Най-големият рок барабанист в историята и двигателят на може би

Най-големият рок барабанист в историята и моторът на може би най-великата рок групировка.

Гениалният Джон Бонъм оставя неизлечима диря, само че ориста му е трагична – той умира през 1980-а едвам на 32 година Причината е 12-часов запой, след който Бонъм припада и по-късно умира от задушаване. 

Аутопсията удостоверява, че е имал голямо количество водка в организма си и просто не е съумял да се разсъни, когато тялото му е почнало да връща изпития алкохол.

Трагедията поставя горчив завършек на Led Zeppelin след години на велики музикални достижения и безусловно непослушен метод на живот.

Във съдбовния 24 септември Бонъм обръща четвъртата си водка още преди да пристъпи към рулото от шунка за закуска – нищо извънредно, приказваме за най-големия хедонист измежду барабанистите. Който е фамозен освен с 20-минутните си сола в пика на концертната мощност на бандата, само че и с невероятната си музикална мисъл и безподобен жанр на свирене.

В онази заран в колата на път към репетиционното студио, Бонъм е в извънредно въодушевление и признава на вокалиста Робърт Плант: „ Писна ми да изсвирвам на барабани. Всички свирят по-добре от мен. Виж в този момент, когато стигнем до репетиционната, ти свири на барабаните, а аз ще пея “.

Тогава групата репетира за първото си турне от 1977 година насам в поддръжка на осмия си албум In Through the Out Door. Но Бонъм, именуван от приятелите си Бонзо, към този момент тотално е изгубил надзор и не стопира да пие. Няколко месеца по-рано той е примрял на сцената още на третата ария по време на концерт в Нюрнберг. И на онази репетиционна сесия, траяла 12 часа, той обръща към 40 шота с водка и за следващ път става неконтролируем. „ Мисля, че пиеше поради проблеми в персоналния си живот “, регистрира басистът Джон Пол Джоунс.

Когато същата вечер четиримата музиканти се отдръпват в къщата на китариста Джими Пейдж, Бонъм заспива на дивана към среднощ и асистентът му го реалокира в леглото, като го обръща на една страна. На идващия ден обаче останалите го чакат до 2 на обяд да се появи на подготовка и едвам тогава Джоунс и тур мениджърът Бенджи Лефевър ревизират какво се случва с него.

„ Опитахме да го събудим. Беше извънредно. После трябваше да кажа новината на Джими и Робърт “, напомня си кошмара Джон Пол Джоунс. „ Чувствах се извънредно сърдит – за метода, по който той се погуби “. Турнето е анулирано и шест седмици по-късно Led Zeppelin афишират с малко известие, че завършват активността си поради гибелта на своя безценен другар. Публично те се заричат да не не престават без незаменимия барабанист и съосновател на бандата – и като изключим благотворителните събития и една годишнина – съблюдават думата си и до през днешния ден.

„ След като загубихме Джон, не желаех въобще да пипна китарата и това възприятие продължи няколко месеца “, признава Джими Пейдж. Плант пък се взема решение да се впусне в солова кариера. „ Бях единствено на 33 и множеството от последните ми 12 години бяха прекарани в постоянно топлия, само че от време на време и леден климат на Led Zeppelin. Затова, когато всички загубихме Джон, имаше единствено едно нещо, което да направя – да продължа напред, да опитам да се дистанцирам от прелестната сянка на предишното “, споделя артистът.

Синът на Джон Бонъм Джейсън, който също става барабанист и свири с Led Zeppelin в няколко еднократни събития през годините, признава, че на паметния концерт в Лондон през 2007 година (когато групата за последно се събира да свири заедно) е попитал Плант дали Zeppelin в миналото ще се събере за непрекъснато. Получава сладкодумен отговор: „ Обичах татко ти прекомерно много… не мога да изляза там и да се преструвам. Не мога да се трансформира в джубокс. “

Да, разпадането на Zeppelin най-малко на пръв взор прави усещане на възвишен акт – групата остава знак на концепцията за приятелство в рокендрола, знак на съвсем свръхестествената връзка сред четиримата, формиращи общото музикално енергийно поле. Оттогава най-различни по жанр групи, от Beastie Boys, през The Cribs до Coldplay, са възприели, че ще прекратят съществуването си, в случай че изгубят и един от своите истински членове.

Съществуват обаче и задоволително доказателства, че гибелта на Бонзо е просто мотив, а аргументите за края на Zeppelin се крият в обтегнатите връзки сред четиримата, злоупотребите с хероин и още няколко трагични събития от края на 70-те.

През 1975 година Плант претърпява автомобилна злополука на гръцкия остров Родос, която едвам не убива брачната половинка му Морийн и го принуждава да прекара няколко месеца в инвалидна количка. Тогава той към този момент осъзнава, че за него има и по-важни неща от Led Zeppelin и е изтощен от непрекъснатите задължения със записи и концерти, от тази непрекъснато въртяща се машина, движена от Пейдж и мениджъра на групата Питър Грант.

Според разнообразни свидетелства, опиатите и алкохолът вършат Джими Пейдж и Бонъм тотално нетърпими в късните години на групата и по тази причина атмосферата към Led Zeppelin е ужасна. Плант пък е унищожен от гибелта на 5-годишния си наследник в резултат на стомашна зараза и има предпочитание да прекарва времето си със фамилията. Постоянното пътешестване и пеенето на сцена към този момент му се коства безсмислено. Певецът дори обмисля да се отдръпна от обществения живот и да стане преподавател, Пейдж обаче му споделя, че без него бандата е нищо.

Макар и обезверен, Плант въпреки всичко се завръща за възобновяване на изявите през 1979 година, само че към този момент нищо не е същото. И раздялата наподобява въпрос на време още преди гибелта на Бонъм.

В последните години Робърт Плант отхвърли редица предложения да се събере с останалите двама за турнета, които щяха да донесат облаги от стотици милиони долари. И въпреки че историята за разпадането на Zeppelin не е толкоз сантиментална, колкото наподобява на пръв взор, има нещо благородно в отхвърли на Плант да одобри големите финансови предложения за наново събиране и капитализиране на именития статут, реализиран десетилетия обратно в предишното.

Така наследството на Led Zeppelin остава непокътнато и легендата за химията сред четиримата велики музиканти е жива. Истината може и да е малко по-различна, само че при Zeppelin митът постоянно е бил по-голям от строгата фактология.