Наистина ли си мислиш, че интимност са две тела, които се сливат в едно?
“Наистина ли си мислиш, че фамилиарност са две тела, които се сливат в едно? Това ли е всичко? Секс? Нека ти кажа нещо. Секс можеш да правиш с съвсем всеки. Почти постоянно. Лесно и бързо. Като игра. Игра, която писва след третият път. И колкото повече хора минават през леглото ти, толкоз повече и самотата ти пораства. Защото това не носи нищо. Добре де, нищо значително. Защото в най-честата си форма сексът е просто консумиране на сила и утоляване на нагон. Сексът не може да извърши тези моменти, в които имаш потребност просто да усетиш, че някъде има някой, който брои секундите до момента в който се прибереш. Не с цел да смъкна облеклата ти. А тъй като желае да целуне челото, ръцете и сърцето ти. Сигурно ще прозвучи задръстено, само че дано ти кажа по какъв начин аз разбирам интимността. Да лежиш на гърди, които са спокойни. Да е безшумно и това, че споделяш мълчанието си с някого да НЕ те кара да се чувстваш неловко. Да не си мислиш: “сега несъмнено чака освен това ” … ами не. Нека не чака. Кой и по кое време ти сподели, че мъж и жена, умерено стоящи един до различен, би трябвало да бъдат любовници? Защото с колкото повече хора преспиваш, толкоз повече самичък си. Защото идват за малко. И за бързо. Като студено кафе, което си поръчал, само че си бързал и просто го преглъщаш, тъй като няма време за повече. До там ли се изчерпва всичко? Не мисля. Интимността не е тон сред удари и обединение на тела. Интимност и секс са две разнообразни неща. Интимността е чувство. Че си задоволителен с наличието си. Че не е нужно да бъдеш това, което другите са. Интимността е онази тишина, която е способна да измести самотата с непосредственост на душите. Сливане на сили. Докосване на сърца. Леко и безшумно. Толлкова е красиво. Колко от хората, с които си преспал/а помнят обичаната ти ария и какъв брой от тях знаят по какъв начин да те успокоят, когато не си на себе си? Да, по този начин си и мислех.
Всички вършат секс, а какъв брой хора имат някой, с който да се усещат задоволителни? ”
– Роланда Стефанов
