Надеждата не умира последна: смъртта е отказът да се променяме
Надеждата напълно не умира последна. Тя в действителност е безсмъртна. Безсмъртна като онази част от нас самите, която ще надживее привързаностите, страховете и рестриктивните мерки ни, това ни тяло и този ни живот.
Дълбоко в себе си ние освен подозираме – ние знаем това.
Знаем, че постоянно има смисъл и вяра, че това да продължим да вървим по пътя е главно предизвикателство за нас, хората. Знаем, че макар изкушенията за конкуренция посред ни, животът не е съревнование и по тази причина смисълът му не може да бъде в това да гоним победи и да се опасяваме от провали, а в куража да го преживеем него, живота, без да ”се отписваме” приживе.
Още публикации от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
Когато обаче, повлечени и подведени от разнообразни разочарования, загубим нишката на смисъла и забравим да храним вярата, тя не изчезва. Преоблечена с облекла на скептицизъм, безизходност, обезверение, стартира да ни навестява или става непрекъснат посетител в дните и нощите ни. В такива интервали не ни доближава светлина да забележим пътя си, не ни доближава сила да преобърнем личните си подозрения, съмнения и несъгласия. Тогава ни остава единствено изборът да одобряваме непознати избори, да следваме непознати препоръки, да имаме вяра в непознати рекомендации за възстановяване. Тогава започваме да присъстваме официално в живота си.
За да разберем жадуват ли душата, тялото, животът ни смяна, мъчи ли ни безизходност, можем да се запитаме: Има ли област в живота ми, в която съм оставил всяка вяра за смяна, в която съм се примирил със съществуващото положение и не виждам смисъл да подхващам опити за възстановяване? Отговорите могат да се отнасят до всички житейски области, да засягат ориста, връзките, работата, здравето ни...
Thinkstock 
Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос
Сред Цветята на Бах това цвете, което поема целебната задача да ни помогне още веднъж да се обнадеждим, да се върнем на страната на живота, е Gorse, Прещип.
Ето по какъв начин Едуард Бах разказва потребността от него: Състояние на дълбока безизходност.
Тези хора са изгубили вярата, че може да им се помогне. Ако бъдат убеждавани или с цел да угодят на другите, могат да опитат разнообразни форми на лекуване, убеждавайки обаче освен това близките, че вярата за усъвършенстване е оскъдна.
Thinkstock
Това цвете с неговия кураж за напредък и живот ни оказва помощ не толкоз да открием, едвам си напомним, че чудесата са самата основа на живота, който живеем. Че вълшебствата не са привилегия на приказките, книгите, филмите, а естествено участват във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в божиите творения, които срещаме и допираме всеки ден. И тогава очите ни стартират още веднъж да виждат, ушите ни още веднъж да чуват, а кожата ни още веднъж да усеща света по друг, ярък и топъл метод. И животът още веднъж пулсира, а ние самите се трансформираме в носители на вяра – към този момент и за другите.
А осъзнато потърсената и непринудено претърпяна смяна ни повежда по целебния път от безизходност и примирие към събуждане за нов живот – подобен, какъвто не сме подозирали. Но какъвто постоянно сме мечтали.
Thinkstock
Сериозни остри и хронични проблеми и болести изискват консултиране със експерт.
Още публикации от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
Дълбоко в себе си ние освен подозираме – ние знаем това.
Знаем, че постоянно има смисъл и вяра, че това да продължим да вървим по пътя е главно предизвикателство за нас, хората. Знаем, че макар изкушенията за конкуренция посред ни, животът не е съревнование и по тази причина смисълът му не може да бъде в това да гоним победи и да се опасяваме от провали, а в куража да го преживеем него, живота, без да ”се отписваме” приживе.
Още публикации от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
Когато обаче, повлечени и подведени от разнообразни разочарования, загубим нишката на смисъла и забравим да храним вярата, тя не изчезва. Преоблечена с облекла на скептицизъм, безизходност, обезверение, стартира да ни навестява или става непрекъснат посетител в дните и нощите ни. В такива интервали не ни доближава светлина да забележим пътя си, не ни доближава сила да преобърнем личните си подозрения, съмнения и несъгласия. Тогава ни остава единствено изборът да одобряваме непознати избори, да следваме непознати препоръки, да имаме вяра в непознати рекомендации за възстановяване. Тогава започваме да присъстваме официално в живота си.
За да разберем жадуват ли душата, тялото, животът ни смяна, мъчи ли ни безизходност, можем да се запитаме: Има ли област в живота ми, в която съм оставил всяка вяра за смяна, в която съм се примирил със съществуващото положение и не виждам смисъл да подхващам опити за възстановяване? Отговорите могат да се отнасят до всички житейски области, да засягат ориста, връзките, работата, здравето ни...
Thinkstock Edna предлага Червилото, което ще обикнеш: Течно червило Avon Mark - мат и глос Сред Цветята на Бах това цвете, което поема целебната задача да ни помогне още веднъж да се обнадеждим, да се върнем на страната на живота, е Gorse, Прещип.
Ето по какъв начин Едуард Бах разказва потребността от него: Състояние на дълбока безизходност.
Тези хора са изгубили вярата, че може да им се помогне. Ако бъдат убеждавани или с цел да угодят на другите, могат да опитат разнообразни форми на лекуване, убеждавайки обаче освен това близките, че вярата за усъвършенстване е оскъдна.
Thinkstock Това цвете с неговия кураж за напредък и живот ни оказва помощ не толкоз да открием, едвам си напомним, че чудесата са самата основа на живота, който живеем. Че вълшебствата не са привилегия на приказките, книгите, филмите, а естествено участват във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в божиите творения, които срещаме и допираме всеки ден. И тогава очите ни стартират още веднъж да виждат, ушите ни още веднъж да чуват, а кожата ни още веднъж да усеща света по друг, ярък и топъл метод. И животът още веднъж пулсира, а ние самите се трансформираме в носители на вяра – към този момент и за другите.
А осъзнато потърсената и непринудено претърпяна смяна ни повежда по целебния път от безизходност и примирие към събуждане за нов живот – подобен, какъвто не сме подозирали. Но какъвто постоянно сме мечтали.
Thinkstock Сериозни остри и хронични проблеми и болести изискват консултиране със експерт.
Още публикации от поредицата Цветята на Бах можете да си припомните ТУК
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ