Проф. Милошев: 98% от районите в България са с повишена сеизмична активност
Националният институт по геофизика, геодезия и география извърши преди няколко години сеизмично райониране на България. „ Съобразно оптималната допустима степен на земетресение, което може да се случи, постройките би трябвало да се строят по този начин, че да може да устоят на тази степен. Има си към този момент чисто строително нормативи, които би трябвало да се извършват. Така, че нормативно нещата строят идеално. Сигурен съм, че във връзка с строителството в последните години, хората си дават сметка, че няма да изгубят чак толкоз доста средства, в случай че се опитат да строят по-здраво “, сподели шефът на Националния институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ-БАН) проф. Николай Милошев в изявление за БГНЕС.
За него положителен образец в тази посока е Пернишкото трусове през 2012 година, което без значение, че бе 5,8 като магнитуд, нямаше опустошения. „ Имаше доста напукани здания, само че и непрофесионалистите схванаха, че повода е в некачественото строителство “, уточни той.
Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при планиране на здания е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „ Сеизмично неактивните райони са 2% от територията на страната, 98% са с нараснала сеизмична интензивност, тъй че във всички тях би трябвало да се съблюдават избрани правила. Колко по-сеизмично деен е даден регион, толкоз по-висока е нормата “, изясни професорът. В София нормата е 7 степен.
Към момента няма нараснала сеизмична интензивност у нас, сподели проф. Милошев.
„ Това, че трусове се случват – те са се случвали и преди не по-малко, в сравнение с се случват и през днешния ден. Сега има нараснал интерес към тях и с цялостно право ", сподели той.
Районът на Самоков, където стана последното земетресение преди Нова година, не е типично сеизмичен, въпреки че там е имало трус през 90-те години. Заради хубавичко земна основа там – скали – по-късно не бяха регистрирани вторични по-слаби трусове.
„ Няма нараснала сеизмична интензивност, само че си има общоприетата сеизмична интензивност, която я е имало и ще я има, и все в миналото ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното и сложното е това, че ние сме дребна страна, не дай си Боже едно мощно земетресение, без значение от региона, ще дестабилизира цялата страна. По тази причина би трябвало да бъдем готови, с цел да не се дадат човешки жертви или броят им да бъде най-малък. По принцип най-вече жертви по време на трусове стават от избухналата суматоха, а не от самия трус “, съобщи проф. Милошев.
Според него никоя страна не е готова за огромни трусове, в това число даже и Япония. „ Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за сходен тип бедствия, само че земетресението, при което беше наранена АЕЦ Фукушима през 2011 година, сподели, че даже тя не е задоволително подготвена. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „ Ние сме тотално готови за земетресение “. Нашата подготовка може би е надалеч от японската, само че за това си има справедливи аргументи – в България земетресенията се случват доста по-рядко, в сравнение с в Япония “, уточни той.
Експертът напомни, че човешкият организъм е по този начин организиран, че не помни неприятното. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети трусове, до момента в който в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от дребни образоват децата по какъв начин да реагират на сходен тип бедствия, основава се сеизмологична просвета. „ В България това е нещо, което ни убягва, само че се надявам малко по малко и у нас да се образува сходен вид просвета “, съобщи проф. Милошев. Най-лесният метод това да се случи е като се стартира образование в учебните заведения. „ Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да вършим “.
В България съществуват нормативи за строителство, на които постройките би трябвало да дават отговор. „ Българските нормативи не са неприятни. Освен това не трябва да приказваме единствено за последните години. Нормативите, които бяха признати след земетресението във Вранча през 1977 година са положителни за България. Те се обновяват, сега работим по така наречен Еврокод 8, който съставлява европейските нормативи за сеизмична резистентност на постройките “, изясни професор Милошев.
Строителство не е единствено проектантският развой. „ От една страна е проектирането, където нормативите влизат наложително, по-късно е осъществяването, по-късно - употребата на постройката. Там има доста, доста стъпки и подстъпки, които, в случай че не се извършват както трбва, може да докара до проблеми. Чувах, че сътрудниците строителни инженери най-вече се тормозят от постройките строени в интервала сред 1990 и 2000 година, когато не че нямаше нормативи, само че съблюдаването им беше през просото. Ако си спомняте през тези години бяха направени главните заведения в партерни етажи, магазини – т.е. това е изрично понижаване на сеизмичната резистентност на постройката “, зказа шефът на НИГГГ-БАН. Той още веднъж даде образец с трагичното земетресение във Вранча, когато два блока в Свищов бяха безусловно погълнати. Причината за тежкия случай бе, че в приземните им етажи бяха издигнати магазини и други сходни пространства.
Директорът на НИГГГ-БАН уточни, че част от старите здания, които са строени преди близо 100 години, без да има строги правила, са били издигнати вярно. Построените през социалистическия интервал многочислени панелни здания в редица градове също се считат за постоянни. „ По причина, че те са построени от обособени съставни елементи и това разрешава известна по-голяма еластичност. Разбира се, в случай че са добре изпълнени “, уточни професорът. Той сподели, че с цел да се направи една цялостна оценка на сеизмичната резистентност на постройките страната би трябвало да има прецизен и цялостен кадастър. „ Той се прави сега в България, само че другите градове са на друг етап от развиването му “, уточни Николай Милошев.
В публикация на „ Ню Йорк Таймс “ озаглавена „ Уроци от албанският трус - Балканите не са подготвени за огромно земетресение “, Петър Павлов, шеф на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, прикани за основаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача ще бъде да тества съпротивлението на постройките. „ Действително е хубаво да има нещо сходно и то да бъде по-голямо като размер и благоприятни условия. Проф. Павлов допускам е визирал центъра, който сега основават УАСГ. " Хубаво е! И е хубаво всички, които имат знания в сферата да обединят напъните си, с цел да създадем фактически с течение на годините нещо, което е качествено и би могло във всеки един миг да дава оценка за всяко последващо ново строителство. Особено по-сериозните обекти “, счита проф. Милошев. Той напомни, че в техния единен институт имаше Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство, в този момент е Секция по сеизмично инженерство.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама З
За него положителен образец в тази посока е Пернишкото трусове през 2012 година, което без значение, че бе 5,8 като магнитуд, нямаше опустошения. „ Имаше доста напукани здания, само че и непрофесионалистите схванаха, че повода е в некачественото строителство “, уточни той.
Според сеизмичното райониране на най-висока степен при земетресение като норма при планиране на здания е в Кресна – 7,5 по Рихтер, а най-ниската е във Видинско и в Югоизточна България към Царево, Ахтопол. „ Сеизмично неактивните райони са 2% от територията на страната, 98% са с нараснала сеизмична интензивност, тъй че във всички тях би трябвало да се съблюдават избрани правила. Колко по-сеизмично деен е даден регион, толкоз по-висока е нормата “, изясни професорът. В София нормата е 7 степен.
Към момента няма нараснала сеизмична интензивност у нас, сподели проф. Милошев.
„ Това, че трусове се случват – те са се случвали и преди не по-малко, в сравнение с се случват и през днешния ден. Сега има нараснал интерес към тях и с цялостно право ", сподели той.
Районът на Самоков, където стана последното земетресение преди Нова година, не е типично сеизмичен, въпреки че там е имало трус през 90-те години. Заради хубавичко земна основа там – скали – по-късно не бяха регистрирани вторични по-слаби трусове.
„ Няма нараснала сеизмична интензивност, само че си има общоприетата сеизмична интензивност, която я е имало и ще я има, и все в миналото ще ни се случи и по-силно земетресение в България. Неприятното и сложното е това, че ние сме дребна страна, не дай си Боже едно мощно земетресение, без значение от региона, ще дестабилизира цялата страна. По тази причина би трябвало да бъдем готови, с цел да не се дадат човешки жертви или броят им да бъде най-малък. По принцип най-вече жертви по време на трусове стават от избухналата суматоха, а не от самия трус “, съобщи проф. Милошев.
Според него никоя страна не е готова за огромни трусове, в това число даже и Япония. „ Страната на изгряващото слънце е най-подготвена за сходен тип бедствия, само че земетресението, при което беше наранена АЕЦ Фукушима през 2011 година, сподели, че даже тя не е задоволително подготвена. Така че няма човек на този свят, който да може да каже: „ Ние сме тотално готови за земетресение “. Нашата подготовка може би е надалеч от японската, само че за това си има справедливи аргументи – в България земетресенията се случват доста по-рядко, в сравнение с в Япония “, уточни той.
Експертът напомни, че човешкият организъм е по този начин организиран, че не помни неприятното. Това важи и за земетресенията. На всеки от вас се случва 1-2 пъти през годината да усети трусове, до момента в който в Япония това е ежеседмично. По тази причина там от дребни образоват децата по какъв начин да реагират на сходен тип бедствия, основава се сеизмологична просвета. „ В България това е нещо, което ни убягва, само че се надявам малко по малко и у нас да се образува сходен вид просвета “, съобщи проф. Милошев. Най-лесният метод това да се случи е като се стартира образование в учебните заведения. „ Нашите деца и внуци ще ни научат и нас какво да вършим “.
В България съществуват нормативи за строителство, на които постройките би трябвало да дават отговор. „ Българските нормативи не са неприятни. Освен това не трябва да приказваме единствено за последните години. Нормативите, които бяха признати след земетресението във Вранча през 1977 година са положителни за България. Те се обновяват, сега работим по така наречен Еврокод 8, който съставлява европейските нормативи за сеизмична резистентност на постройките “, изясни професор Милошев.
Строителство не е единствено проектантският развой. „ От една страна е проектирането, където нормативите влизат наложително, по-късно е осъществяването, по-късно - употребата на постройката. Там има доста, доста стъпки и подстъпки, които, в случай че не се извършват както трбва, може да докара до проблеми. Чувах, че сътрудниците строителни инженери най-вече се тормозят от постройките строени в интервала сред 1990 и 2000 година, когато не че нямаше нормативи, само че съблюдаването им беше през просото. Ако си спомняте през тези години бяха направени главните заведения в партерни етажи, магазини – т.е. това е изрично понижаване на сеизмичната резистентност на постройката “, зказа шефът на НИГГГ-БАН. Той още веднъж даде образец с трагичното земетресение във Вранча, когато два блока в Свищов бяха безусловно погълнати. Причината за тежкия случай бе, че в приземните им етажи бяха издигнати магазини и други сходни пространства.
Директорът на НИГГГ-БАН уточни, че част от старите здания, които са строени преди близо 100 години, без да има строги правила, са били издигнати вярно. Построените през социалистическия интервал многочислени панелни здания в редица градове също се считат за постоянни. „ По причина, че те са построени от обособени съставни елементи и това разрешава известна по-голяма еластичност. Разбира се, в случай че са добре изпълнени “, уточни професорът. Той сподели, че с цел да се направи една цялостна оценка на сеизмичната резистентност на постройките страната би трябвало да има прецизен и цялостен кадастър. „ Той се прави сега в България, само че другите градове са на друг етап от развиването му “, уточни Николай Милошев.
В публикация на „ Ню Йорк Таймс “ озаглавена „ Уроци от албанският трус - Балканите не са подготвени за огромно земетресение “, Петър Павлов, шеф на Центъра за сеизмично инженерство в Университета за архитектура, строителство и геодезия в София, прикани за основаване на национална сеизмична лаборатория, чиято задача ще бъде да тества съпротивлението на постройките. „ Действително е хубаво да има нещо сходно и то да бъде по-голямо като размер и благоприятни условия. Проф. Павлов допускам е визирал центъра, който сега основават УАСГ. " Хубаво е! И е хубаво всички, които имат знания в сферата да обединят напъните си, с цел да създадем фактически с течение на годините нещо, което е качествено и би могло във всеки един миг да дава оценка за всяко последващо ново строителство. Особено по-сериозните обекти “, счита проф. Милошев. Той напомни, че в техния единен институт имаше Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство, в този момент е Секция по сеизмично инженерство.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ