Наистина основната цел на по-голямата част от жените е да

Наистина главната цел на по-голямата част от дамите е да „ заловен “ някой мъж – цел, на чието реализиране се придава несъразмерна значителност, защото при положение на крах дамите считат, че животът им е окончателно провален.

Доказателство за това е особеното наличие, което се влага в думите „ остаряла мома “ и „ остарял ерген “. На остарялата мома обществото гледа като на жена, която се е провалила или не е съумяла да се реализира като жена, жигосвайки я с клеймото на полово неспособна.

На остарелия ерген обаче се гледа със състрадание като на шмекер, който „ не се е хванал на въдицата “. Тоест съществуването на дамата не се възприема настрана от това на мъжа, до момента в който той проправя свои пътища в живота, които не зависят от дамата, въпреки и да не я изключват. Обикновено тя би трябвало да се ограничи да следва пътя на мъжете, подражавайки на техните дейности.

Така поражда надпреварата с мъжа, като неосъзната нужда да се реализира по някакъв метод предимство над него. Напразно изпитание, защото не може да се превъзхожда някого, на който се подражава. По този метод двата пола работят на основата на един и същи модел, който е мъжкият.

Жената кръжи към мъжа, само че не и към личното си „ аз “. Мъжът обаче не следва дамата, а върви след личните си цели.

Психическият център на гравитация на дамата не е личното й създание, а това на мъжа. Кои са аргументите за тази невероятна взаимозависимост? Защо дамата не може да има лична еднаквост и орис, обособени от пътя на мъжа?

Поради обстоятелството, че половата роля на дамата е сведена до майчинството, цялото й битие се върти към мъжа; постоянно подвластна и очакваща, тя търси подобаващия самец, с цел да бъде оплодена. Докато мъжът се осъществя самичък в живота, дамата се осъществя чрез мъжа, защото е лишена от лични полезности.

А какво става с дамите, които не следват пътя на майчинството? Те прибягват до средството, което към този момент коментирахме – имитират мъжки модели, като влизат в конкуренция с мъжете.

Най-доброто огледало на ползите на дамата са женските списания. Което и да вземем напосоки, ще установим, че всички те, с някои леки вариации, се отнасят до едни и същи тематики: домакинство, вътрешно обзавеждане, кухня, разхубавяване, диети за намаляване или за поддържане на тежестта, гимнастика за опазване на фигурата, унищожаване на целулита, кремове срещу бръчки и естествено, последния зов на модата в облеклото.

Там се разгласяват и материали за развъждането на децата, за кавги и любовни случки на някоя кинозвезда или персона от интернационалния хайлайф. Сякаш целият живот на дамата протича само измежду кремове, облекла, гримове, диети за намаляване и хиляда и един метода, посредством които да стане по-привлекателна. Ще установим какъв брой малък, стеснен и дребен е светът, в който се движи съществуването на дамата, като че ли в живота няма по-важни неща от това да наподобява привлекателна и да има деца. Ще видим също, че всички гореспоменати действия са извънредно от външно естество и се отнасят само до грижата за тялото, само че не и за мозъка и вътрешния свят.

Кои са аргументите и смисълът на това неизмеримо събитие? Каква е тази изключителна мощ, способна да активизира армии от дами, които се тълпят в магазините, купувайки парцали, козметични артикули, персонален сексапил, пресен загар и красиво тяло?

Половината от популацията на земята посвещава забележителна част от деня на тези действия, в които вероятно минава по-голямата част от живота им.

В реалност това неизмеримо хабене на жизнеспособност се дължи само на желанието на дамата да притегли мъжа, с цел да бъде оплодена и да извърши ролята си на майка, както и да задоволи женския си егоизъм.

Ако дамите престанат да подражават на модели, които не са техни, и култивират у себе си полезностите, присъщи на дамата, те безспорно ще съумеят да се повдигнат до нивото на мъжа, защото личната им реализация ще бъде равностойна на тази на мъжа.

Въпросът е в това, че те би трябвало да се откажат от втълпяваната им още от ранно детство роля на беззащитни девойчета като инструмент, посредством който да се снабдят със закрилата на мъжа.

Необходимо е да се разбере, че „ тъждество “ значи освен идентични права, само че и идентични отговорности – нещо, което не може да бъде реализирано, когато съществуват настойници и покровителствани.

Това не значи, че се слагат под въпрос юридическите права на дамите. Просто би трябвало да е ясно, че с цел да се реализира пълноправие, е належащо да се поемат нови и тежки отговорности.

Движенията за равноправност на дамата не могат да претендират за нови и по-широки права, в случай че няма надлежно равностойно нарастване на отговорностите. В противоположен случай директно ще бъде накърнена същинската независимост на дамата. Свобода значи пълноправие, а не опекунство.

Жената не може да бъде като някакво създание, осиновено от едно патерналистично общество. Тя би трябвало да бъде пълнолетна персона, изцяло виновна и зряла.

Жените непрестанно упорстват за по-големи права и отбрана, само че по едно и също време с това, сходно на наивни девойчета, се оставят да бъдат осиновени от някой мъж, който да поеме грижата за живота им.

Вярно е, че постоянно е съществувала дискриминация по отношение на дамата, само че не по-малко е правилно, че тя непринудено отхвърля да порасне и да се развие, оставайки подчинена на мъжа. Това е обяснимо – зависимостта не изисква огромни старания, отговорност и труд, задоволително е да има подготвеност да се задоволяват желанията на настойника и да се пораства в неговата сянка.

Време е дамите да престанат да имат вяра във вълшебните приказки, обещаващи бързи и комфортни чудеса.

Жената безусловно би трябвало да разбере, че не е нужно да желае позволение от мъжа, с цел да се еманципира и да реализира равноправие; за тази цел обаче тя би трябвало да реализира психическа автономия, с цел да развие личните си качества.

Не е належащо да си присвоява атрибутите на мъжа, тъй като нейните са тъкмо толкоз значими и скъпи като неговите, въпреки че тя не ги употребява.

За тази цел тя би трябвало да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия.

В реалност заради дискриминирането, на която е подложена, както и заради събитието, че е считана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й дава разнородни играчки, с които да се забавлява, по този начин както се постъпва с децата, с цел да не досаждат на възрастните.

Добър образец за мнението, което съществува за дамата, са рекламите, в които тя е употребена като предмет на всевъзможни глупави разговори по отношение на този или оня артикул.

Дори започнах да си мисля, че в случай че мъжете поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните сътрудници надали биха поставили същите думи в тяхната уста, в противен случай, щяха да ги накарат да кажат нещо мъдро.

Тъй като се счита, че дамите са лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкоз лекомислени и повърхностни обстановки.

Понятието за „ жената-предмет “ произтича точно от събитието, че тя е считана – умишлено или не – за лишена от наличие.

Тази теза е толкоз публикувана, че е довела до основаването на облик, който постоянно участва в комедии, сатири и филми – това е обликът на глупавата секретарка, представяна нормално като прекомерно сексапилна жена, само че безусловно лишена от разум.

Това в действителност не учудва никого, защото сме привикнали да виждаме манекенки с блестяща осанка и закърнял разум, които за жалост са най-желаните от мъжете дами. Този техен триумф кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по сходен метод.

Това е процесът, посредством който дамата се обезличава от ден на ден и се трансформира в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се построява като личност; просто би трябвало да наподобява добре.

Каква е разликата сред предмет и персона?

Докато предметът има единствено външен живот и не е нищо повече от една движимост, то личността, с цел да бъде такава, би трябвало да демонстрира вътрешен живот. С други думи, дамата би трябвало да работи върху себе си, с цел да стане персона.

Поради събитието, че се е трансформирала в предмет, тя е лишена от умишлен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа. Мъжът не е доста по-зрял от дамата, само че разполага с едно преимущество – неговата роля в исторически проект въобще не се е променяла.

Всяко тъждество се реализира сред две персони, едната от мъжки пол, другата – от женски пол, само че е невероятно да се реализира, в случай че връзката е субект-обект.

из „ Съществува ли дамата? “