Случилото се с Пирогов е скандално, но защо чак сега НЗОК реши да прави проверки? Да не мислите, че е новина за тях? |
Най-голямата незабавна болница у нас би трябвало да върне на НЗОК над 1 млн. лева Проверката на здравния фонд в лечебното заведение откри: над 400 подправени хоспитализации; регистрирана, само че неизвършена дейност; включени лекарства, които не са били изписвани; възнаграждение от пациенти на здравна активност, която се поема от НЗОК.
нагнети съществено напрежение сред болничното заведение, Министерство на здравеопазването и НЗОК. След серия медийни участия главните настоящи лица - и взаимно се упрекнаха в неистина.
Как наподобява спорът през очите на човек от съсловието разясняваме с ръководителя на Сдружението на младите лекари за ново опазване на здравето доктор Емануил Найденов.
Д-р Найденов, всички, които следим проблема „ Пирогов “, си задаваме? “ Имате ли отговор?
Хипертрофиралата болнична помощ изкушава за възникването на сходни проблеми. Радвам се, че този се разгласи обществено, тъй като това е единствено един от многото сходни случаи, от които може да се откри до каква степен ненужно се реализират хоспитализации в България. Още от разбори на Световната банка през 2015 година е видно, че 50% над междинния за европейската общественост. Смятайте какъв брой дребна страна сме, а сме преди всичко по лечебни заведения за интензивно лекуване. Това е фрапантен проблем и досега никой не се е заел да го реши, а в основата му е това роене на лечебни заведения.
Съществуващите механизми изкушават както здравните мениджъри, по този начин и самите пациенти да реализират в болнична конюнктура активност, която може да се извърши напълно в амбулаторната процедура.
В момента проучване със скенер - каквото се твърди, че е правено от НЗОК - се заплаща в границите на 70 лева Това е минимална част от общата пътека, която болничното заведение усвоява като стойност при постъпването на подобен пациент. От друга страна, на пациента му се икономисват тези 70 лева И двете страни - и пациентът, и болничното заведение имат открит интерес да съществува тази процедура.
В случая не е вманиачен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Така е направена нормативната уредба, че този механизъм ще продължи да съществува.
Дори да си подготвен да си платиш тези 70 лева обаче, мъчно може да се добереш до направление в извънболничната помощ. Чака се с месеци.
Това очакване изкушава пациентите, в това число да се съгласяват да вземат участие в сходна процедура. Ясно е, че някой има интерес това да продължи да съществува, само че не мисля, че ние, като общество, имаме интерес да е по този начин. Не знам за какво би трябвало извън да ни се споделят нещата, както по-рано цитирах отчета на Световната банка. Не мисля, че това има бъдеще, само че в действителност би трябвало да има смяна и лица, които да я осъществят, които изрично да се разграничат от тази процедура.
Идеята е да концентрират запаси в доболничната помощ, с цел да се помогне на сътрудниците, които работят в амбулаторната процедура, а не да има предели, които да попречват активността им. Трябва чисто медицински да се погледнат нещата – къде е по-изгодно да се концентрира този запас? Служебният министър на финансите наскоро сподели, че не се планува увеличение на средствата за опазване на здравето в бюджета за идната година, а да се направи преразпределение вътре в самата система.
Скандално е това, което се случи с „ Пирогов “, само че аз бих задал въпроса за какво чак в този момент НЗОК реши да прави инспекции? Да не мислите, че е вест за тях? Това е въпрос, който би трябвало да се сложи и в този момент е моментът да се шуми, тъй като абсурдът може да бъде употребен за потребни промени.
Вярвате ли, че ще има възстановителен резултат случилото се в „ Пирогов “?
Според мен това ще е знаков образец какво ще се случи след това и това ще рефлектира по цялата система. Аз персонално се надявам да рефлектира към положително, а не всеки да твърди, че е прав и че другият лъже. Според мен всички са отговорни, в това число, бих споделил, и медийната среда по някакъв метод търпи виновност, защото това са проблеми известни на всички, само че досега никой не ги раздухва.
Според мен значимо е да чуем отговорите на тези въпроси: за какво в този момент НЗОК реши да проверява; министър Кацаров подписвал ли е подобен документ? Отговорът е доста елементарен – " да " или " не ". Защото в случай че отговорът е „ да “, значи има съучастничество и човек би трябвало да замълчи гузно. Не изключвам хипотезата да не е подписвал подобен документ. Това доста елементарно може да се откри, тъй като при отговор „ не “, това го оневинява, само че не трансформира констатацията, че системата спекулира по този метод с наличието на пациенти-фантоми.
Ако контролът от страна на пациента съществуваше действително, нямаше да могат да се случват такива неща. Ако Вие по някакъв метод сте известена, че сега " сте в болница и Ви се организират проучвания ", за които не подозирате, това няма по какъв начин да съществува. В момента противоположната връзка с пациента, ангажираността на пациента към неговото лекуване е минималистична – така наречен потребителска такса. Но в случай че пациентът знае, че на негов тил и с негова потребителска такса, която ще се удържи от него в последна сметка отчасти с това лекуване, нещо се случва, ще се прекрати тази процедура.
Аргумент ли е постоянно изтъкваното недофинансиране на клиничните пътеки за съществуването на сходни практики?
Изкушаващият механизъм е болничното заведение да оцелее като комерсиално сдружение. Тя е длъжна да осъществя баланс, който да не я сложи в обстановка на декапитализация, както се заприказва за Александровска болница.
Има огромна ножица сред пътеките. Има огромна разлика в цените, които се заплащат за другите нозологични (болестни) единици.
Има положително финансиране на някои пътеки и прекомерно нищожно за други. Диагностично-свързаните групи са добър вид да се реши този проблем. Трудът на лекаря и на медицинския личен състав като цяло би трябвало да излезе от цената на пътеката и самата пътека да е за избрана активност, а не под един знаменател да се постави примерно клинична пътека за чернодробна непълнота – цироза и по тази пътека да минават пациенти, които осъществят с пъти друга стойност на лекуването си.
Когато има диагностично-свързани групи, ще се счита какво е осъществено пациент за пациент, каква е действителната му стойност и това ще бъде разграничено от заплащането на личния състав. Защото сега, с цел да си обезпечат фонд " Работна заплата ", лечебните заведения разчитат напълно на клиничните пътеки.
Попитах Ви, тъй като едно от обясненията за тези хоспитализации беше, че липсва пътека за постковид затруднения и даже протестиращите в „ Пирогов “ сега желаят да има такава пътека.
Защо би трябвало да се търси пътека при изискване, че има лечебница, която може да реализира това? Това е казусът на системата на опазването на здравето, че амбулаторната процедура няма тласък да се развие, в противен случай сега се подтиква развиването на болнична процедура.
Пандемията ли катализира тези процеси?
И преди пандемията всичко съществуваше по този метод. Причината, както споделих, е в хипетрофията на болничната помощ в България – неналичието на тласък за развиване на амбулаторната процедура и стимулиране на развиването на болничната помощ с сходни порочни схеми. Липсата на надзор от страна на пациента, какво се случва с него.
Отскоро проработи системата за уведомяване на здравноосигурените при сходни корист. Не знам до каква степен дейно работи обаче.
Някой има интерес нещата да се бавят. Има прекалено много болнични заведения в България. Те се водят болнични заведения и осъществят болнични пътеки по болничен престой, а реализират чисто амбулаторна активност. Това напълно умерено може да излезе в амбулаторната процедура и ще коства доста по-малко за бюджета. Така ще има финансов тласък за сътрудниците в амбулаторната процедура да я развият.
Предполагам сте наясно, че нароилите се лечебни заведения ще се съпротивляват " до кръв " на концепцията?
Когато има верни доводи и медийната среда показва нещата обективно, обществото ще развие непоносимост към това. Ролята на медийната среда е голяма, въздействието на стопански кръгове върху нея също е голямо. Въпросът е то да бъде лимитирано и малко по малко нещата да стартират да се споделят с същинските им имена.
Вашият коментар за митингите в „ Пирогов “?
Всеки има право да изяви своята воля. Когато Балтов (уволненият от министър Кацаров шеф на незабавната болница проф. Асен Балтов) встъпваше в служба като шеф, имаше митинги против него. „ Пирогов “ ще оцелее. Балтов не е " Пирогов ". Отъждествяването на един човек с цяла една институция, която е фактор в българската медицина, съгласно мен не е вярно. Истинският проблем е доста отвъд " Пирогов " и той е фундаментален. Нека този скандал да бъде употребен, с цел да се случи нещо по-добро.
Д-р Емануил Найденов е неврохирург, ординатор в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ,,Св. Иван Рилски ” ЕАД. Председател е на Българското сдружение по невроонкология. Председател на Сдружение " Млади лекари за ново опазване на здравето " и фондация " Остани ". Автор на голям брой разработки в региона на диагностиката и лекуването на туморите на централната нервна система.
нагнети съществено напрежение сред болничното заведение, Министерство на здравеопазването и НЗОК. След серия медийни участия главните настоящи лица - и взаимно се упрекнаха в неистина.
Как наподобява спорът през очите на човек от съсловието разясняваме с ръководителя на Сдружението на младите лекари за ново опазване на здравето доктор Емануил Найденов.
Д-р Найденов, всички, които следим проблема „ Пирогов “, си задаваме? “ Имате ли отговор?
Хипертрофиралата болнична помощ изкушава за възникването на сходни проблеми. Радвам се, че този се разгласи обществено, тъй като това е единствено един от многото сходни случаи, от които може да се откри до каква степен ненужно се реализират хоспитализации в България. Още от разбори на Световната банка през 2015 година е видно, че 50% над междинния за европейската общественост. Смятайте какъв брой дребна страна сме, а сме преди всичко по лечебни заведения за интензивно лекуване. Това е фрапантен проблем и досега никой не се е заел да го реши, а в основата му е това роене на лечебни заведения.
Съществуващите механизми изкушават както здравните мениджъри, по този начин и самите пациенти да реализират в болнична конюнктура активност, която може да се извърши напълно в амбулаторната процедура.
В момента проучване със скенер - каквото се твърди, че е правено от НЗОК - се заплаща в границите на 70 лева Това е минимална част от общата пътека, която болничното заведение усвоява като стойност при постъпването на подобен пациент. От друга страна, на пациента му се икономисват тези 70 лева И двете страни - и пациентът, и болничното заведение имат открит интерес да съществува тази процедура.
В случая не е вманиачен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Така е направена нормативната уредба, че този механизъм ще продължи да съществува.
Дори да си подготвен да си платиш тези 70 лева обаче, мъчно може да се добереш до направление в извънболничната помощ. Чака се с месеци.
Това очакване изкушава пациентите, в това число да се съгласяват да вземат участие в сходна процедура. Ясно е, че някой има интерес това да продължи да съществува, само че не мисля, че ние, като общество, имаме интерес да е по този начин. Не знам за какво би трябвало извън да ни се споделят нещата, както по-рано цитирах отчета на Световната банка. Не мисля, че това има бъдеще, само че в действителност би трябвало да има смяна и лица, които да я осъществят, които изрично да се разграничат от тази процедура.
Идеята е да концентрират запаси в доболничната помощ, с цел да се помогне на сътрудниците, които работят в амбулаторната процедура, а не да има предели, които да попречват активността им. Трябва чисто медицински да се погледнат нещата – къде е по-изгодно да се концентрира този запас? Служебният министър на финансите наскоро сподели, че не се планува увеличение на средствата за опазване на здравето в бюджета за идната година, а да се направи преразпределение вътре в самата система.
Скандално е това, което се случи с „ Пирогов “, само че аз бих задал въпроса за какво чак в този момент НЗОК реши да прави инспекции? Да не мислите, че е вест за тях? Това е въпрос, който би трябвало да се сложи и в този момент е моментът да се шуми, тъй като абсурдът може да бъде употребен за потребни промени.
Вярвате ли, че ще има възстановителен резултат случилото се в „ Пирогов “?
Според мен това ще е знаков образец какво ще се случи след това и това ще рефлектира по цялата система. Аз персонално се надявам да рефлектира към положително, а не всеки да твърди, че е прав и че другият лъже. Според мен всички са отговорни, в това число, бих споделил, и медийната среда по някакъв метод търпи виновност, защото това са проблеми известни на всички, само че досега никой не ги раздухва.
Според мен значимо е да чуем отговорите на тези въпроси: за какво в този момент НЗОК реши да проверява; министър Кацаров подписвал ли е подобен документ? Отговорът е доста елементарен – " да " или " не ". Защото в случай че отговорът е „ да “, значи има съучастничество и човек би трябвало да замълчи гузно. Не изключвам хипотезата да не е подписвал подобен документ. Това доста елементарно може да се откри, тъй като при отговор „ не “, това го оневинява, само че не трансформира констатацията, че системата спекулира по този метод с наличието на пациенти-фантоми.
Ако контролът от страна на пациента съществуваше действително, нямаше да могат да се случват такива неща. Ако Вие по някакъв метод сте известена, че сега " сте в болница и Ви се организират проучвания ", за които не подозирате, това няма по какъв начин да съществува. В момента противоположната връзка с пациента, ангажираността на пациента към неговото лекуване е минималистична – така наречен потребителска такса. Но в случай че пациентът знае, че на негов тил и с негова потребителска такса, която ще се удържи от него в последна сметка отчасти с това лекуване, нещо се случва, ще се прекрати тази процедура.
Аргумент ли е постоянно изтъкваното недофинансиране на клиничните пътеки за съществуването на сходни практики?
Изкушаващият механизъм е болничното заведение да оцелее като комерсиално сдружение. Тя е длъжна да осъществя баланс, който да не я сложи в обстановка на декапитализация, както се заприказва за Александровска болница.
Има огромна ножица сред пътеките. Има огромна разлика в цените, които се заплащат за другите нозологични (болестни) единици.
Има положително финансиране на някои пътеки и прекомерно нищожно за други. Диагностично-свързаните групи са добър вид да се реши този проблем. Трудът на лекаря и на медицинския личен състав като цяло би трябвало да излезе от цената на пътеката и самата пътека да е за избрана активност, а не под един знаменател да се постави примерно клинична пътека за чернодробна непълнота – цироза и по тази пътека да минават пациенти, които осъществят с пъти друга стойност на лекуването си.
Когато има диагностично-свързани групи, ще се счита какво е осъществено пациент за пациент, каква е действителната му стойност и това ще бъде разграничено от заплащането на личния състав. Защото сега, с цел да си обезпечат фонд " Работна заплата ", лечебните заведения разчитат напълно на клиничните пътеки.
Попитах Ви, тъй като едно от обясненията за тези хоспитализации беше, че липсва пътека за постковид затруднения и даже протестиращите в „ Пирогов “ сега желаят да има такава пътека.
Защо би трябвало да се търси пътека при изискване, че има лечебница, която може да реализира това? Това е казусът на системата на опазването на здравето, че амбулаторната процедура няма тласък да се развие, в противен случай сега се подтиква развиването на болнична процедура.
Пандемията ли катализира тези процеси?
И преди пандемията всичко съществуваше по този метод. Причината, както споделих, е в хипетрофията на болничната помощ в България – неналичието на тласък за развиване на амбулаторната процедура и стимулиране на развиването на болничната помощ с сходни порочни схеми. Липсата на надзор от страна на пациента, какво се случва с него.
Отскоро проработи системата за уведомяване на здравноосигурените при сходни корист. Не знам до каква степен дейно работи обаче.
Някой има интерес нещата да се бавят. Има прекалено много болнични заведения в България. Те се водят болнични заведения и осъществят болнични пътеки по болничен престой, а реализират чисто амбулаторна активност. Това напълно умерено може да излезе в амбулаторната процедура и ще коства доста по-малко за бюджета. Така ще има финансов тласък за сътрудниците в амбулаторната процедура да я развият.
Предполагам сте наясно, че нароилите се лечебни заведения ще се съпротивляват " до кръв " на концепцията?
Когато има верни доводи и медийната среда показва нещата обективно, обществото ще развие непоносимост към това. Ролята на медийната среда е голяма, въздействието на стопански кръгове върху нея също е голямо. Въпросът е то да бъде лимитирано и малко по малко нещата да стартират да се споделят с същинските им имена.
Вашият коментар за митингите в „ Пирогов “?
Всеки има право да изяви своята воля. Когато Балтов (уволненият от министър Кацаров шеф на незабавната болница проф. Асен Балтов) встъпваше в служба като шеф, имаше митинги против него. „ Пирогов “ ще оцелее. Балтов не е " Пирогов ". Отъждествяването на един човек с цяла една институция, която е фактор в българската медицина, съгласно мен не е вярно. Истинският проблем е доста отвъд " Пирогов " и той е фундаментален. Нека този скандал да бъде употребен, с цел да се случи нещо по-добро.
Д-р Емануил Найденов е неврохирург, ординатор в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ,,Св. Иван Рилски ” ЕАД. Председател е на Българското сдружение по невроонкология. Председател на Сдружение " Млади лекари за ново опазване на здравето " и фондация " Остани ". Автор на голям брой разработки в региона на диагностиката и лекуването на туморите на централната нервна система.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ