В Украйна сравненията с ПСВ могат да доведат до подценяване на силните страни на Русия
Настоящият спор в Украйна постоянно провокира паралели с Първата международна война. Това е съпоставяне, направено от политици, публицисти, анализатори и военни чиновници, написа The Conversation.
Отразяването през последните зимни месеци, да вземем за пример, се концентрира върху това по какъв начин украинците се бият в кални окопи, сходни на Първата международна война в Бахмут, до момента в който Русия страда с съвсем същите равнища на жертви от ПСВ.
Не е изненада, че коментаторите се обръщат към тези съпоставения. Завръщането на войната в цялата си разрушителна мощ в Европа разсъни културната памет на Западното общество за войната в този мащаб. За страдание, тези съпоставения постоянно са безполезни.
Много от сравненията на ПСВ акцентират немодерната природа на протичащото се на полетата на Украйна. Това води до игнориране на актуалния темперамент на протичащото се, даже и в Бахмут, като по този метод евентуално подценяват Русия и надценяват разликите сред съветските и украинските сили. И най-важното е, че правейки сходни исторически съпоставения, ние се отделяме от ужасите и насилието на войната.
Немодерна и съвременна война
Поразително е какъв брой от сравненията на ПСВ акцентират суровия темперамент на военните старания на Русия и очевидния неуспех, студено сърце и ирационалност на генералите на Русия. В тези сравнения ПСВ не служи като пример на актуалната война, а като населяван от духове облик на примитивна индустриална война от преди повече от век.
Неотдавнашната екранизация по Ерих Мария Ремарк " На Западния фронт нищо ново ", оказа помощ още веднъж да се изведе това изображение на ПСВ.
Това, което е толкоз особено за ПСВ и наподобява толкоз немодерно, е неналичието на прогрес. Четири години борба на дребни линии земя с никакъв прогрес. Очакваше се актуалната стандартна война да бъде бърза, като интервенция " Пустинна стихия " през 1991 година и втората американска инвазия в Ирак през 2003 година или като водачите във кино лентата Top Gun: Maverick, с цел да предоставим друга кинематографична информация. И до момента в който видяхме дронове и други високотехнологични принадлежности на войната в новините, не виждахме огромен прогрес на фронтовата линия. Вместо това видяхме изображения на окопи и огромни жертви.
Западните военни плановици са захласнати от късите войни от десетилетия. Една от аргументите за това е вярата в бързите резултати, предоставени от актуалните технологии.
И въпреки всичко войната в Украйна е съвременна в смисъл, че това се чака при дадените условия и условия, когато почти относително оборудвани сили се срещат на бойното поле и нямат задоволително сили (все още), с цел да преодолеят изцяло другия.
Подценяване на задачите на Русия
Едно от следствията от потреблението на сравнението с ПСВ може да бъде да се пропусне точката на това, което руснаците се пробват да реализират. Старомодното, несъмнено, е тясно обвързван освен с войната като цяло, само че изключително с държанието на Русия. Не желая да се обърквате, че тактическото и оперативното държание на Русия във войната, изключително през последните няколко зимни месеци, е впечатляващо и сполучливо - тъкмо противоположното. Но като обвържем държанието на Русия със стереотипния облик на борбите през ПСВ, може да спрем да проучваме цялостния подтекст. Воденето на войната от Русия е водено от неточности, само че и рационално, когато се вижда в подтекста на бързо разширена и недобре готова военна мощ, динамичността на съветската политика и идеологията на режима.
На оперативно и тактическо равнище сравнението с ПСВ може да подтикне хората да подценяват това, което Русия може да се пробва да реализира и по какъв начин се пробва да приспособява своята конструкция на силата и тактическата процедура на бойното поле. Човек може също да изгуби от взор жертвите, които актуалната борба може да коства на по-модерните сили на Украйна.
И най-после, като се съсредоточим върху неуспеха и триумфа на бойното поле (и виждайки това посредством призмата на стереотипния облик на ПСВ), може да пропуснем съветските тълкования на стратегически и политически триумф. Докато превземането на Киев и не загубата на Херсон е по-привлекателна от алтернативата за Кремъл, е рационално да се слага под въпрос по какъв начин съветското управление схваща войната. Това война против Украйна ли е или война против Запада, която се случва да се води и над Украйна? И вследствие на това какво би трябвало да реализира Русия на бойното поле, с цел да реализира своите стратегически и политически цели, както в кратковременен, промеждутъчен, по този начин и в дълготраен проект? Докато пойното поле и стратегическият и политическият триумф са свързани, тази връзка е всичко друго, само че не и елементарна. Може да се окаже, че при актуалната си оценка на обстановката, безизходицата в източна Украйна може и да служи на задачите на режима в Кремъл - или на модифицираните му цели.
Изключване от действителността
За някои войната в Украйна е завръщане към варварството на индустриалното кръвопролитие от началото на 20 век. То служи като обвиняване за войната и режима на Путин, само че също по този начин акцентира нашата лична модерност: това не би трябвало да се случва през 2023 година
Но това е рискова и подвеждаща мисъл, защото изолира това, което се случва в Украйна от нашето лично време. Това, което виждаме в Украйна, не е историческо шоу на ужасите, а грозното лице на пълномащабната модерна война. През последните десетилетия Западното общество стана необичайно неосъзнато какво се случва в модерна война. Войната в Украйна ни сблъсква с тези ужаси.
Не че западните сили или други сили не са водили войни през последните 50 години. Но защото множеството от тях бяха относително дребни и бяха водени оттатък Запада (с изключение на балканските войни от 90-те години) и против незападни сили (или измежду незападните сили), отразяването на тези хора и общества за актуалните оръжия за война бе лимитирано. Сега, с война толкоз покрай дома (що се отнася до Европа) и сред относително оборудвани сили, ние започваме да виждаме действителностите на една модерна война.
Когато бъдещите генерации търсят нещо, с което да съпоставя ужасите на новите си войни, те може да не изберат " В полетата на Фландрия " и да се извърнат вместо това, да се извърнат към полетата на Черниев, Суми, Харков, Луханск, Донецк и Херсон в началото на 21-ви век. Със сигурност украинците ще го създадат.
Отразяването през последните зимни месеци, да вземем за пример, се концентрира върху това по какъв начин украинците се бият в кални окопи, сходни на Първата международна война в Бахмут, до момента в който Русия страда с съвсем същите равнища на жертви от ПСВ.
Не е изненада, че коментаторите се обръщат към тези съпоставения. Завръщането на войната в цялата си разрушителна мощ в Европа разсъни културната памет на Западното общество за войната в този мащаб. За страдание, тези съпоставения постоянно са безполезни.
Много от сравненията на ПСВ акцентират немодерната природа на протичащото се на полетата на Украйна. Това води до игнориране на актуалния темперамент на протичащото се, даже и в Бахмут, като по този метод евентуално подценяват Русия и надценяват разликите сред съветските и украинските сили. И най-важното е, че правейки сходни исторически съпоставения, ние се отделяме от ужасите и насилието на войната.
Немодерна и съвременна война
Поразително е какъв брой от сравненията на ПСВ акцентират суровия темперамент на военните старания на Русия и очевидния неуспех, студено сърце и ирационалност на генералите на Русия. В тези сравнения ПСВ не служи като пример на актуалната война, а като населяван от духове облик на примитивна индустриална война от преди повече от век.
Неотдавнашната екранизация по Ерих Мария Ремарк " На Западния фронт нищо ново ", оказа помощ още веднъж да се изведе това изображение на ПСВ.
Това, което е толкоз особено за ПСВ и наподобява толкоз немодерно, е неналичието на прогрес. Четири години борба на дребни линии земя с никакъв прогрес. Очакваше се актуалната стандартна война да бъде бърза, като интервенция " Пустинна стихия " през 1991 година и втората американска инвазия в Ирак през 2003 година или като водачите във кино лентата Top Gun: Maverick, с цел да предоставим друга кинематографична информация. И до момента в който видяхме дронове и други високотехнологични принадлежности на войната в новините, не виждахме огромен прогрес на фронтовата линия. Вместо това видяхме изображения на окопи и огромни жертви.
Западните военни плановици са захласнати от късите войни от десетилетия. Една от аргументите за това е вярата в бързите резултати, предоставени от актуалните технологии.
И въпреки всичко войната в Украйна е съвременна в смисъл, че това се чака при дадените условия и условия, когато почти относително оборудвани сили се срещат на бойното поле и нямат задоволително сили (все още), с цел да преодолеят изцяло другия.
Подценяване на задачите на Русия
Едно от следствията от потреблението на сравнението с ПСВ може да бъде да се пропусне точката на това, което руснаците се пробват да реализират. Старомодното, несъмнено, е тясно обвързван освен с войната като цяло, само че изключително с държанието на Русия. Не желая да се обърквате, че тактическото и оперативното държание на Русия във войната, изключително през последните няколко зимни месеци, е впечатляващо и сполучливо - тъкмо противоположното. Но като обвържем държанието на Русия със стереотипния облик на борбите през ПСВ, може да спрем да проучваме цялостния подтекст. Воденето на войната от Русия е водено от неточности, само че и рационално, когато се вижда в подтекста на бързо разширена и недобре готова военна мощ, динамичността на съветската политика и идеологията на режима.
На оперативно и тактическо равнище сравнението с ПСВ може да подтикне хората да подценяват това, което Русия може да се пробва да реализира и по какъв начин се пробва да приспособява своята конструкция на силата и тактическата процедура на бойното поле. Човек може също да изгуби от взор жертвите, които актуалната борба може да коства на по-модерните сили на Украйна.
И най-после, като се съсредоточим върху неуспеха и триумфа на бойното поле (и виждайки това посредством призмата на стереотипния облик на ПСВ), може да пропуснем съветските тълкования на стратегически и политически триумф. Докато превземането на Киев и не загубата на Херсон е по-привлекателна от алтернативата за Кремъл, е рационално да се слага под въпрос по какъв начин съветското управление схваща войната. Това война против Украйна ли е или война против Запада, която се случва да се води и над Украйна? И вследствие на това какво би трябвало да реализира Русия на бойното поле, с цел да реализира своите стратегически и политически цели, както в кратковременен, промеждутъчен, по този начин и в дълготраен проект? Докато пойното поле и стратегическият и политическият триумф са свързани, тази връзка е всичко друго, само че не и елементарна. Може да се окаже, че при актуалната си оценка на обстановката, безизходицата в източна Украйна може и да служи на задачите на режима в Кремъл - или на модифицираните му цели.
Изключване от действителността
За някои войната в Украйна е завръщане към варварството на индустриалното кръвопролитие от началото на 20 век. То служи като обвиняване за войната и режима на Путин, само че също по този начин акцентира нашата лична модерност: това не би трябвало да се случва през 2023 година
Но това е рискова и подвеждаща мисъл, защото изолира това, което се случва в Украйна от нашето лично време. Това, което виждаме в Украйна, не е историческо шоу на ужасите, а грозното лице на пълномащабната модерна война. През последните десетилетия Западното общество стана необичайно неосъзнато какво се случва в модерна война. Войната в Украйна ни сблъсква с тези ужаси.
Не че западните сили или други сили не са водили войни през последните 50 години. Но защото множеството от тях бяха относително дребни и бяха водени оттатък Запада (с изключение на балканските войни от 90-те години) и против незападни сили (или измежду незападните сили), отразяването на тези хора и общества за актуалните оръжия за война бе лимитирано. Сега, с война толкоз покрай дома (що се отнася до Европа) и сред относително оборудвани сили, ние започваме да виждаме действителностите на една модерна война.
Когато бъдещите генерации търсят нещо, с което да съпоставя ужасите на новите си войни, те може да не изберат " В полетата на Фландрия " и да се извърнат вместо това, да се извърнат към полетата на Черниев, Суми, Харков, Луханск, Донецк и Херсон в началото на 21-ви век. Със сигурност украинците ще го създадат.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ