Ангелкова се пребори за промените в Закона за туризма
Народното заседание одобри на първо четене импортираните от Министерския съвет в края на август промени в Закона за туризма. Депутатите, които дадоха своят глас в поддръжка на новите правила бяха 104, единствено 13 се изрекоха „ срещу ", само че по тази причина пък цели 68 се оказаха без изрично мнение, като гласоподаваха "въздържал се ".
Това гласоподаване няма по какъв начин да учуди никого, като се има поради по какъв начин са били признати отчетите на водещите комисии, преди Законопроектът да влезе в пленарната зала. Така да вземем за пример водещата парламентарна комисия – тази по икономическа политика и туризъм преди две седмици ( на 14 ноември ) е приела препоръчаните текстове с значителен % единодушие. От документа, подписан от нейният ръководител Петър Кънев излиза наяве, че още веднъж никой от народните представители не е бил срещу препоръчаните за гласоподаване текстове, а осмината въздържали се по-скоро са дали своят вот по този метод за многообразие. Още по-голямо съгласие при депутатите се следи в другите две комисии, одобрили проекто-норматива – тази по въпросите на децата, младежта и спорта и тази по опазване на здравето.
Единствената „ искра “, която припламна в пленарната зала беше сред министъра на туризма и някогашният й шеф в кабинета на Борисов Валери Симеонов. Отколешната „ благосклонност “ сред двамата още веднъж се прояви. Симеонов не пропусна до дефинира измененията, като създаващи условия за определяне на "туристическа тирания ",а също и на предпоставки за корупция, както и за "класифициране " на неразбираемо каква загадка информация в Министерството на туризма.
В последна сметка планът на Ангелкова мина без особени разтърсвания. С признатите от Народното събрание промени се детайлизира правната уредба във връзка с използваните критерии и условията към активността на територията на националните курорти. Те ще бъдат оповестени за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. В разпоредба за националните курорти пък ще бъдат написани критериите, на които следва да дават отговор курортите, с цел да бъдат оповестени за национални.
Новите текстове плануват в националните курорти да се прави по този начин нареченото продуктово зониране, посредством отделяне на функционални зони. Условията за реализиране на туристически действия в тях ще бъдат избрани с разпоредба, призната от съответния общински съвет. Въвежда се условието локалните парламенти да дефинират политиката за развиване на туризма на територията на съответната община, като в програмата за реализация на общинския проект за развиване се включи независим раздел, съдържащ стратегия за развиване на туризма.
В тази връзка в проекто-норматива е заложено усилване на ролята на консултативните препоръки по въпросите на туризма, включително разискване и одобрение на плана на тази стратегия.
Туристическите сдружения, посредством които представителите на туристическия бизнес ще имат опция да вземат участие в работата на органите за ръководство на туризма, ще се вписват в Националния туристически указател, при изискване, че сдружението е осъществявало активност не по-малко от три години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чрез признатите на първо четене промени на 28 ноември е изработен нерешителен опит да се понижи административната тежест върху бизнеса в националните курорти. Предвидено е за лицата, които ще правят активност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения на територията им периоди за осъществяване на административните услуги да бъдат по-кратки.
Този проекто –норматив беше мъдрен мъчно и трудно от министерството на туризма съвсем една петилетка. Още при започване на втория си мандат като министър на туризма Николина Ангелкова даде обещание да се заеме предпочитано с него, само че както и по-рано периодите за публичното му разискване се променяха на няколко пъти.
Чиновниците във ведомството на Ангелкова мъчно се справяха с обобщаването на множеството получени оферти, до момента в който се стигна до окончателния вид, препоръчан за гласоподаване от националните преставители.
В претекстовете на вносителите се споделя, че предлаганите промени в Закона за туризма са от значително значение за по-добрата регулация на туристическия бранш и надлежно за повишение качеството на туристическите услуги.
Те се вършат в осъществяване на признатата Програма на Правителството на Република България за интервала 2017-2021-а и по-конкретно „ Мярка 790: Създаване на модерна правна регулация за статута и ръководството на националните курорти”.
Със законопроекта се детайлизира правната уредба във връзка с използваните критерии и условията към активността на територията на националните курорти. Макар и в действащиядосега норматив да съществува формулировка за „ народен курорт “, с препоръчаната съответна уредба на условията, на които би трябвало да дава отговор националният курорт, се основава по-добра опция за реализиране на държавната политика за развиване на националните курорти като туристическа дестинация.
В обосновката за измененията в Закона се акцентира, че той основава предпоставки за по-добро ръководство на туризма на равнище община. В законопроекта се предлага и опция за консултативните препоръки да приготвят оферти и мнения по отношение на: размера на туристическия налог и неговото разходване; участие на общината в организациите за ръководство на туристически райони; предпочитано разглеждане и решение на въпросите, свързани с: построяването и поддържането на туристическата инфраструктура на територията на общината и привличането на вложения в областта на туризма; възстановяване положението на транспортното обслужване; запазване, поддържане и развиване на зелените площи на територията на общината, свързани с туризма; кадровото застраховане развиването на туризма на територията на общината и нуждата от образование. Важно е да се означи, че когато на територията на общината има народен курорт, на съответния съвещателен съвет се разпорежда да изследва, да разисква и да прави оферти пред общинския съвет за предприемане на нужните ограничения за стабилно развиване на националните курорти като туристическа дестинация. Това е записано в формалните претекстове към предлагането.
По отношение на туристическите сдружения, посредством които представителите на туристическия бизнес имат опция да вземат участие в работата на органите за ръководство на туризма, се вкарва като изискване за регистриране в Националния туристически указател (НТР) сдружението да е осъществявало активност по отношение на развиването на туризма не по-малко от 3 години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Целта е туристическите сдружения да разполагат с опит и да са формирали потенциал за реализирането на планове, начинания и други дейности за реализиране на цели в областта на развиването на туризма предвид на резистентност на активността в съответната област и обсег, за развиването на които ще могат да вземат участие в състава на органите за ръководство на туризма откакто бъдат вписани в Научно-техническо разузнаване като туристически сдружения. Прецизират се понятията „ местно”, „ регионално”, „ продуктово” и „ професионално” туристическо съдружие.
Една от най-важните цели на законопроекта е да се усъвършенстват процедурите по вписване на туроператори и туристически сътрудници, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене и узаконяване на прилежащите към места за настаняване и независимите центрове в курортна и градска среда за балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги. В тази връзка се предлага изменение, с което съществуващата все още Експертна комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти се разделя в две обособени комисии, а точно: Експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) и Експертна комисия по сертификация на туристически обекти (ЕКСТО). Промяната регистрира спецификата на двата режима и нуждата от навреме осъществяване и привършване на обособените процедури по категоризация и по сертификация на туристически обекти.
Това гласоподаване няма по какъв начин да учуди никого, като се има поради по какъв начин са били признати отчетите на водещите комисии, преди Законопроектът да влезе в пленарната зала. Така да вземем за пример водещата парламентарна комисия – тази по икономическа политика и туризъм преди две седмици ( на 14 ноември ) е приела препоръчаните текстове с значителен % единодушие. От документа, подписан от нейният ръководител Петър Кънев излиза наяве, че още веднъж никой от народните представители не е бил срещу препоръчаните за гласоподаване текстове, а осмината въздържали се по-скоро са дали своят вот по този метод за многообразие. Още по-голямо съгласие при депутатите се следи в другите две комисии, одобрили проекто-норматива – тази по въпросите на децата, младежта и спорта и тази по опазване на здравето.
Единствената „ искра “, която припламна в пленарната зала беше сред министъра на туризма и някогашният й шеф в кабинета на Борисов Валери Симеонов. Отколешната „ благосклонност “ сред двамата още веднъж се прояви. Симеонов не пропусна до дефинира измененията, като създаващи условия за определяне на "туристическа тирания ",а също и на предпоставки за корупция, както и за "класифициране " на неразбираемо каква загадка информация в Министерството на туризма.
В последна сметка планът на Ангелкова мина без особени разтърсвания. С признатите от Народното събрание промени се детайлизира правната уредба във връзка с използваните критерии и условията към активността на територията на националните курорти. Те ще бъдат оповестени за такива с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на туризма. В разпоредба за националните курорти пък ще бъдат написани критериите, на които следва да дават отговор курортите, с цел да бъдат оповестени за национални.
Новите текстове плануват в националните курорти да се прави по този начин нареченото продуктово зониране, посредством отделяне на функционални зони. Условията за реализиране на туристически действия в тях ще бъдат избрани с разпоредба, призната от съответния общински съвет. Въвежда се условието локалните парламенти да дефинират политиката за развиване на туризма на територията на съответната община, като в програмата за реализация на общинския проект за развиване се включи независим раздел, съдържащ стратегия за развиване на туризма.
В тази връзка в проекто-норматива е заложено усилване на ролята на консултативните препоръки по въпросите на туризма, включително разискване и одобрение на плана на тази стратегия.
Туристическите сдружения, посредством които представителите на туристическия бизнес ще имат опция да вземат участие в работата на органите за ръководство на туризма, ще се вписват в Националния туристически указател, при изискване, че сдружението е осъществявало активност не по-малко от три години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Чрез признатите на първо четене промени на 28 ноември е изработен нерешителен опит да се понижи административната тежест върху бизнеса в националните курорти. Предвидено е за лицата, които ще правят активност в местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения на територията им периоди за осъществяване на административните услуги да бъдат по-кратки.
Този проекто –норматив беше мъдрен мъчно и трудно от министерството на туризма съвсем една петилетка. Още при започване на втория си мандат като министър на туризма Николина Ангелкова даде обещание да се заеме предпочитано с него, само че както и по-рано периодите за публичното му разискване се променяха на няколко пъти.
Чиновниците във ведомството на Ангелкова мъчно се справяха с обобщаването на множеството получени оферти, до момента в който се стигна до окончателния вид, препоръчан за гласоподаване от националните преставители.
В претекстовете на вносителите се споделя, че предлаганите промени в Закона за туризма са от значително значение за по-добрата регулация на туристическия бранш и надлежно за повишение качеството на туристическите услуги.
Те се вършат в осъществяване на признатата Програма на Правителството на Република България за интервала 2017-2021-а и по-конкретно „ Мярка 790: Създаване на модерна правна регулация за статута и ръководството на националните курорти”.
Със законопроекта се детайлизира правната уредба във връзка с използваните критерии и условията към активността на територията на националните курорти. Макар и в действащиядосега норматив да съществува формулировка за „ народен курорт “, с препоръчаната съответна уредба на условията, на които би трябвало да дава отговор националният курорт, се основава по-добра опция за реализиране на държавната политика за развиване на националните курорти като туристическа дестинация.
В обосновката за измененията в Закона се акцентира, че той основава предпоставки за по-добро ръководство на туризма на равнище община. В законопроекта се предлага и опция за консултативните препоръки да приготвят оферти и мнения по отношение на: размера на туристическия налог и неговото разходване; участие на общината в организациите за ръководство на туристически райони; предпочитано разглеждане и решение на въпросите, свързани с: построяването и поддържането на туристическата инфраструктура на територията на общината и привличането на вложения в областта на туризма; възстановяване положението на транспортното обслужване; запазване, поддържане и развиване на зелените площи на територията на общината, свързани с туризма; кадровото застраховане развиването на туризма на територията на общината и нуждата от образование. Важно е да се означи, че когато на територията на общината има народен курорт, на съответния съвещателен съвет се разпорежда да изследва, да разисква и да прави оферти пред общинския съвет за предприемане на нужните ограничения за стабилно развиване на националните курорти като туристическа дестинация. Това е записано в формалните претекстове към предлагането.
По отношение на туристическите сдружения, посредством които представителите на туристическия бизнес имат опция да вземат участие в работата на органите за ръководство на туризма, се вкарва като изискване за регистриране в Националния туристически указател (НТР) сдружението да е осъществявало активност по отношение на развиването на туризма не по-малко от 3 години от вписването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Целта е туристическите сдружения да разполагат с опит и да са формирали потенциал за реализирането на планове, начинания и други дейности за реализиране на цели в областта на развиването на туризма предвид на резистентност на активността в съответната област и обсег, за развиването на които ще могат да вземат участие в състава на органите за ръководство на туризма откакто бъдат вписани в Научно-техническо разузнаване като туристически сдружения. Прецизират се понятията „ местно”, „ регионално”, „ продуктово” и „ професионално” туристическо съдружие.
Една от най-важните цели на законопроекта е да се усъвършенстват процедурите по вписване на туроператори и туристически сътрудници, категоризиране на местата за настаняване и заведенията за хранене и узаконяване на прилежащите към места за настаняване и независимите центрове в курортна и градска среда за балнеолечебни, СПА, уелнес и таласотерапевтични услуги. В тази връзка се предлага изменение, с което съществуващата все още Експертна комисия по категоризация и сертификация на туристически обекти се разделя в две обособени комисии, а точно: Експертна комисия по категоризация на туристически обекти (ЕККТО) и Експертна комисия по сертификация на туристически обекти (ЕКСТО). Промяната регистрира спецификата на двата режима и нуждата от навреме осъществяване и привършване на обособените процедури по категоризация и по сертификация на туристически обекти.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ