Сари: Две неща ме удивиха при завръщането ми в Италия
Наставникът на Ювентус Маурицио Сари разяснява най-различни тематики, измежду които почивката си по време на пандемията от ковид, отношението на непознатите почитатели към клуба и ранните си години като треньор.
" Бих желал да отида в Рим за финала на Купата на Италия, както и в други европейски градове поради Шампионската лига. В момента мислите ми не са избистрени, с цел да мога да работя. Смятам, че ще играем през лятото, тъй че в този момент е подобаващото време, с цел да се разсеем за малко, защото ще има минимална пауза сред двата сезона. Чета много и виждам остарели мачове. Когато видя Милан на Ариго Саки, си мисля по какъв начин те са изпреварили времето си с 20 години.
Сари за Челси: Накрая всички плакахме дружно
Две неща ме удивиха при завръщането ми в Италия: обичта и омразата. Заобиколени сме от обич във всеки град в Италия, което е нещо красиво, само че също по този начин сме обградени и от ненавист. Ние постоянно сме тези, които са фаворизирани от съдиите, само че погледенете числата, които сочат напълно друго. Аз персонално бях афектиран в Неапол - града, в който бях роден и който ми е дал всичко. В Торино пък чух викания по адрес на майка ми от страна на тифозите на Фиорентина. Когато те нападат извън, вътрешно ставаш по-силен. Ако станеш Gobbo (обида към почитателите на Юве - б.р.), то е единствено поради тази причина - непрекъснато си нападнат.
Sarri: " I watch some football and read some news but I'm resting too, as we hope that we will spend the summer playing football. There could be 14-15 consecutive months of football. "
(Yes, he smoked during the livestream ) pic.twitter.com/dxKbZ2B1qd
— Enock Kobina Essel Niccolò Makaveli (@EnockKobinaEsse) April 17, 2020
Когато бях треньор в долните дивизии на Тоскана, имах манията да си паркирам колата на едно и също място всеки ден. Играчите ми видяха това и отвреме в точния момент слагаха своите коли там, с цел да ме нервират. Помня по какъв начин един път отидох в съблекалнята и споделих на този, чийто автомобил беше паркиран там, че има три минути, с цел да го реалокира или ще намеря метод да го сторя самичък. Той не го направи и по тази причина отидох и му го изтиках с моята кола. В същия ден победихме с 2:0, тъй че той не можеше да се оплаче. Никога не съм плакал обществено поради даден мач, само че се е случвало да съм самичък у дома и да усетя сълзи в очите ми. Това не е знак на уязвимост, а на пристрастеността, която влагаш в твоята работа ", описа Сари по време на видеовръзка онлайн.
" Бих желал да отида в Рим за финала на Купата на Италия, както и в други европейски градове поради Шампионската лига. В момента мислите ми не са избистрени, с цел да мога да работя. Смятам, че ще играем през лятото, тъй че в този момент е подобаващото време, с цел да се разсеем за малко, защото ще има минимална пауза сред двата сезона. Чета много и виждам остарели мачове. Когато видя Милан на Ариго Саки, си мисля по какъв начин те са изпреварили времето си с 20 години.
Сари за Челси: Накрая всички плакахме дружно Две неща ме удивиха при завръщането ми в Италия: обичта и омразата. Заобиколени сме от обич във всеки град в Италия, което е нещо красиво, само че също по този начин сме обградени и от ненавист. Ние постоянно сме тези, които са фаворизирани от съдиите, само че погледенете числата, които сочат напълно друго. Аз персонално бях афектиран в Неапол - града, в който бях роден и който ми е дал всичко. В Торино пък чух викания по адрес на майка ми от страна на тифозите на Фиорентина. Когато те нападат извън, вътрешно ставаш по-силен. Ако станеш Gobbo (обида към почитателите на Юве - б.р.), то е единствено поради тази причина - непрекъснато си нападнат.
Sarri: " I watch some football and read some news but I'm resting too, as we hope that we will spend the summer playing football. There could be 14-15 consecutive months of football. "
(Yes, he smoked during the livestream ) pic.twitter.com/dxKbZ2B1qd
— Enock Kobina Essel Niccolò Makaveli (@EnockKobinaEsse) April 17, 2020
Когато бях треньор в долните дивизии на Тоскана, имах манията да си паркирам колата на едно и също място всеки ден. Играчите ми видяха това и отвреме в точния момент слагаха своите коли там, с цел да ме нервират. Помня по какъв начин един път отидох в съблекалнята и споделих на този, чийто автомобил беше паркиран там, че има три минути, с цел да го реалокира или ще намеря метод да го сторя самичък. Той не го направи и по тази причина отидох и му го изтиках с моята кола. В същия ден победихме с 2:0, тъй че той не можеше да се оплаче. Никога не съм плакал обществено поради даден мач, само че се е случвало да съм самичък у дома и да усетя сълзи в очите ми. Това не е знак на уязвимост, а на пристрастеността, която влагаш в твоята работа ", описа Сари по време на видеовръзка онлайн.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ