Прокуратурата преследва гражданите, но не и властта, въпреки усещането за корупция в здравеопазването, сочи анализ
Наказателната принуда от страна на прокуратурата по време на епидемията от COVID-19 e била ориентирана към жителите, а управляващите са били освободени от задължението си " да внимават ". Такова резюме направиха от Българския институт за правни начинания (БИПИ) на собствен разбор по отношение на активността на прокуратурата в изискванията на изключително състояние и изключителна епидемиологична конюнктура.
В активността на основния прокурор Иван Гешев липсват следствията, свързани с корупция в опазването на здравето, следене на целесъобразното разходване на средства, в изискванията на ориентирани огромни парични потоци в бранша поради епидемията. Прокуратурата не работи самодейно, макар обвинявания от страна на служебното държавно управление, е записано още в отчета. Паралелно бяха показани данни от социологическо проучване на " Глобал Метрикс " измежду 1048 пълнолетни жители, извършено през втората половина на месец май, съгласно което 60% от интервюираните считат, че в опазването на здравето има корупция.
Ненавременен пиар и заглушаване на гласове от прокуратурата
Проверките за далавера при започване на епидемията в страната са породили неодобрение в аптекарския отрасъл, нагнетили са напрежение и не са помогнали на сектора да си свърши добре работата, разяснява Галина Гергинова от БИПИ.
Според разбора равносметката не е добра и по делата за всяване на суматоха. Само едно е влезнало в съда и завършило с оправдателна присъда. Негативен отзив пък са породили придобилите медийна известност каузи против ръководителя на фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова и водача на гражданско придвижване " БОЕЦ " Георги Георгиев. Според съда прокуратурата не би трябвало да преследва хора, които алармират за проблеми и несправяне на управляващите с пандемията. Много от акциите са оценени като несвоевременен пиар.
" Създаде се усещане, че прокуратурата преследва отрицателно настроени към дейноста й персони, деятели, политически водачи. Опитва да заглушава отрицателните гласове. Тя не желае да не се осветяват проблемите, а не да работи за тяхното решение ", разяснява Гергинова. Тя напомни сигнала на здравния министър доктор Стойчо Кацаров за изявление на някогашния министър председател Бойко Борисов за изминал период на ваксини, по който една седмица прокуратурата мълчи, само че за сметка на това при започване на епидемията хора от гражданското общество са преследвани.
Инситутът е направил обзор на правосъдната процедура по закона за здравето - каузи на хора, които са глобени за неносене на маски, за визити на паркове, градинки, детски площадки. Разгледани са 300 каузи, приключили на районно равнище. Гергинова посочи, че това направление не е директно обвързвано с прокуратурата, само че и тук статистиката не е в изгодата на контролните органи. 72% от всички каузи са приключили с анулация на санкциите. Изводът е, че контролните органи не са си свършили добре работата, като позволяват редица официални нарушавания, които са в несъгласие на закона.
По наказателните каузи за нарушение на карантина прокуратурата извадка от 400 каузи демонстрира, че 389 са завършили с неоправдателна присъда, а 11 с оправдателна. Тук прокуратурата е доста ефикасна, само че съгласно БИПИ това не е добър отзив, защото делата не са комплицирани.
Усещане за корупция и липса на бистрота при здравните разноски
В социологическото изследване на " Глобал Метрикс ", което бе показано, са наранени тематики за съществуването на корупция в частните и държавни лечебни заведения и източването на здравната каса. Изследването е част от интернационален план.
Адвокат Цветомир Тодоров от БИПИ съобщи, че по време на епидемията жителите са почнали интензивно да се интересуват какво се случва в опазването на здравето и по какъв начин се харчат парите в бранша. Според него обаче е пропусната опцията за спор за качеството на системата на опазване на здравето, а коронавирусът е посочил, че тя е доста уязвима.
Като съществени проблеми очерта неглижиране на третирането на хронични болести, невзетите ограничения за възстановяване на здравната просвета на популацията, сбъркани протоколи за лекуване, административен и мениджърски напън върху личния състав, несъответстваща материална база на доста места, като всичко изброено има връзка с корупцията.
В изследването жителите са показали опазването на здравето отпред от всички сфери като разбиране, че там има корупция, разяснява Радостина Ангелова, шеф на " Глобал Метрикс ". 60% от интервюираните считат, че в опазването на здравето има корупция. Това е вторият най-голям резултат, след изпълнителната власт и с преднина пред митниците. Останалите браншове, посочвани най-често, са инфраструктура и строителство, енергетика. Сфери като просвета, туризъм, защита, спорт и обучение остават в по-малка степен наранени от чувствата за корупция на интервюираните.
52% считат, че ресурсите в бранш опазване на здравето се ръководят неефективно, а 25% показват изцяло неефективно. " В опазването на здравето корупцията постоянно се свързва с управлението и шефовете на здравните заведения, само че и лекарите експерти са наранени. Това демонстрира, че целият здравен бранш действа при публични съмнения за корупционни практики на всички равнища. Много публикувани са настройките за това че всички лечебни заведения се свързват с източване, услуги за пациенти с повече пари, искане на в допълнение възнаграждение за екип, обслужване с преимущество на пациенти с връзки ", разяснява Ангелова.
16% от интервюираните показват, че са били очевидци или взели участие в корупция в здравната система, само че склонността за подаване на сигнал е доста ниска, като едвам 18% от тях са подали сигнал.
1/3 (34.7%) считат, че и държавните, и частните лечебни заведения са наранени от корупция. 64% дават отговор, че единствено държавните лечебни заведения са наранени, а 43% - единствено частните са наранени. В държавните лечебни заведения корупцията се свързва с управлението и лекарите-специалисти, до момента в който при частните повече с управлението.
Силно е чувството и за липса на бистрота при финансирането и липса на гласност за разходване на ресурсите, получени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). 95% от пълнолетните считат, че НЗОК се източва. 67% считат, че това визира огромна част от разходваните средства, 29% са по-умерени и считат, че визира дребна част от средствата. Няма съмнение за съществуването на този проблем. Източването се свързва с клиничните пътеки, само че и назначение на ненужни прегледи.
На 40% от пълнолетните българи се е налагало да доплащат за лекуване. България е в едно от първите места в Европа с най-голям дял доплащане. Делът е съвсем равносилен на това, което се заплаща през здравните осигуровки. От тези доплащания единствено 1/5 са без документ, т.е. нерегламентирани.
На половината от жителите за последните 5 години не се е налагало да употребяват болнична помощ. Ниска степен на профилактични прегледи и предварителна защита водят до ниско потребление на здравните заведения, само че закъснели реакции, хронични болести и неприятен здравен статус на популацията. Общата задоволеност от здравните грижи и лекарската активност е висока - 69% са задоволени от държавните лечебни заведения, а 87% от частните. 60% са определили разноските в частните като високи. 72% биха предпочели да се лекуват в частна болница. 48% показват, че лекарите и личния състав в частните лечебните заведения са по-внимателни, а държавните имат само преимущество - достъпността и по-ниско възнаграждение на здравните услуги.
1/3 от доплащанията или подаръците в лечебните заведения са били като персонална самодейност. 6% показват, че им е било желано нерегламентирано доплащане, само че не са го създали.
Половината от интервюираните нямат мнение дали би трябвало да се основат частни здравни каси, а лечебните заведения да се приватизират. 27% поддържат основаването на здравните каси, а 28% - не. За приватизациите на лечебните заведения преобладават отрицателните настройки, тъй като се свързват с оскъпяване на достъпа до тях. Нагласите се характеризират с представители на дребните градове и селата.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В активността на основния прокурор Иван Гешев липсват следствията, свързани с корупция в опазването на здравето, следене на целесъобразното разходване на средства, в изискванията на ориентирани огромни парични потоци в бранша поради епидемията. Прокуратурата не работи самодейно, макар обвинявания от страна на служебното държавно управление, е записано още в отчета. Паралелно бяха показани данни от социологическо проучване на " Глобал Метрикс " измежду 1048 пълнолетни жители, извършено през втората половина на месец май, съгласно което 60% от интервюираните считат, че в опазването на здравето има корупция.
Ненавременен пиар и заглушаване на гласове от прокуратурата
Проверките за далавера при започване на епидемията в страната са породили неодобрение в аптекарския отрасъл, нагнетили са напрежение и не са помогнали на сектора да си свърши добре работата, разяснява Галина Гергинова от БИПИ.
Според разбора равносметката не е добра и по делата за всяване на суматоха. Само едно е влезнало в съда и завършило с оправдателна присъда. Негативен отзив пък са породили придобилите медийна известност каузи против ръководителя на фармацевтичния съюз проф. Асена Сербезова и водача на гражданско придвижване " БОЕЦ " Георги Георгиев. Според съда прокуратурата не би трябвало да преследва хора, които алармират за проблеми и несправяне на управляващите с пандемията. Много от акциите са оценени като несвоевременен пиар.
" Създаде се усещане, че прокуратурата преследва отрицателно настроени към дейноста й персони, деятели, политически водачи. Опитва да заглушава отрицателните гласове. Тя не желае да не се осветяват проблемите, а не да работи за тяхното решение ", разяснява Гергинова. Тя напомни сигнала на здравния министър доктор Стойчо Кацаров за изявление на някогашния министър председател Бойко Борисов за изминал период на ваксини, по който една седмица прокуратурата мълчи, само че за сметка на това при започване на епидемията хора от гражданското общество са преследвани.
Инситутът е направил обзор на правосъдната процедура по закона за здравето - каузи на хора, които са глобени за неносене на маски, за визити на паркове, градинки, детски площадки. Разгледани са 300 каузи, приключили на районно равнище. Гергинова посочи, че това направление не е директно обвързвано с прокуратурата, само че и тук статистиката не е в изгодата на контролните органи. 72% от всички каузи са приключили с анулация на санкциите. Изводът е, че контролните органи не са си свършили добре работата, като позволяват редица официални нарушавания, които са в несъгласие на закона.
По наказателните каузи за нарушение на карантина прокуратурата извадка от 400 каузи демонстрира, че 389 са завършили с неоправдателна присъда, а 11 с оправдателна. Тук прокуратурата е доста ефикасна, само че съгласно БИПИ това не е добър отзив, защото делата не са комплицирани.
Усещане за корупция и липса на бистрота при здравните разноски
В социологическото изследване на " Глобал Метрикс ", което бе показано, са наранени тематики за съществуването на корупция в частните и държавни лечебни заведения и източването на здравната каса. Изследването е част от интернационален план.
Адвокат Цветомир Тодоров от БИПИ съобщи, че по време на епидемията жителите са почнали интензивно да се интересуват какво се случва в опазването на здравето и по какъв начин се харчат парите в бранша. Според него обаче е пропусната опцията за спор за качеството на системата на опазване на здравето, а коронавирусът е посочил, че тя е доста уязвима.
Като съществени проблеми очерта неглижиране на третирането на хронични болести, невзетите ограничения за възстановяване на здравната просвета на популацията, сбъркани протоколи за лекуване, административен и мениджърски напън върху личния състав, несъответстваща материална база на доста места, като всичко изброено има връзка с корупцията.
В изследването жителите са показали опазването на здравето отпред от всички сфери като разбиране, че там има корупция, разяснява Радостина Ангелова, шеф на " Глобал Метрикс ". 60% от интервюираните считат, че в опазването на здравето има корупция. Това е вторият най-голям резултат, след изпълнителната власт и с преднина пред митниците. Останалите браншове, посочвани най-често, са инфраструктура и строителство, енергетика. Сфери като просвета, туризъм, защита, спорт и обучение остават в по-малка степен наранени от чувствата за корупция на интервюираните.
52% считат, че ресурсите в бранш опазване на здравето се ръководят неефективно, а 25% показват изцяло неефективно. " В опазването на здравето корупцията постоянно се свързва с управлението и шефовете на здравните заведения, само че и лекарите експерти са наранени. Това демонстрира, че целият здравен бранш действа при публични съмнения за корупционни практики на всички равнища. Много публикувани са настройките за това че всички лечебни заведения се свързват с източване, услуги за пациенти с повече пари, искане на в допълнение възнаграждение за екип, обслужване с преимущество на пациенти с връзки ", разяснява Ангелова.
16% от интервюираните показват, че са били очевидци или взели участие в корупция в здравната система, само че склонността за подаване на сигнал е доста ниска, като едвам 18% от тях са подали сигнал.
1/3 (34.7%) считат, че и държавните, и частните лечебни заведения са наранени от корупция. 64% дават отговор, че единствено държавните лечебни заведения са наранени, а 43% - единствено частните са наранени. В държавните лечебни заведения корупцията се свързва с управлението и лекарите-специалисти, до момента в който при частните повече с управлението.
Силно е чувството и за липса на бистрота при финансирането и липса на гласност за разходване на ресурсите, получени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). 95% от пълнолетните считат, че НЗОК се източва. 67% считат, че това визира огромна част от разходваните средства, 29% са по-умерени и считат, че визира дребна част от средствата. Няма съмнение за съществуването на този проблем. Източването се свързва с клиничните пътеки, само че и назначение на ненужни прегледи.
На 40% от пълнолетните българи се е налагало да доплащат за лекуване. България е в едно от първите места в Европа с най-голям дял доплащане. Делът е съвсем равносилен на това, което се заплаща през здравните осигуровки. От тези доплащания единствено 1/5 са без документ, т.е. нерегламентирани.
На половината от жителите за последните 5 години не се е налагало да употребяват болнична помощ. Ниска степен на профилактични прегледи и предварителна защита водят до ниско потребление на здравните заведения, само че закъснели реакции, хронични болести и неприятен здравен статус на популацията. Общата задоволеност от здравните грижи и лекарската активност е висока - 69% са задоволени от държавните лечебни заведения, а 87% от частните. 60% са определили разноските в частните като високи. 72% биха предпочели да се лекуват в частна болница. 48% показват, че лекарите и личния състав в частните лечебните заведения са по-внимателни, а държавните имат само преимущество - достъпността и по-ниско възнаграждение на здравните услуги.
1/3 от доплащанията или подаръците в лечебните заведения са били като персонална самодейност. 6% показват, че им е било желано нерегламентирано доплащане, само че не са го създали.
Половината от интервюираните нямат мнение дали би трябвало да се основат частни здравни каси, а лечебните заведения да се приватизират. 27% поддържат основаването на здравните каси, а 28% - не. За приватизациите на лечебните заведения преобладават отрицателните настройки, тъй като се свързват с оскъпяване на достъпа до тях. Нагласите се характеризират с представители на дребните градове и селата.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ