Една трета от икономическия растеж в България зависи от еврофондовете
Най-голям резултат в кратковременен проект върху макроикономическите индикатори на България имат усвоените средства по програмата " Развитие на човешките запаси ".
© Георги Кожухаров Как са направени изчисленията
Моделът СИБИЛА е основан на данни за индустриалните фактори в страната като разноски за придобиване на машини и здания, за научно-развойна активност, за образования на заети и безработни, за създаване на нова и ремонт на остаряла инфраструктура. Трябва да се има поради, че обособените оперативни стратегии са ориентирани към разнообразни фактори на растежа - технологии, инфраструктура, човешки капитал. " Инвестициите в едни фактори водят до осезаеми стопански резултати в кратковременен проект, до момента в който при вложенията в други фактори се следят по-дългосрочни въздействия върху стопанската система ", се показва в документа. Настоящиат отчет е направен с нова версия на модела, в която някои данни се отразяват по-точно като да вземем за пример субсидираната претовареност по линия на еврофондовете, настояват от Министерството на финансите.
Брутният вътрешен артикул на България е повишен с 15.1% през интервала сред 2014 и 2018 година, като към една трета от това покачване се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен интервал 2014-2020 година Това демонстрират калкулации на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0, оповестени на уеб страницата на Министерството на финансите. Първата му версия беше основана през 2011 година с концепция да прави оценка на изгодите за стопанската система от оперативните стратегии на Европейския съюз и плановете финансирани от тях.
Според симулациите, направени през СИБИЛА, цената на общо основания в страната БВП през интервала 2014-2019 година щеше да е с 5.5% по-малка без европейските фондове. Към средата на тази година са усвоени 34.6% от наличните 9.9 милиарда евро европейски средства или 3.4 милиарда евро.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ефектът " европейски фондове "
Видим резултат от европейските средства има върху вложенията в страната. Така да вземем за пример през последните пет години сумата на брутообразуване на главен капитал в частния бранш, където са включени разноските за машини, съоръжение и здания, е с 15.5% над равнището, което моделът пресмята при симулация без европейските фондове.
Изненадващо, тук максимален резултат идва не от Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ", а от програмата " Развитие на човешките запаси ", която способства с 8.1% към растежа на частните вложения и с 3.5% към растежа на Брутният вътрешен продукт от 2014 година насам. Основният плюс идва от първата предпочитана ос от програмата - " Подобряване на достъпа до претовареност и качеството на работните места ". Според отчета, повода е, че ограниченията по програмата водят до повече произвеждане и по-голяма нужда от съфинансиране.
Усвоените средства по програмата за развиване на човешките запаси са и главната причина за подобрението на индикатори като междинна работна заплата, безработица и претовареност. Според изчисленията, европейските фондове са съдействали с 4.9% към растежа на междинните хонорари през последните пет години, с 4 прочие п. към понижението на безработицата и с 8.8% към покачването на заетостта в страната.
Друга високоефективна стратегия във връзка с краткосрочните макроикономически индикатори е тази за селските райони, където към средата на тази година са усвоени 32.6% от общо наличните 2.37 милиарда евро. Ефектът за Брутният вътрешен продукт е 0.5%, а за частните вложения - 1.9%. Съдейки по отчета, нарастването на частните вложения се дължи на " в допълнение привлечените вложения от бизнеса в следствие от осъществените планове за рационализация на материалната база " и " спомагателен приток от вложения вследствие на търсенето на капиталови артикули и първични материали по отношение на построяването на локална инфраструктура ".
© Георги Кожухаров Как са направени изчисленията
Моделът СИБИЛА е основан на данни за индустриалните фактори в страната като разноски за придобиване на машини и здания, за научно-развойна активност, за образования на заети и безработни, за създаване на нова и ремонт на остаряла инфраструктура. Трябва да се има поради, че обособените оперативни стратегии са ориентирани към разнообразни фактори на растежа - технологии, инфраструктура, човешки капитал. " Инвестициите в едни фактори водят до осезаеми стопански резултати в кратковременен проект, до момента в който при вложенията в други фактори се следят по-дългосрочни въздействия върху стопанската система ", се показва в документа. Настоящиат отчет е направен с нова версия на модела, в която някои данни се отразяват по-точно като да вземем за пример субсидираната претовареност по линия на еврофондовете, настояват от Министерството на финансите.
Брутният вътрешен артикул на България е повишен с 15.1% през интервала сред 2014 и 2018 година, като към една трета от това покачване се дължи на усвоените европейски средства от втория програмен интервал 2014-2020 година Това демонстрират калкулации на база иконометричния модел СИБИЛА 2.0, оповестени на уеб страницата на Министерството на финансите. Първата му версия беше основана през 2011 година с концепция да прави оценка на изгодите за стопанската система от оперативните стратегии на Европейския съюз и плановете финансирани от тях.
Според симулациите, направени през СИБИЛА, цената на общо основания в страната БВП през интервала 2014-2019 година щеше да е с 5.5% по-малка без европейските фондове. Към средата на тази година са усвоени 34.6% от наличните 9.9 милиарда евро европейски средства или 3.4 милиарда евро.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Ефектът " европейски фондове "
Видим резултат от европейските средства има върху вложенията в страната. Така да вземем за пример през последните пет години сумата на брутообразуване на главен капитал в частния бранш, където са включени разноските за машини, съоръжение и здания, е с 15.5% над равнището, което моделът пресмята при симулация без европейските фондове.
Изненадващо, тук максимален резултат идва не от Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ", а от програмата " Развитие на човешките запаси ", която способства с 8.1% към растежа на частните вложения и с 3.5% към растежа на Брутният вътрешен продукт от 2014 година насам. Основният плюс идва от първата предпочитана ос от програмата - " Подобряване на достъпа до претовареност и качеството на работните места ". Според отчета, повода е, че ограниченията по програмата водят до повече произвеждане и по-голяма нужда от съфинансиране.
Усвоените средства по програмата за развиване на човешките запаси са и главната причина за подобрението на индикатори като междинна работна заплата, безработица и претовареност. Според изчисленията, европейските фондове са съдействали с 4.9% към растежа на междинните хонорари през последните пет години, с 4 прочие п. към понижението на безработицата и с 8.8% към покачването на заетостта в страната.
Друга високоефективна стратегия във връзка с краткосрочните макроикономически индикатори е тази за селските райони, където към средата на тази година са усвоени 32.6% от общо наличните 2.37 милиарда евро. Ефектът за Брутният вътрешен продукт е 0.5%, а за частните вложения - 1.9%. Съдейки по отчета, нарастването на частните вложения се дължи на " в допълнение привлечените вложения от бизнеса в следствие от осъществените планове за рационализация на материалната база " и " спомагателен приток от вложения вследствие на търсенето на капиталови артикули и първични материали по отношение на построяването на локална инфраструктура ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ