Опитът за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо не е

Опитът за ликвидиране на словашкия министър председател Роберт Фицо не е казус в Европейската, а и международната политическа история. Припомняме, че на 15 май 71-годишен мъж стреля против министър-председателя на Словакия, който беше тежко ранен.

Фицо беше откаран в болница в тежко положение, като му беше направена животоспасяваща интервенция. Според последната информация от медиците той е нормализиран и е в схващане.

Мотивът за закононарушението към момента не е явен.

Макар опитите за убийства на европейски водачи да не са били чести през последните 50 години, някои от най-известните политически персони са били обекти на такива.

Луис Кареро Бланко, 1973 година

Адмирал-генерал Луис Кареро Бланко е бил прочут испански офицер и политик. Дълго време е именуван дясната ръка на диктатора Франциско Франко и е негов министър председател. Той се трансформира в една от водещите фигури по време на диктатурата на Франко.

Франко го избира персонално като правоприемник в кабинета и Бланко заема водещата позиция в страната през юни 1973 година

Шест месеца откакто е посочен за министър председател, Бланко е погубен на 20 декември 1973 година от Баските сепаратисти благодарение на сложено взривно устройство.

Убийството е необятно утвърдено от доста испански жители.

След убийството на Бланко в Испания стартира политическа смяна.

Алдо Моро, 1978

Алдо Ромеро Луиджи Моро е италиански политик от Християндемократическата партия. Той е отпред на Италия като министър председател в продължение на пет мандата от декември 1963 до юни 1968 година и по-късно от ноември 1974 година до юли 1976 година

Моро е един от най-дълго управлявалите министър председатели на Италия след Втората международна война. Той вкарва редица обществени и стопански промени, които модернизират до неразбираемост страната. Смята се за една от най-известните фигури в италианските политически среди и като индивидът, който е дефинирал актуалната политика в център-ляво.

На 16 март 1978 година в Рим секта на организацията „ Червените бригади “ блокира конвоя на Алдо Моро и откакто убива петимата му телохранители, го отвлича. По това време Моро към този момент е спряган за идващия министър председател на Италия.

В дните след отвличането редица работен организации и синдикати провеждат всеобщи стачки в Италия, а полицията и спецчастите правят стотици претърсвания в Рим, Милано и Торино с вярата да открият Алдо Моро. След няколко дни даже папа Павел VI, който е непосредствен другар на Моро, се намесва и предлага замяна – похитителите да вземат него и да освободят политика. Твърди се също, че папата събира 10 милиарда италиански лири, с които да откупи живота на Моро, само че тази информация по този начин и не е доказана.

Въпреки мобилизацията на 13 000 служители на реда, претърсването на 40 000 къщи и блокирането на 72 000 пътни артерии, полицията не прави никакви арести.

Правителството на Италия се разделя на две – едните не желаят да водят договаряния с „ Червените бригади “, а другите желаят. След като излиза наяве, че договаряния няма да има, от „ Бригадите “ провеждат „ Съд на хората “, който признава Алдо Моро за отговорен и го осъжда на гибел. След това изпращат последни претенции до държавното управление – в случай че не бъдат освободени 16 пандизчии от „ Червените бригади “, Моро ще бъде погубен.

Властите отвръщат с огромно претършуване.

На 7 май 1978 година Алдо Моро изпраща писмо до брачната половинка си, с което се сбогува. В него той написа „ Казаха ми, че ще ме убият по-късно. Целувам те за финален път “.

На 9 май 1978 година след 55 дни в плен терористите качват Алдо Моро в автомобил и му споделят да се покрие с одеяло, с цел да не знае къде отива. След това го прострелват 10 пъти.

Тялото на Алдо Моро е оставено в багажника на алено „ Рено 4 “ покрай гетото в Рим.

Погребението на Алдо Моро е ръководено персонално от папа Павел VI.

Този миг от италианската история се съпоставя с убийството на Джон Ф. Кенеди и се назовава „ Италианският 11 септември “.

Маргарет Тачър, 1984 година

Британският министър председател Маргарет Тачър или по-известна като „ Желязната лейди “ е един от най-уважаваните и познати политици в новата ни история. Тя на косъм съумява да се избави от голяма детонация в хотел, в който е била отседнала в Брайтън, Англия.

На 12 октомври 1984 година ИРА прави атентата, като задачата е била да убие водещи фигури на английското държавно управление. В хотела е сложена бомба със закъснител още преди Тачър и министрите от консервативната партия да дойдат. По това време в хотела е трябвало да се състои конференция на партията.

Взривното устройство е сложено от доброволец на ИРА с псевдоним „ Рой Уолш “, който отсяда в същия хотел. Бомбата е сложена под ваната в една от стаите, която се намира пет етажа над тази на Тачър. Устройството е с таймер, направен от записвач на касетки.

Бомбата се взривява към 14:54 локално време на 12 октомври. Взривът срутва 5-тонен комин, който пропада през всички етажи чак до мазето и оставя голяма дупка във фасадата на хотела. Според локалните пожарникари единствената причина да няма доста починали при гърмежа е сериозното строителство от Викторианската ера.

При атентата умират петима души, само че нито един от тях не е министър. Сред убитите е сър Антъни Бери – член на консервативната партия, както и Ерик Тейлър, лейди Шатък, лейди Маклейн и Роберта Вакехам. Доналд и Мюриел Маклейн били отседнали в същата стая, в която е сложена бомбата, само че Доналд оцелява.

34 души са ранени.

Отговорът на Маргарет Тачър не закъснява. Още на идната заран конференцията на консервативната партия продължава, само че тя отстранява от речта си всички планувани офанзиви против лейбъристите. Тачър декларира, че атентатът е „ опит за осакатяване на държавното управление на Нейно Величество Кралицата “.

Улоф Палме, 1986 година

Свен Улоф Хоаким Палм е шведски политик и министър председател на Швеция от 1969 до 1976 година, а по-късно от 1982 до 1986 година Той управлява шведската Социалдемократическа партия от 1969 година до убийството си през 1986 година

По това време политическите закононарушения са непознати за Швеция и Палме постоянно се движи без защита. Към среднощ на 28 февруари 1986 година той се прибира към дома си от локален киносалон със брачната половинка си Лисбет Палме в центъра на Стокхолм. Тогава той е убит от упор с един патрон. Втори изстрел одрасква Лисбет. Смъртта му е оповестена в локална болница.

Дълги години убийството на Палме остава неразгадано.

На 18 март 2020 година шведски следователи се срещат с членове на разследващите служби на Южна Африка, с цел да обсъдят случая. Според южноафриканците убийството на шведския посланик е осъществено по поръчка от Южна Африка.

На 10 юни 2020 година шведски прокурори организират конференция, на която декларират, че знаят кой е умъртвил Палме и това е Стиг Енстрьом или прочут още като „ Скандиа мен “. Енстрьом е един от 20-те души, които твърдели, че са очевидци на убийството и по-късно е посочен като обвинен. По това време обаче Енстрьом към този момент е мъртъв.

Някои политици и публицисти свързват гибелта на Палме с ПКК, защото той е първият политик в Европа, който дефинира организацията като терористична.

Волфганг Шойбле, 1990 година

Германският политик и член на Християн-демократическата партия е най-дългогодишният народен представител в немските парламенти по време на демокрацията. От 2017 до 2021 година той е президент на Бундестага.

По време на избирателен протест през 1990 година Шойбле е прострелян и остава неподвижен до края на живота си, прикрепен за инвалидна количка.

Той се връща на работа след няколко седмици.

Шойбле умира през 2023 година

Пим Фортюин, 2002 година

Вилхемус Симон Петрус Фортюин, прочут още с името Пим Фортюин, е датски политик, създател, предприемач и социолог, който основава своя лична партия през 2002 година Той работи като професор в Еразмус академията в Ротердам.

Първоначално дефинира себе си като болшевик, който симпатизира на Комунистическата партия, само че по-късно става член на Лейбъристката партия. Вижданията му се изместват към десните политики, изключително в посоки като имиграция и права на индивида.

Пим Фортюин е бил гей и е подкрепял гей правата.

През 2002 година Фортюин е погубен по време на предизборна акция от Волкерт ван дер Грааф – човек с леви разбирания и деятел за отбрана на правата на животните. Фортюин е убит в автомобила си пред радио студио, минути откакто е дал изявление.

Ван дер Грааф е преследван от водача на Фортюин и малко по-късно задържан и наказан на 18 години затвор. Излежава две-трети от присъдата си и е освободен през май 2014 година, както плануват наредбите на локалното законодателство.

Жак Ширак, 2002 година

Жак Рене Ширак е френски политик, който по-късно става президент на Франция и управлява страната от 1995 до 2007 година Преди това е министър председател с мандати от 1974 до 1976 година, от 1986 до 1988 година, както и кмет на Париж.

На 14 юли 2002 година на националния празник на Франция – Денят на Бастилията, Ширак оцелява след опит за ликвидиране. Тогава мъж стреля против с него с пушка, която преди този момент съумява да скрие в кутия за китара. Не уцелва.

Стрелецът е разпознат като Максим Брюнери, който имал връзки с крайно-дясната група „ Юните радикал “.

Зоран Джинджич, 2003 година

Зоран Джинджич е сръбски политик и мъдрец, който е и министър председател на Сърбия от 2001 година до убийството му през 2003 година Джинджич е един от тринайсетте реставратори на модерната сръбска Демократична партия, на която става президент през 1994 година

През 90-те години е един от водачите на опозиционната администрация против Слободан Милошевич.

Джинджич предсказва личната си гибел седмици преди тя да се случи. По това време той води битка с проведената престъпност в страната, като възнамерява специфичен арбитражен съд със система за отбрана на очевидците в него. Това тормози престъпните организации в страната, които били преплетени със сръбската загадка полиция, останала вярна на Милошевич.

Пряка заповед за убийството издава Милорад Улемек – някогашен пълководец на звеното за специфични интервенции на Югославия.

Зоран Джинджич е убит от Звездан Йованович в Белград на 12 март 2003 година Йованович стреля от близка постройка и го уцелва тъкмо в гърдите. Джинджич умира на място.

На 23 май 2007 година 12 души са наказани за убийството на Джинджич. Сред тях са Милорад Улемек и Звездан Йованович. Трима от наказаните към момента се търсят с алена бюлетина от Интерпол.

Анна Линд, 2003 година

Илва Анна Мария Линд е шведски политик от Социалдемократическата партия и юрист, който работи за Министерство на външните работи от 1998 година до гибелта си. Тя е и народен представител в локалния парламент.

На 10 септември 2003 година, до момента в който пазари в женската секция на локален магазин за облекла в центъра на Стокхолм, Линд е намушкана грубо в гърдите, корема и ръцете. По това време тя няма телохранители, което провокира скандал в страната поради предходното убийството на премиера Улоф Палме.

Линд е откарана в локална болница, където претърпява интервенция и ѝ вършат вливания на кръв в продължение на 9 часа. Според данните на медиците Линд на няколко пъти получава вътрешни кръвоизливи.

Състоянието ѝ се утежнява и на идващия ден тя умира.

Убиецът на Линд в началото съумява да избяга, само че на 16 септември е арестуван – това е Михайло Миялович – сърбин. ДНК разбор потвърждава, че той е наръгал Линд. На 6 януари 2004 година Миялович признава пред управляващите за убийството.

Източник БТВ Новините