Проф. Божидар Димитров ще спасява крепостта Белоградец от иманярите
Националният исторически музей (НИМ) стартира избавителни археологически разкопки в крепостта Белоградец, ситуирана на хълмисто плато над село Гугутка, Ивайловградска община.
Аварийните дейности на НИМ се постановат поради зачестилите сигнали за иманярска активност в крепостта. Причината за този ненадейно бликнал иманярски интерес, съгласно шефа на НИМ проф. Божидар Димитров, е в действителност прекрасен документален филм на една българска телевизия. Нещата, които научиха от този филм освен милионите фенове, само че и иманярите, са, че крепостта е една от най-големите всред шест хиляди на българска територия, непокътната е доста добре до 8-9 метра височина и е една от тридесетте замъци, в които е имало средновековен палат. Този в Белоградец е непокътнат до втория етаж в това число.
За началник на разкопките е назначен Филип Петрунов, който разкопава сега крепостта Лютица, в близко съседство с Белоградец. Любопитното е, че средновековното име на крепостта се е запазило измежду локалното българско население. То значи „ Малкия Белград ” и нормално се дава, когато преселници от Голям Белград основават ново населено място. Но на територията на средновековните български царства има три огромни Белграда – днешната сръбска столица, Белгород – Днестро́вский в Украйна и Белград /Берат/ в Албания.
Откъде са пристигнали преселниците, към този момент е мистерия. Най-вероятно - от украйнския Белград. Отвъддунавските български земи постоянно са употребявани от българските царе като демографски запас за заселване на новозавладени територии на юг от Дунав, изяснява проф. Димитров
Аварийните дейности на НИМ се постановат поради зачестилите сигнали за иманярска активност в крепостта. Причината за този ненадейно бликнал иманярски интерес, съгласно шефа на НИМ проф. Божидар Димитров, е в действителност прекрасен документален филм на една българска телевизия. Нещата, които научиха от този филм освен милионите фенове, само че и иманярите, са, че крепостта е една от най-големите всред шест хиляди на българска територия, непокътната е доста добре до 8-9 метра височина и е една от тридесетте замъци, в които е имало средновековен палат. Този в Белоградец е непокътнат до втория етаж в това число.
За началник на разкопките е назначен Филип Петрунов, който разкопава сега крепостта Лютица, в близко съседство с Белоградец. Любопитното е, че средновековното име на крепостта се е запазило измежду локалното българско население. То значи „ Малкия Белград ” и нормално се дава, когато преселници от Голям Белград основават ново населено място. Но на територията на средновековните български царства има три огромни Белграда – днешната сръбска столица, Белгород – Днестро́вский в Украйна и Белград /Берат/ в Албания.
Откъде са пристигнали преселниците, към този момент е мистерия. Най-вероятно - от украйнския Белград. Отвъддунавските български земи постоянно са употребявани от българските царе като демографски запас за заселване на новозавладени територии на юг от Дунав, изяснява проф. Димитров
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ