проблем, който е в основата на обществено-политически разтърсвания и подхранва недоволството от политиките на " отворени порти " и на банкет на мигранти. Според статистически данни на страните членки, жителите с марокански генезис сформират болшинство измежду имигрантите от Близкия изток и Северна Африка, получили европейски паспорти. Последния отчет на Евростат сочи, че броят на мароканските жители, получили поданство в интервала 2012-2014 година, е достигнал 86 500 души от общо 985 хиляди имигранти, получили поданство в страните от Европейски Съюз. Над 35 % от тях са станали жители на Испания, 29% - на Италия, 19% - на Франция и по 17% - на Белгия и Холандия.
За същия интервал в Белгия от 34 хиляди души, получили поданство всред новите имигранти, 6000 са мароканци, което сформира 17%. По подобен метод, мароканците са повече от турците и италианците, получили белгийски паспорти през същата година. В Испания, която е измежду петте европейски страни по брой на получилите поданство имигранти (225 хиляди души), броят на натурализираните мароканци е 16 805 души. По подобен метод, те заемат трето място след колумбийците и еквадорците.Само в столичния регион Брюксел, където е най-голямата централизация на хора с марокански генезис, броят на непрекъснато живущите мароканци преди 6 години надвиши 400 000 души.
Във Франция броят на получилите поданство мароканци през последните пет години, през която се дават сходни данни (бел.ред. - в страната има доста строги закони против разкриването на етническата или религиозната принадлежност на гражданите), е 16 539 души (т.е. повече от алжирците и турците) Това е с 25% повече отпреди пет години. В Италия от общо 100 712 получилите поданство имигранти мароканците са 17 000 души; те заемат първото място, следвани от албанците и индийците с по 13 хиляди души. В Холандия получилите поданство мароканци са 3 882 души всред общо 25 882 имигранти, получили поданство и още веднъж са отпред, следвани от турците и иракчаните.
Трендовете на религиозния фанатизъм
Според американската изследователка Фиш Сктивил от Вашингтонския институт ислямските фанатици имат голям брой убежища в страните на престояване, като огромна част от тях са съумели да се трансферират в Сирия. Що се отнася до самото Мароко, там техният брой е относително дребен заради твърдата политика на ръководещите във връзка с радикалите от Мюсюлманските братя, довела и до огромен брой арести. Поради това, те избират да се укриват в прилежащи страни като Алжир и Сирия.
Бившият пандизчия от Гуантанамо Ибрахим бен Шакрун, прочут с прозвището си Абу Ахмед ал-Мухаджир, е избрал Сирия като своя база. Същият разгласи за основаването на Движението за ислямски Левант – джихадистка организация, включваща марокански ислямисти. Според специалиста по джихадистки придвижвания Абдалла Рами, тази формация не цели рекрутирането на бойци в Сирия, а основаването на джихадистка конструкция в самото Мароко. По подобен метод, Бен Шакрун се утвърди като водач на мароканска салафитска организация. Според отчет на Вашингтонския институт по проблемите на Близкия изток, основната опасност за Мароко е обвързвана с огромния брой мароканци, които са се присъединили в редиците на джихадистките организации в Сирия и Ирак.
В упоменатия отчет се споделя още, че наред с идеологическите претекстове за присъединението на мароканци към джихадистките организации, значима причина за това са заплатите, които джихадистите получават постоянно, както и правото на част от плячката в зоната на сраженията. Тези финансови фактори са решаващи за бедните младежи. Според специалисти, точно тежките стопански условия са в основата на засилената миграция на мароканците.
Етапите на мароканския джихадизъм
Според разнообразни оценки, сред които тези на центъра Алиф Пост, привличането на марокански младежи към радикалните ислямистки обединения се е ускорило под въздействието на поредицата от войни и безредици в Близкия изток. Първоначално ролята на въпросните обединения е била незначителна. Промяната идва след руската окупация на Афганистан , когато се образува така наречен Световен джихад. В него взема присъединяване и джихадистки контингент от Мароко. След разгрома на руската окупация огромна част от участвалите във войната муджахидини се завръщат в родината си.
Втората вълна на марокански джихадизъм се демонстрира по време на войната в Босна в първата половина на 90-те години на ХХ век. Марокански джихадисти, наред с доброволци от други арабски и ислямски страни, вземат участие на страната на босненците-мюсюлмани в сраженията против сърбите. Според отчет на Центъра Карнеги, войната в Босна е разкрила степента на въздействие на джихадизма измежду мароканските младежи, включително и на жители на европейски страни, които са показали готовността си да се включат във всяка борба за правата религия по света.
Третата вълна на мароканския джихадизъм се надига след терористичните атентати против Америка от 11 септември 2001 година През този интервал прочут брой магребски религиозни фанатици се причисляват към " Ал Кайда " в Афганистан. В горецитирания отчет се споделя, това събитие бележи първокласен прелом в мароканския джихадизъм посредством присъединението към Бен Ладен на мароканци от страната, както и от европейските страни, чиито поданици са. Повечето от тях за пръв път прекрачват границата сред даренията за " правата религия " и въоръжената битка в границите на международния джихад.
Четвъртата вълна на мароканския джихадизъм е обвързвана с войната в Сирия. Наблюдателите означават, че мароканските джихадисти са се отличавали с непринудено присъединяване в самоубийствените атентати и в командването на обособените подразделения на терористичните групировки и най-вече в " халифата " на Абу Бакр ал-Багдади.
Салафитският джихадизъм и " Ал Кайда ".
Първите контакти на марокански радикали с интернационалното салафитско придвижване от вида такфирия, представлявано основно от " Ал Кайда ", датира от 1996 година Оттогава е и писмото от магребските имигранти в Белгия в поддръжка на Бен Ладен. В него се осъждат дейностите на жителите от марокански генезис за присъединяване им в така наречен " Мароканска група за религиозна агитация и битка ", довели до атентата на Мадридската гара " Аточа " от 11 март 2004 година
Европейските джихадисти от марокански генезис са от два вида. Едната група са имигрантите-студенти, пристигнали в Европа да следват или избягали от политическите гонения в страната си. От техните редици се набират имамите, до момента в който друга част от тях заемат цивилен длъжности в съответните страни. Втората група са второ и трето потомство европейски жители и са натурализирани жители на съответните страни. Респективно те са получили и локално обучение.
Специалистите по обществена антропология и политически ислям са раздвоени по отношение на претекстовете за присъединението на европейските араби и мюсюлмани към международния джихад. Някои от тях смятат, че културните обяснителни модели не изчерпват това събитие. Според други, представителите на второто и третото потомство заселници от арабско-мюсюлманския ареал не са наследили тясната връзка на родителите си с тяхното родно място, заради което се разпознават с исляма и международната мюсюлманска общественост. Така принадлежността към радикалните групировки способства за затвърждаване на тяхната религиозна еднаквост. Към тези фактори се прибавя и недоволството на младежите от тяхното маргинализиране, съчетано със усилването в редица западни страни на ислямофобските и расистки настроения против арабите и мюсюлманите като цяло.
Трета група младежи са се радикализирали под въздействието на персонални неблагополучия или като блян към самоутвърждаване, подхранен от илюзорни фантазии за подвиг, завършения и благосъстояние. Както твърди Николай Сухов от Института по изтокознание на Руската академия на науките, рекрутирането на джихадисти е улеснено и от невъзможността на огромна част от мароканските младежи да се интегрират в европейските общества и да се нагодят към стандарти, които не подхождат на тяхното религиозно образование в границите на фамилната среда.
На друго мнение е някогашният началник на Групата за съгласуване на контратероризма във Франция Жак Буйнас, съгласно който основаването на терористични групи измежду мароканските общности в Европа се дължи на първо място на суровите ограничения на държавното управление на Мароко против ислямистките групировки, които са изправени пред невъзможността да развиват активността си в тази страни. Затова те се пренасочват към Европа, употребявайки демократичните свободи на континента.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ