Най-естественият признак на човешката природа е зависимостта от другите. Ние

Най-естественият симптом на човешката природа е зависимостта от другите. Ние не бихме могли да задоволим нито една своя нужда сами. Откажем ли обаче да приемем вродената си взаимозависимост от живото „ ти “ против нас, се пристрастяваме към всеки заряд в живота ни.

Когато човек не може да изпита пълноценно прекарване и да задоволи потребностите си, които му доставят същинско наслаждение – потребността да принадлежи на някого, да се утвърди като персона, да е сит и сензорно и полово удовлетворен – той се пробва да замести качеството с количество. Това количество се крие зад името „ метаудоволствие “ или „ менте наслаждение “ и служи като патерица, към която обаче индивидът елементарно се пристрастява.

„ Метаудоволствията най-вече са неодушевени предмети, които нямат лична воля и основават заблуда за надзор “, изяснява психологът Мадлен Алгафари. По нейни думи живеем в ерата на хиперконсумацията, тъй като това е единствената нужда, която разрешава неодушевен източник на удоволствия.

За да стигне до живия човек и да получи същинска приятност, Азът би трябвало да бъде еластичен поведенчески. Това от своя страна крие риск –не усвои ли задоволително добре инструментариума си и този модел на държание, той може да не повлия на индивида против себе си и по този метод да му даде силата да го нарани. Тук настава моментът, в който желанието към неодушевения източник се трансформира в най-прекия и неусетен път към удоволствието.

Повече за потребността да изгубим надзор, до момента в който упражняваме подобен, Мадлен Алгафари споделя в звуковия файл.

В света на пристрастените господства несъзнателното. И въпреки да не трябва да се поставя знак за тъждество сред зависимостите и творчеството, нито пък да се търси каквато и да било наклонност, историята на изкуството познава и постоянно ще помни хората на „ вътрешното зрение “, които в опиятите, изключително от XIX век насам, намират четката, с която да нарисуват действителността – невидима за мнозина.

Винсент ван Гог и абсентът като артистичен инструмент; Пикасо и пристрастяването му към дамите, въодушевили другите интервали в неговото творчество; Андре Масон и автоматизмът в рисуването, повлиян от разнообразни вещества; светът на символистите, в който опиумът е цар; и несъмнено, Салвадор Дали, който е вярвал, че няма потребност от опиат, тъй като самият той е подобен – за изкуството като огледало на зависимостта и за това какво се крие зад картините на именити художници споделя илюстраторката Кристина Тужарова.

Много от творбите във образното изкуство са плод на опити, свързани с използването на опияняващи и наркотични субстанции. Навярно можем да кажем същото и за някои построени кино персонажи, доближили се до съвършенството.

Едва ли някой към този момент знае къде стартира Чарли Харпър и къде свършва Чарли Шийн. Дори самият артист не е наясно. Сигурно е обаче, че Робър Дауни Джуниър надви над слабостите си и служи за добър образец на мнозина.

Ясно е, че когато навлизаме в света на пристрастените, би трябвало да надникнем в живота на подвластните на екрана, с цел да ги забележим пристрастени отвън него. И когато вършим това, започваме от феноменалния Хийт Леджър, с цел да развенчаем мита за всички опиати, вдъхнали живот на Жокера в „ Черният рицар “. Правим го дружно с кинокритика Георги Петров, който е уверен, че на гения не са му нужни никакви субстанции, с цел да се покаже на екрана.

Разровим ли се в дебрите на човешката душа, вероятно ще открием първоизточника на всеки недостатък, а паралелно до него ще стоят и немалкото оправдания за съществуването му. И тук няма значение човек на изкуството ли си, или просто човек. Всеки си има своите криви черти, остри завои и извънредно прави линии, водещи в неприятна посока, които желае да изтрие, само че не може. Но пък това по никакъв метод не ни пречи да надникнем във вселената на огромните писатели, с цел да разберем какво (често) върви един до друг с неограничения им гений.

Затова ни дава мотив както изказванието на френския стихотворец Артюр Рембо, че артистичното създание може да се реализира единствено посредством дълго ирационално разстройство на всички сетива. Така и концепцията на Хемингуей, че същинският мъж би трябвало да бъде постоянно пийнал.

Първата крачка обаче вършим с именитите съветски класици. И стигаме някъде там, сред достоевския „ Играч на рулетка “ и булгаковия „ Морфин “.

На play разстояние сте от това да разберете логиката на психиката на пристрастяването.