Елена Йончева: Ердоган държи ЕС със сирийските бежанци
Намерението на турския президент Реджеп Ердоган да разсели близо един милион сирийски бежанци може още веднъж да предизвика напрежение по българските граници.
В Анкара се готвят отново да употребяват натиска на миграционните потоци, с цел да притиснат Европейски Съюз. За страдание една от най-уязвимите страни на пътя на бежанците от Сирия е България. Това разяснява Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, която беше на посещаване в Турция в делегация на Европейския парламент.
Европейските депутати имаха срещи с комисията по бюджет в Народното събрание, в Министерството на външните работи, с асоциацията на публицистите, както и със студенти. Те отидоха и на място, с цел да видят изискванията, при които са настанени бежанците от Сирия в Газиантеп, както и да се срещнат с метода, по който протича тяхната интеграция, в това число на дребните деца.
От 2016 година Европейски Съюз дава средства на Турция освен за основаване на битови условия, само че и за приобщаване на бягащите от военните дейности в прилежащата страна.
На фона на надигащи се настроения против бежанците, усилени поради тежката икономическа конюнктура в страната, както и с взор към идните избори през 2023 година, преди седмици Реджеп Ердоган разгласи проектите си да реалокира близо един милион души, открили се в Турция сляд бягство от Сирия. Избраното място е в така наречен безвредни зони в североизточна Сирия, следени от Анкара, където от 2019 година до момента са издигнати десетки хиляди тухлени домове, както и пътища. Плановете плануват до края на годината да се изградят жилища за общо 100 000 души, както и лечебни заведения, учебни заведения и други
Намеренията на турския президент не се одобряват от бежанците, защото част от тях към този момент са се интегрирали – имат работа, фамилиите им се употребяват с гратис обучение и опазване на здравето. Една от така наречен безвредни зони е в Идлиб – регион, който към момента не е изцяло спокоен. Според изследване, финансирано от службата за бежанците на Организация на обединените нации, броят на сирийците, които не възнамеряват да се завърнат нараства от 16,7% през 2017 година на 77,8% през 2020 година Днес са още повече близо 90%.
Опасения има и в Дамаск, където считат, че по този метод Турция ще получи трайно въздействие върху част от сирийски територии, а и е допустимо да бъдат настанени съперници на формалната власт. Едно от евентуалните планове на Реджеп Ердоган е да промени етническия състав на популацията в тези региони – да размени преобладаващите кюрдски групи с различен етнос.
Напрежението измежду бежанците основава капацитет за нова вълна към Европейски Съюз в обстановка, в която съюзът е зает с приемането и настаняването на голям поток бягащи от войната в Украйна. На турска територия има близо 3,7 млн. сирийски жители, по публични данни, които президентът Реджеп Ердоган към този момент употребява за напън в връзките си с Европа.
Анкара контракти на няколко пъти европейско финансиране - за филантропична помощ и обучение на бежанците от Сирия, за интеграция и инфраструктура, с обещанието да спре миграционните потоци по пътя за Европа. Европейски Съюз се съгласи да отпусне 6 милиарда евро за задачата единствено за интервала 2021-2023 година
Турция твърди, че е похарчила 32 милиарда евро за бежанците и се оплаква от закъснение на европейските траншове. В същото време данните от осъществяването на програмата за поощряване на предприемачеството измежду бежанците, за която Европейски Съюз отпусна 32,5 млн. евро демонстрират, че в някои от задачите й напредъкът е нулев.
По време на срещата с европейските депутати в Анкара, зам.-министърът на външните работи на Турция Фарук Каймакчъ и Бюлент Йозкан, общоприет шеф за финансовото съдействие, приканиха Европейски Съюз да поддържа разселването на бежанците назад в Сирия.
Европейско финансиране за преместването на бежанците в Сирия не е допустимо, изключително на фона на опасенията, че завръщането им не е непринудено и при обезпечена сигурност, разяснява по-късно Елена Йончева. Тя уточни, че едно от преимуществата на настаняването на мигранти покрай граничните зони, е точно във опцията те бързо да се завърнат в родината си, когато изискванията го разрешават. Насилственото им разселване обаче не е допустим вид. Не би трябвало да се позволява бежанците да бъдат употребявани във вътрешната политика, безапелационна е тя.
В Анкара се готвят отново да употребяват натиска на миграционните потоци, с цел да притиснат Европейски Съюз. За страдание една от най-уязвимите страни на пътя на бежанците от Сирия е България. Това разяснява Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, която беше на посещаване в Турция в делегация на Европейския парламент.
Европейските депутати имаха срещи с комисията по бюджет в Народното събрание, в Министерството на външните работи, с асоциацията на публицистите, както и със студенти. Те отидоха и на място, с цел да видят изискванията, при които са настанени бежанците от Сирия в Газиантеп, както и да се срещнат с метода, по който протича тяхната интеграция, в това число на дребните деца.
От 2016 година Европейски Съюз дава средства на Турция освен за основаване на битови условия, само че и за приобщаване на бягащите от военните дейности в прилежащата страна.
На фона на надигащи се настроения против бежанците, усилени поради тежката икономическа конюнктура в страната, както и с взор към идните избори през 2023 година, преди седмици Реджеп Ердоган разгласи проектите си да реалокира близо един милион души, открили се в Турция сляд бягство от Сирия. Избраното място е в така наречен безвредни зони в североизточна Сирия, следени от Анкара, където от 2019 година до момента са издигнати десетки хиляди тухлени домове, както и пътища. Плановете плануват до края на годината да се изградят жилища за общо 100 000 души, както и лечебни заведения, учебни заведения и други
Намеренията на турския президент не се одобряват от бежанците, защото част от тях към този момент са се интегрирали – имат работа, фамилиите им се употребяват с гратис обучение и опазване на здравето. Една от така наречен безвредни зони е в Идлиб – регион, който към момента не е изцяло спокоен. Според изследване, финансирано от службата за бежанците на Организация на обединените нации, броят на сирийците, които не възнамеряват да се завърнат нараства от 16,7% през 2017 година на 77,8% през 2020 година Днес са още повече близо 90%.
Опасения има и в Дамаск, където считат, че по този метод Турция ще получи трайно въздействие върху част от сирийски територии, а и е допустимо да бъдат настанени съперници на формалната власт. Едно от евентуалните планове на Реджеп Ердоган е да промени етническия състав на популацията в тези региони – да размени преобладаващите кюрдски групи с различен етнос.
Напрежението измежду бежанците основава капацитет за нова вълна към Европейски Съюз в обстановка, в която съюзът е зает с приемането и настаняването на голям поток бягащи от войната в Украйна. На турска територия има близо 3,7 млн. сирийски жители, по публични данни, които президентът Реджеп Ердоган към този момент употребява за напън в връзките си с Европа.
Анкара контракти на няколко пъти европейско финансиране - за филантропична помощ и обучение на бежанците от Сирия, за интеграция и инфраструктура, с обещанието да спре миграционните потоци по пътя за Европа. Европейски Съюз се съгласи да отпусне 6 милиарда евро за задачата единствено за интервала 2021-2023 година
Турция твърди, че е похарчила 32 милиарда евро за бежанците и се оплаква от закъснение на европейските траншове. В същото време данните от осъществяването на програмата за поощряване на предприемачеството измежду бежанците, за която Европейски Съюз отпусна 32,5 млн. евро демонстрират, че в някои от задачите й напредъкът е нулев.
По време на срещата с европейските депутати в Анкара, зам.-министърът на външните работи на Турция Фарук Каймакчъ и Бюлент Йозкан, общоприет шеф за финансовото съдействие, приканиха Европейски Съюз да поддържа разселването на бежанците назад в Сирия.
Европейско финансиране за преместването на бежанците в Сирия не е допустимо, изключително на фона на опасенията, че завръщането им не е непринудено и при обезпечена сигурност, разяснява по-късно Елена Йончева. Тя уточни, че едно от преимуществата на настаняването на мигранти покрай граничните зони, е точно във опцията те бързо да се завърнат в родината си, когато изискванията го разрешават. Насилственото им разселване обаче не е допустим вид. Не би трябвало да се позволява бежанците да бъдат употребявани във вътрешната политика, безапелационна е тя.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ