В Габрово се живее най-добре. Смолян е с най-добро образование
Населението на Габрово живее най-добре – с възходящи приходи и заплати и с ниска беднотия. Плевен е региона с най-хубаво опазване на здравето, а Смолян – с най-хубаво обучение. Различията в икономическото развиване на Северна и Южна България се резервират, транспортната съгласуваност на юг оказва помощ, до момента в който на север – липсва.
Данните са от годишното проучване за развиването на районите на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През последното десетилетие голям брой провокации трансформират икономическата и обществена карта на страната. Забавяне на вложенията и растежа, пандемия и последвалата криза, бързо възобновяване, политическа неустойчивост, война в Украйна и енергийна рецесия в Европа. Тези интервали имат друго проявяване на локално равнище, тестват капацитета за локално справяне и реакция, разрешават на някои райони да напреднат в развиването си, само че в последна сметка
разликите сред областите остават,
а пропастта сред столицата и провинцията, сред огромните и дребните, сред развитите и бедните не се свива доста. В по-общ проект, икономическите несъответствия сред Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата съгласуваност, обобщават от ИПИ.
Почти всяка област се отличава с сполучливо показване в избрана сфера – положително е, да вземем за пример образованието в Смолян, опазването на здравето в Плевен, капиталовата интензивност в София област, а в редица райони се вижда капацитет за възстановяване на цялостното развиване. Разгръщането му в осезаемо и
трайно усъвършенстване на живота на хората
и бизнес средата зависи както от процесите в огромните стопански центрове и тяхната външна страна, по този начин и от развиването на вторичните стопански центрове, които към момента изостават.
Към добре представящите се в целокупност области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се причисляват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които минаха относително добре през компликациите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване ‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, в това число столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) демонстрират още по-дълбоко свиването на човешкия капитал – 20 от 28-те области са изгубили най-малко една пета от работната мощ. И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за забавянето му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Липсата на акомодация към намаляващото население обаче, макар че е протичащ развой от години, продължава да оказва директно влияние върху даването на публични услуги (образование, опазване на здравето, запазване на публичния ред, просвета и др.) и на опциите на частния бранш да наема работна ръка.
Проблемите пред локалните управляващи,
произлизащи от демографските трендове в допълнение ще се задълбочават в посока по-високи разноски, нужда от оптимизация и отчитане на новите действителности. За да е допустимо сходно пригаждане, са нужни повече лични запаси и независимост в осъществяване на районна и общинска политика.
Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развиване – измежду областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги. Има сполучливи образци (една група от общини в Средногорието, да речем), които демонстрират, че няма непреодолими бариери пред икономическо и обществено видоизменение на локално равнище.
Съвсем скоро чакаме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще забележим доста усъвършенстване на качеството на живот и която ще се трансформира в динамично икономическо ядро. То прелива своето въздействие в периферните обитаеми места – развой, който към този момент разрешава на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и притеглят хора и вложения. Това зависи от голям брой политики на национално равнище, само че също по този начин и от пълномощията, потенциала и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.
Данните са от годишното проучване за развиването на районите на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
През последното десетилетие голям брой провокации трансформират икономическата и обществена карта на страната. Забавяне на вложенията и растежа, пандемия и последвалата криза, бързо възобновяване, политическа неустойчивост, война в Украйна и енергийна рецесия в Европа. Тези интервали имат друго проявяване на локално равнище, тестват капацитета за локално справяне и реакция, разрешават на някои райони да напреднат в развиването си, само че в последна сметка
разликите сред областите остават,
а пропастта сред столицата и провинцията, сред огромните и дребните, сред развитите и бедните не се свива доста. В по-общ проект, икономическите несъответствия сред Северна и Южна България се предопределят от по-малкия мащаб на икономическите центрове на север и по-слабата съгласуваност, обобщават от ИПИ.
Почти всяка област се отличава с сполучливо показване в избрана сфера – положително е, да вземем за пример образованието в Смолян, опазването на здравето в Плевен, капиталовата интензивност в София област, а в редица райони се вижда капацитет за възстановяване на цялостното развиване. Разгръщането му в осезаемо и
трайно усъвършенстване на живота на хората
и бизнес средата зависи както от процесите в огромните стопански центрове и тяхната външна страна, по този начин и от развиването на вторичните стопански центрове, които към момента изостават.
Към добре представящите се в целокупност области София (столица), Пловдив, Варна, Бургас и Габрово в последното издание се причисляват областите Стара Загора, Велико Търново и Русе, които минаха относително добре през компликациите на пандемията.
Най-голямото предизвикателство обаче е демографската картина. Преброяване ‘21 освети ясно тежките демографски проблеми пред цялата страна, в това число столицата. Данните за трудоспособното население (15-64 г.) демонстрират още по-дълбоко свиването на човешкия капитал – 20 от 28-те области са изгубили най-малко една пета от работната мощ. И до момента в който сривът на естествения приръст отразява дълготрайни процеси и за забавянето му са нужни визия и време, механичният приръст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Липсата на акомодация към намаляващото население обаче, макар че е протичащ развой от години, продължава да оказва директно влияние върху даването на публични услуги (образование, опазване на здравето, запазване на публичния ред, просвета и др.) и на опциите на частния бранш да наема работна ръка.
Проблемите пред локалните управляващи,
произлизащи от демографските трендове в допълнение ще се задълбочават в посока по-високи разноски, нужда от оптимизация и отчитане на новите действителности. За да е допустимо сходно пригаждане, са нужни повече лични запаси и независимост в осъществяване на районна и общинска политика.
Областите в страната имат друг стопански профил, който предопределя и другата им траектория на развиване – измежду областите с положителни индикатори са най-много тези с развита промишленост и мощно навлизане на цифровите услуги. Има сполучливи образци (една група от общини в Средногорието, да речем), които демонстрират, че няма непреодолими бариери пред икономическо и обществено видоизменение на локално равнище.
Съвсем скоро чакаме данните да покажат нова област в Северна България, в която ще забележим доста усъвършенстване на качеството на живот и която ще се трансформира в динамично икономическо ядро. То прелива своето въздействие в периферните обитаеми места – развой, който към този момент разрешава на редица по-малки центрове в Южна България да задържат и притеглят хора и вложения. Това зависи от голям брой политики на национално равнище, само че също по този начин и от пълномощията, потенциала и финансовата самостоятелност на локалните управляващи.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ