Народно събрание ратифицира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между

Народно заседание ратифицира Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред Република България и Република Македония. На фотографията: Екатерина Захариева. Снимка: БГНЕС

Парламентът ратифицира в четвъртък с единогласие контракта за добросъседство с Македония, който би трябвало да почисти противоречивите въпроси сред двете страни и да открехне малко повече вратата на Скопие към Европейския съюз. Въпреки декларираната политическа воля, осъществяването на контракта ще е същинско предизвикателство като най-сериозното тестване е образуването на обща комисия, която би трябвало да почисти противоречивите въпроси в историята.

Българското държавно управление разгласи контракта за дипломатически триумф и в пленарната зала той бе подсилен от 186 депутати без нито един глас срещу. Въпреки това заместник-председателят на Народно събрание Валери Жаблянов от Българска социалистическа партия го дефинира в персонално качество за " политическо, геополитическо пазарене " и прикани да спрат фанфарите.

Според него той стъпва върху македонизма, тъй като признава съществуването на два обособени народа, на два езика, най-малко писмеността остава обща.

С сходни причини, само че в противоположна посока, против контракта в Македония се разгласи близката до Русия опозиционна партия Вътрешна македонска революционна организация ДНМЕ. Въпреки съпротивата й при започване на седмицата и македонският министър председател ратифицира документа.

Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева разяснява след ратификацията, че терзанията в част от опозицията съответстват с тези на опозицията в Македония и че в югозападната ни съседка " явно към този момент антибългарската акция не печели избори, което ни дава вяра, че това ще бъде трайна политика “.

Външният министър се ангажира постоянно да осведоми Народното събрание за осъществяването и напредъка по наредбите на този контракт.

ГЕРБ: Договорът ще спре антибългарската агитация

Депутатът от ГЕРБ Пламен Манушев разяснява, че договорът ще даде опция на всички, които се усещат българи в Македония, да го кажат свободно, да не се опасяват, че са българи.

" Днес е исторически ден за България. Само преди 26 години в този парламент страната ни е признала Македония като самостоятелна страна “, съобщи той.

Според него договорът дава опция и да спре антибългарската агитация в Македония.

" Нашите нации, които в предишното са били един, ще продължат да бъдат такива и договорът дава опция за това. Договорът не е изменничество, а исторически пробив в връзките сред два приятелски народа “, уточни Пламен Манушев.

Българска социалистическа партия: Да се внимава с Македония и с общата комисия

За разлика от сътрудника си Жаблянов някогашният външен министър Кристиан Вигенин (БСП) приветства контракта, само че прикани за внимание.

" Трябва да сме доста деликатни, тъй като съм убеден, че сега Македония следи деликатно какво приказваме от тази естрада и с каква настройка пристъпваме към ратификация на този контракт “, сподели той.

Вигенин уточни, че политическата смяна в Скопие е направила допустимо подписването на този контракт. Той означи, че специалисти, учени, политици са разсъждавали над всяка дума в него.

" От нас зависи по какъв начин четем този контракт и дали в него виждаме благоприятни условия, бъдеще за нашите връзки или бездна ", разяснява той.

Според Вигенин договорът дава добра основа за двустранните връзки.

Той прикани съставътт на бъдещата комисия сред двете страни да бъде деликатно селекциониран, уравновесен, координиран с по-широки кръгове, в това число с Народното събрание, " с цел да сме сигурни, че самата комисия, най-малко от българска страна, няма да се трансформира в препъни камък, а там ще се търсят градивните решения в полза на историческите обстоятелства и на историческата истина ".

Имрен Мехмедова от Движение за права и свободи означи, че договорът е пробив в връзките сред двете страни.

По думите й пред двете близки и другарски страни се открива вероятност за превъзмогване на насъбраните недоразумени, съмнения и неприязън.

" Обединените патриоти ": Договорът е удар против македонизма

Милен Михов от " Обединени патриоти " разяснява от своя страна, че през днешния ден не е време за фанфари, само че не е и време за отчаяние - през днешния ден е време за рационално и с достолепие одобрение на контракта.

" Този контракт ерозира, пропуква Берлинската страна на Балканите, той е удар против това, което назоваваме македонизъм, като идеология и теория, разделяща и противопоставяща хората в Република България и в Република Македония ", съобщи той.

Михов също уточни, че българските специалисти в мултидисциплинарната комисия би трябвало да бъдат добре готови и тя да отбрани истината.

Какво следва от тук нататък?

Договорът стъпва върху Декларацията за добросъседство, подписана през 1999 година от министър председателите Иван Костов и Любчо Гергиевски. Сега записаното в нея влиза публично в интернационалното право. Предвиден е и междуправителствен механизъм, който да следи осъществяването на контракта.

Той вкарва термина " обща история " и планува да бъде образувана взаимна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и просветителни въпроси на паритетна основа. Тя би трябвало да бъде основана до три месеца след влизането в действие на контракта, като в него не е посочен прецизен механизъм за образуването й.

Общата комисия би трябвало да способства за " обективно и учредено на достоверни исторически извори, научно пояснение на историческите събития " и ще показва годишен отчет за своята работа пред държавните управления на двете страни.

Двете страни поемат ангажимент да подхващат и ефикасни ограничения за попречване на недобронамерена агитация от страна на институции и организации и ще обезкуражават действия на частни субекти, ориентирани към подстрекаване на принуждение, ненавист или други сходни дейности, които биха навредили на техните връзки.

София поема ангажимент да помогне на Скопие в евроатлантическата му интеграция. Двете страни ще работят и за активизиране на контактите сред локалните управляващи и жителите.

Двете страни декларират, че нямат и няма да предявяват териториални искания една към друга и поемат ангажимент да не подхващат, предизвикват и поддържат дейности от вражески темперамент и да не разрешават територията им да бъде употребена от организации и групи, които имат за цел осъществяването на подривни, сепаратистки и други дейности, които са опасност за мира и сигурността.