Любовта е единственото, което можем да вземем със себе си - ЕЛИЗАБЕТ КЮБЛЕР-РОС
Швейцарката Елизабет Кюблер-Рос /1926-2004/е измежду пионерите в психиатрията, изследвали психичните резултати, следени при умиращи хора.
В първата си книга „ За гибелта и умирането „, оповестена през 1969-та, Рос разказва пет съществени положения, през които има вяра, че страдащите минават в последните минути от живота си.
А имено – отказване, яд, договаряне, меланхолия и приемане.
През цялата си кариера Елизабет се опитвала да накара своите пациенти да одобряват края си като естествен житейски етап и предлага разнообразни тактики за справяне с гореописаните положения.
Интересното е, че в обсъждания интервал тематиката за гибелта е преднамерено подценявана от медиците.
Но точно поради рядко засяганата тема, творбата на швейцарката бързо се трансформирала в скъп текст за експертите, работещи с неизличимо заболели пациенти.
Дълбоко в себе си, всички знаем, че има някой, който сме предопределени да бъдем.
И можем да усетим, когато последователно се трансформираме в този някой.
Обратното също е правилно: усещаме, когато нещо не съответствува, и не сме индивидът, който сме предопределени да бъдем.
Съзнателно или неумишлено, всички търсим отговори, като се стараем да научим уроците на живота.
Вървим пипнешком от боязън и виновност.
Търсим смисъл, обич и власт.
Опитваме се да разберем страха, загубата, времето.
Стараем се да разберем кои сме и какви можем да станем в действителност.
Въпреки това доста постоянно търсим в парите, в общественото състояние, в „ съвършената “ работа или на други места, с цел да открием само, че тези неща са лишени от смисъла, който сме очаквали да намерим, и че те даже провокират в нас безпокойствие.
Да се следват тези подправени направления, без по-дълбоко схващане на тяхното значение, ни оставя неизбежно с чувството за празнина, с убеждението, че животът има доста малко или даже никакъв смисъл, че любовта и щастието са единствено мираж.
Тогава за какво да чакаме до края, с цел да научим уроците, които бихме могли да научим в този момент?
Урокът за страха, за виновността, за гнева, за прошката, за посвещаването, за времето, за търпението, за любовта, за връзките, за играта, за загубата, за властта, за достоверността и за щастието.
Доведени сме на земята, с цел да научим своите лични уроци.
Никой не може да ни каже кои са; да ги открием е част от нашето персонално пътешестване.
Ще научим, че не сме сами, а взаимно свързани, че любовта ни кара да растем, че нашите връзки ни обогатяват.
Любовта е единственото, което можем да притежаваме, съхраняваме и вземем със себе си.
