НАСА се завръща на Луната, но не знаят как
НАСА се завръща на Луната, само че не знаят по какъв начин, a Белият дом подреди организацията да върне американците назад на лунната повърхнина. Основните незнайни в този миг включват по кое време, по какъв начин, мащаба на интервенцията и разноските.
Също по този начин е неразбираемо какво тъкмо ще прави НАСА с такава задача и по какъв начин това би засегнало проектите за задача към Марс, оповестява The Washington Post. НАСА изпраща 12 астронавти на Луната сред 1969 и 1972 година Само пет от тези астронавти са към момента живи и те са на възраст сред 82 до 87 години.
Действащият шеф на НАСА Робърт Лайтфуут разяснява, че организацията ще си партнира с други страни при завръщането на Луната, само че изяснява кои са те. Той добавя, че проектът за завръщане на луната ще бъде публично-частно партньорство, само че не се загатват и фирмите, които биха могли да вземат участие.
Детайли ще се появят с желани годишен бюджет насочен от президента към конгреса, изяснява той, само че не дава и никакви детайлности за структурата на лунната стратегия. " Все още нямаме визия ", прибавя Лайтфуут.
НАСА се пробва да направи всичко това, без в допълнение финансиране. Продължаващо предизвикателство за НАСА през последните години е примиряването с настояванията на политиците и с сложните действителности на ниските бюджети, както и непроменените закони на физиката. Това е третият път, когато този век е подредено на НАСА да извърши огромна смяна във фокуса на своята стратегия за човешки галактически полети.
" Винаги желаят от нас да сменим програмата си всякога, когато имаме нов президент, а това просто основава негативи в работа, работа, която все едно няма значение ", разяснява астронавтът Скот Кели, който прекара близо година в Международната галактическа станция, оповестява The Post. " Надявам се някой ден да имаме президент, който да каже: " Знаете ли какво, просто ще оставим НАСА в поетата посока, ще им развържем ръцете и ще забележим какво може да реализира НАСА ", добавя астронавтът
Скот Хъбард, някогашен шеф на Изследователския център на НАСА " Амес ", разяснява, че е чувал в галактическата общественост хората да споделят: " Моля, не натискайте още веднъж бутона за нулиране, тъй като просто ще загубите милиарди долари от предходни вложения ".
Дългосрочната тактика на НАСА за галактически полети към момента включва задача до Марс през 2030-та година, започвайки с задача в орбита на планетата и завръщане към Земята. Следващата стъпка е кацане на астронавти на Марс на неопределена бъдеща дата.
Хъбард разяснява, че това към момента е допустимо, " само че не и в случай че НАСА направи главен завой и стартира стъпки за лунна база. След това е ясно, че Марс отива някъде в бъдещето. "
Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА по време на първия мандат на президента Барак Обама, разяснява, че хората, които не желаят промени в НАСА, единствено " мрънкат ". Тя има опит в реализирането на значими стратегически смяна, тъй като откакто тя и сътрудниците й дойдат в НАСА през 2009 година, те възприемат проектите на Джордж У. Буш за връщане на Луната. " Това е народна власт. Изборите имат значение ", разяснява Гарвър.
Тя отбелязва, че НАСА към този момент построява ракета и капсула за екипажа, която може да се употребява в лунна стратегия и добавя, че НАСА не е построила нищо, което да е особено предопределено за задача до Марс. " Марс е повече говорене. Това е като вдъхновяваща, амбициозна цел ", изяснява тя.
НАСА харчи почти 5 милиарда $ годишно за научни задачи, в това число за роботизирано изследване на Марс и други планети. Програмата за галактически полети обаче постоянно е била сърцето на организацията и основата на нейната политическа поддръжка в Конгреса.
Въпреки че Луната и Марс имат някои повърхностни прилики (кратери, прахуляк, скали, планини, без признаци за живот и т.н.), те са напълно разнообразни в концепциите на аеронавигационния и галактически инженеринг. Луната няма атмосфера. Марс има тънка атмосфера, която е извънредно неприятна за галактически кораби - прекомерно тънка, с цел да бъде потребна при кацане, само че е задоволително дебела, с цел да провокира прегряване и турбуленция.
Полетът до Марс най-вероятно ще отнеме по-голямата част от една година, а задача с в двете посоки пътешестване ще отнеме повече от две години. Астронавтите ще бъдат изложени на радиационни рискове и психическите провокации на изолацията в допълнение към по-очевидните опасности, свързани с това да се опитат да кацнат безвредно на Марс и да оцелеят там.
Триумфът на програмата Аполо е по време на Студената война, когато надпреварата за Луната, печели на НАСА задоволително бюджет. След Аполо, организацията насочва вниманието си към развиването на галактическата совалка и по-късно си сътрудничи с други страни за построяването на Международната галактическа станция. /money.bg
Също по този начин е неразбираемо какво тъкмо ще прави НАСА с такава задача и по какъв начин това би засегнало проектите за задача към Марс, оповестява The Washington Post. НАСА изпраща 12 астронавти на Луната сред 1969 и 1972 година Само пет от тези астронавти са към момента живи и те са на възраст сред 82 до 87 години.
Действащият шеф на НАСА Робърт Лайтфуут разяснява, че организацията ще си партнира с други страни при завръщането на Луната, само че изяснява кои са те. Той добавя, че проектът за завръщане на луната ще бъде публично-частно партньорство, само че не се загатват и фирмите, които биха могли да вземат участие.
Детайли ще се появят с желани годишен бюджет насочен от президента към конгреса, изяснява той, само че не дава и никакви детайлности за структурата на лунната стратегия. " Все още нямаме визия ", прибавя Лайтфуут.
НАСА се пробва да направи всичко това, без в допълнение финансиране. Продължаващо предизвикателство за НАСА през последните години е примиряването с настояванията на политиците и с сложните действителности на ниските бюджети, както и непроменените закони на физиката. Това е третият път, когато този век е подредено на НАСА да извърши огромна смяна във фокуса на своята стратегия за човешки галактически полети.
" Винаги желаят от нас да сменим програмата си всякога, когато имаме нов президент, а това просто основава негативи в работа, работа, която все едно няма значение ", разяснява астронавтът Скот Кели, който прекара близо година в Международната галактическа станция, оповестява The Post. " Надявам се някой ден да имаме президент, който да каже: " Знаете ли какво, просто ще оставим НАСА в поетата посока, ще им развържем ръцете и ще забележим какво може да реализира НАСА ", добавя астронавтът
Скот Хъбард, някогашен шеф на Изследователския център на НАСА " Амес ", разяснява, че е чувал в галактическата общественост хората да споделят: " Моля, не натискайте още веднъж бутона за нулиране, тъй като просто ще загубите милиарди долари от предходни вложения ".
Дългосрочната тактика на НАСА за галактически полети към момента включва задача до Марс през 2030-та година, започвайки с задача в орбита на планетата и завръщане към Земята. Следващата стъпка е кацане на астронавти на Марс на неопределена бъдеща дата.
Хъбард разяснява, че това към момента е допустимо, " само че не и в случай че НАСА направи главен завой и стартира стъпки за лунна база. След това е ясно, че Марс отива някъде в бъдещето. "
Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА по време на първия мандат на президента Барак Обама, разяснява, че хората, които не желаят промени в НАСА, единствено " мрънкат ". Тя има опит в реализирането на значими стратегически смяна, тъй като откакто тя и сътрудниците й дойдат в НАСА през 2009 година, те възприемат проектите на Джордж У. Буш за връщане на Луната. " Това е народна власт. Изборите имат значение ", разяснява Гарвър.
Тя отбелязва, че НАСА към този момент построява ракета и капсула за екипажа, която може да се употребява в лунна стратегия и добавя, че НАСА не е построила нищо, което да е особено предопределено за задача до Марс. " Марс е повече говорене. Това е като вдъхновяваща, амбициозна цел ", изяснява тя.
НАСА харчи почти 5 милиарда $ годишно за научни задачи, в това число за роботизирано изследване на Марс и други планети. Програмата за галактически полети обаче постоянно е била сърцето на организацията и основата на нейната политическа поддръжка в Конгреса.
Въпреки че Луната и Марс имат някои повърхностни прилики (кратери, прахуляк, скали, планини, без признаци за живот и т.н.), те са напълно разнообразни в концепциите на аеронавигационния и галактически инженеринг. Луната няма атмосфера. Марс има тънка атмосфера, която е извънредно неприятна за галактически кораби - прекомерно тънка, с цел да бъде потребна при кацане, само че е задоволително дебела, с цел да провокира прегряване и турбуленция.
Полетът до Марс най-вероятно ще отнеме по-голямата част от една година, а задача с в двете посоки пътешестване ще отнеме повече от две години. Астронавтите ще бъдат изложени на радиационни рискове и психическите провокации на изолацията в допълнение към по-очевидните опасности, свързани с това да се опитат да кацнат безвредно на Марс и да оцелеят там.
Триумфът на програмата Аполо е по време на Студената война, когато надпреварата за Луната, печели на НАСА задоволително бюджет. След Аполо, организацията насочва вниманието си към развиването на галактическата совалка и по-късно си сътрудничи с други страни за построяването на Международната галактическа станция. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ