Напрежението и несигурността на Западните Балкани са достигнали невиждано от

Напрежението и несигурността на Западните Балкани са достигнали невиждано от десетилетия равнище, установи в публикация в списание " Форин афеърс " тази седмица политологът Тоби Фогел, публицист и анализатор, основан в Брюксел.

Етническият шовинизъм продължава да дестабилизира района. Етнократите манипулират хората, като дърпат струните на най-големите им страхове. Това важи с цялостна мощ за Босна и Херцеговина, която, дружно с Косово, няма изгледи скоро да получи статут на претендент членка на Европейския съюз или НАТО. Две страни, в които се водиха последните войни в Европа през 20-и век, а в този момент се обрисува да бъдат минимум на фронтовата линия в новата студена война на Запада с Русия, твърди журналистът пред БНР.

В Босна за дестабилизацията способства най-вече водачът на локалните сърби Милорад Додик, само че също и националистическият водач на босненските хървати Драган Чович, който вижда опасност за мира опцията най-многочислената група в Босна - бошняците - да избира хърватските представители във федералната власт и упорства за още по-раздробено разделяне на Босна.

Зад Додик стои Белград, а зад Чович - Загреб. И Сърбия, и Хърватия имат зловредно въздействие в Босна, само че за рисковото падение на страната към бездната най-голяма виновност носят интернационалните фактори, в това число Европейски Съюз и Съединени американски щати, твърди Тоби Фогел.

Господин Фогел, поради съветската война в Украйна Европейския съюз и на Съединените щати наподобява схванаха, че дългогодишната им бездейност във връзка с евроинтеграцията на страните от Западните Балкани способства за това районът да поеме по доста рисков път, както е озаглавена публикацията ви във " Форин афеърс ". Босна е изключително уязвима. Смятате ли, че очевидното ѝ затъване към неустойчивост е обратимо, или към този момент е прекомерно мъчно да се спре тази наклонност?

Ситуацията е рискова. Но не мисля, че е окончателно рискова. Преди всичко можеше и да не се стига до тук, в случай че още преди години не бяха позволени някои неточности. Ще ви дам един образец: преди към десетилетие числеността на ЮФОР - мироопазващите сили от Европейския съюз, които наследиха силите на НАТО в Босна през 2004-а - беше оставена да падне надалеч под нужната, с цел да могат да работят те дейно. По принцип нещата можеше да наподобяват по доста друг метод, в случай че Западът не беше изпуснал самодейността.

Все още обаче може и би трябвало да се направи нещо. И бих посъветвал да се ускори ЮФОР, както и да се приготви възобновяване на задачата на НАТО. Защото през ноември се чака Русия да наложи несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации върху продължаването на мандата на европейските сили. Ситуацията е сериозна и поради плануваните за октомври избори в Босна, на чието осъществяване националистическата партия ХДЗ на босненските хървати се пробва да попречи. Тук още веднъж интернационалната общественост, изключително Европейският съюз, би трябвало да работи изрично и да не търпи такива дейности.

Но най-трудната задача пред Евросъюза е да премисли радикално политиката си на разширение, която е рамката за връзките му със страните от Западните Балкани. И да си даде сметка дали процесът в този му тип дава действителни резултати. Ако питате мен, отговорът е не. Процесът буксува и би трябвало да бъде изменен. Убеден съм, че в случай че не го създадем и в случай че продължаваме да гледаме на Западните Балкани единствено през призмата на разширението, рано или късно отново ще се стигне до злополучие - може и да не е в Босна, а в Косово или в която и да било от страните в района.

Западът показва единение и увереност във връзка с войната в Украйна. Дали е в положение да покаже същото и за евроинтеграцията на Западните Балкани?

Не мисля, че има проблем с единството на Запада във връзка с Западните Балкани. Съединените щати и Европейският съюз по принцип работят в една и съща посока. Разлики в политиката им има, само че те са релативно дребни. Съединените щати да вземем за пример постановиха наказания против босненския сръбски водач Милорад Додик. А Европейският съюз - не, а и не може - поради правото на несъгласие на Унгария. Така че не единството, а решителността е казусът.

Твърде от дълго време битува лъжливо успокоение, че мирът на Западните Балкани е вързан в забрадка. И че е доста дребна заплахата от експлоадиране на проведено принуждение в Босна или в Косово. Смята се, че няма неотложна потребност проблемите там да бъдат преодолени и че процесът на присъединение на страните от района към Европейския съюз ще обезпечи пътем нужните им промени.

В този смисъл обаче ми се коства забавен фактът, че една от най-напредналите към Европа страни - Сърбия - от няколко години претърпява трагично връщане към авторитаризма. Докато страната, която е най-назад с евроинтеграцията - Косово - е първенец по демократизация. Ето ви недвусмислено доказателство, че промените няма да се случват автоматизирано единствено тъй като Европейският съюз се уголемява.

Горещо се надявам това да постави завършек на пасивността на Европа и на Америка и те да се ангажират с нова сила в района, наблягайки на най-наболелите проблеми. Особено на върховенството на закона.

Разбира се, също така Европейският съюз и страните членки не трябва да не престават да употребяват процеса на разширение за вътрешнополитически цели. Имам поради президента Макрон, който първи блокира Албания и Северна Македония, и България, която стопира съседката си. Има и още такива образци през годините. Колкото и основателни да са причините на тези страни, би било добре те да вземат поради и събитията в Европа, изключително в Украйна, и да оставят настрани двустранните си проблеми.

Има много разумна и добре аргументирана различна на вашата настройка в това отношение. Сам казвате, че Сърбия се връща към авторитаризма - за какво тогава Евросъюзът да бърза да приема още един Орбан в редиците си?

Република Северна Македония е членка на НАТО и не би трябвало да е застрашена от Русия - за какво да бърза България, споделят избрани кръгове тук, да вкарва неуреден двустранен спор в съюза? Не е ли Босна в действителност, дружно с Косово, действителният проблем пред евроинтеграцията на района? Те даже нямат статут на кандидатки за участие.

Голямото предизвикателство пред Босна е да се трансформират нещата по този начин, че жителите от всички самоопределящи се групи да придобият чувството, че това е тяхната страна и че държавното управление й е тяхното - на всички. Това в този момент не е по този начин. И повода не е етническа, а политическа и конституционна.

Едва ли някой се съмнява, че Босна няма да влезе в Европейския съюз със настоящето ѝ устройство. Не виждам по какъв начин може да стане това. А и Евросъюзът даде да се разбере, че не може. Затова Босна ще би трябвало да се промени. И без това никой не наподобява изключително удовлетворен от статуквото, с изключение на избрани политици, които извличат изгоди от откритата системаблагодарение на страховете на хората.

А защото споменахте Орбан - съгласно мен Унгария не е образец за провален преход. Не считам, че в тази ситуация може да се приказва за евроразширяване, което да се оказва неуспех. В старите страни членки също са идвали на власт такива като него. И ще не престават да идват. Берлускони управляваше в Италия да вземем за пример, а във Франция Льо Пен можеше да стане президент. Това не може да се счита за мотив срещу разширението на съюза.

Етнократите в Босна, както успешно ги наричате - Милорад Додик и Драган Чович, са изключително комфортни принадлежности за оказване на въздействие надлежно от Сърбия и от Хърватия. Как може Белград и Загреб да бъдат накарани да прекратят дестабилизиращата си интервенция в Босна?

Преди всичко би трябвало да се означи, че намесата на Хърватия в Босна е тъкмо толкоз зловредна и проблематична, колкото намесата на Сърбия. От много време вниманието на всички е концентрирано върху босненския сръбски водач Милорад Додик, само че държанието на хърватските националисти в Босна е също като неговото. Сега те към този момент са в открит съюз.

Това изисква кардинална реакция, изключително от страна на водещите членки на Европейския съюз, които недвусмислено би трябвало да заявят на Загреб и на Белград, че намесата им във вътрешната политика на Босна е нездравословна и че би трябвало да спрат неотложно. Съзнавам, че това звучи може би наивно или утопично, само че в тази ситуация би трябвало да бъдат надскочени всички тяснопартийни ползи.

ЕНП да вземем за пример, изключително някогашната канцлерка Ангела Меркел, от много време държи под опеката си тези националисти, също както апропо и Орбан напълно до неотдавна, вместо да ги накарат да си трансформират държанието. Но непровокираното съветско нахлуване против Украйна ще принуди еврочленките и Съединените щати да си помислят дали да продължат да поддържат тези политици.

Повярвахте ли на Драган Чович, когато сподели, че няма да има мир, в случай че изборите се проведат през октомври, без да бъде изпълнено настояването му за смяна в законодателството, тъй че хърватите сами да избират своите представители във федералната власт?

Заплахата беше много недвусмислена в действителност. Но е мъчно да се планува какво ще се случи. Вярно е, че Чович може да блокира задоволително дълго финансирането на изборната комисия, че да попречи на самото осъществяване на изборите, само че в случай че се стигне до там, интернационалната общественост съгласно мен ще се намеси.

Европейският съюз би трябвало да е подготвен с съответен проект по какъв начин да го направи надалеч преди да се случи такова нещо. Ясно е, че за Драган Чович това е въпрос на политическо оцеляване и той би стигнал надалеч, с цел да си го обезпечи.

Нека ви върна към възможното завръщане на НАТО с задача в Босна. Това неизбежно би провокирало остра реакция в Ребулика Српска. А в конюнктура на нагнетено напрежение и нова студена война сред Запада и Русия няма ли да е взривоопасно?

В тази тенденция мислят в щабквартирата на НАТО в Брюксел и някои страни членки поради вероятността Русия да блокира ЮФОР. От правна позиция може да се окаже комплицирано за реализиране, тъй като мандатите на НАТО и на задачата на Европейския съюз са обвързани в една резолюция на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Но НАТО има дефиниран мандат и в Дейтънското спокойно съглашение и това може да значи, че няма потребност от глоба на Съвета за сигурност.

От политическа позиция считам, че мощно наличие на НАТО в Босна е верният път напред. Само по себе си то няма да реши насъбраните проблеми. Но пък ще даде малко повече успокоение на хората да преценяват по какъв начин да трансформират статуквото и да вземат решение свободно - без политически напън и закани.